Колумбийски фермери излязоха на протест срещу плановете на местните власти да изкоренят плантациите с насаждения от кока. Полицията решава да се справи с протеста с безпрецедентно насилие и изненадващо открива престрелка срещу демонстрантите.
Общият брой на убитите и ранените остава неизвестен.
Прокуратурата съобщава за седем мъртви и 30 ранени. Според организацията, представляваща фермерите в Колумбия, загиналите са най-малко 16, а ранените са над 50.
Броят на убитите може да е и още по-висок. Семейства твърдят, че няколко човека все още са в неизвестност, включително 13-годишно момче. Пострадалите казват, че полицията прикрива доказателства и че на мястото на престрелката ще бъдат открити още трупове.
Три дена след стрелбата полицаите в същия регион на Нариньо отново хвърлят гранати и откриват огън срещу невъоръжени цивилни. Този път целта е група журналисти и служители в областта на човешките правата, част от делегация на ООН, която пристига, за да разследва обстоятелствата.
Разположен на брега на Тихия океан, Нариньо е отправна точка за изпращане на коката на север към Централна Америка и Мексико и от там - към САЩ.
В миналото ФАРК са контролирали износа, но доброволно се отказват като част от примирието, което слага край на 50-годишна гражданска война. С оттеглянето им контрола поемат групи бунтовници, картели и дясно-ориентирани войници.
Рано сутринта на 5 октомври голям полицейски контингент в пълно бойно снаряжение акостира до крайбрежния град Тумако. Полицаите са на едноседмична мисия, чиято цел е да изкорени посевите кока в региона.
Светлозелените листа на коката основната съставка в кокаина. Растенията обаче са и основния източник на доходи за обеднелите колумбийски фермери в Андите, които в момента са и най-големият производител на кокаин в света.
Полицаите са посрещнати в покрайнините на Тумако от местните, включително от водачите на "кокалерос" - производителите на кока, които се събират, за да протестират срещу унищожението на ценните си насаждения. Те обаче са мирни демонстранти, невъоръжени са и не са склонни към агресия.
Около 10:20 сутринта лидери на протестиращите са призовани да излязат под предлог да водят диалог с властите за разрешаване на ситуацията.
Според очевидци точно тогава полицаите откриват безразборен огън от всички страни, използвайки пушки, сълзотворен газ и гранати. Стрелбата продължава над два часа, принуждавайки "кокалерос" да се разбягат от ужас. След като полицията спира да стреля, някои от тях се връщат, за да помогнат на ранените. Не всички жертви обаче успяват да се възстановят.
Някои семейства продължават да издирват близките си. Жертвите са работници - наемници на дневна надница, които берат листата кока. Те нямат връзка с въоръжени организации и продават листата на посредници.
Журналистите и посланиците на ООН попадат под обстрел, докато се опитват да стигнат до мястото на престрелката. Тогава поне един човек е ранен. Втората атака доказва покъртителна некомпетентност. Дори и да се опитваш да скриеш нещо, трябва да бъдеш по-дискретен. Изглежда властите се опитват да скрият подробностите около случилото се, но не са достатъчно компетентни, за да го сторят.
Според местните престрелката може да се дължи и на съюз между полицейските части и криминални банди.
Понякога се случва бандитите да се опитват да упражняват насилие върху "кокалерос" в опит да ги принудят да продават директно на тях.
Атаката също така може да застраши и без това крехкия мир между властите Богота и Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) - най-голямата въоръжена бунтовническа организация в страната.
Колумбийските власти начело с президента Хуан Мануел Сантос първоначално отрекоха нападението да е дело на полицията. След трагедията тези обвинения бяха широко тиражирани от колумбийските медии като фалшиви новини. Според тях атаката е дело на ФАРК - когато "кокалерос" отказали да участват в протест, партизаните на ФАРК открили огън.
Свидетелства на очевидци и записи от мобилни телефони скоро разкриват, че това не е така.
Вижда се как полицията стреля напосоки в тълпата. Няма бой, няма самоделни взривни устройства. Версията на правителството, че е имало сблъсък, се оказва лъжа. Бързо тръгват слухове и че властите прикриват броя на труповете.
Когато оригиналната версия на правителството става все по-недостоверна, най-малко 102 полицаи са уволнени заради убийствата без съд и присъда. Все още обаче няма официално извинение към роднините и семействата на жертвите.
Преди няколко седмици президентът Доналд Тръмп заплаши да премахне Колумбия от списъка си партньори на САЩ в борбата с дрогата.
Колумбия от много време е един от най-верните сътрудници в региона и всяка година получава милиони долари под формата на военна помощ и програми за обучение.
Въпреки това заради нещо, което Тръмп нарича "огромно покачване в производството на кокаин", той каза, че страната може да попадне в черен списък, третиран по същия начин, както и Боливия и Венецуела. Американският държавен глава каза, че потоците от бял прах на север трябва да бъдат спрени и че иска да види сериозен прогрес в тази насока.
Вярно е, че колумбийската продукция на кокаин се е покачила с 34% за последните две години, достигайки нива, на които би завидял дори Пабло Ескобар. Почти 90% от кокаина, който влиза в САЩ, идва от Колумбия. Част от този скок е и забраната на президента Сантос за използване на пестициди над плантациите с кока заради опасенията, че са канцерогенни.
Колумбийската държава всячески се опитва да се съобрази с Тръмп и да му покаже, че полетата с кока ще бъдат изкоренени насила. Това напрежение се усеща навсякъде сред "кокалерос".
Освен това преждевременното изкореняване на посевите с кока е много опасно.
В опит да се харесат на Вашингтон, колумбийските власти се зарекоха да изкоренят над 50 хиляди хектара плантации с кока. Това е двойно над целта, която си поставиха миналата година и която не успяха да постигнат. Към момента са изкоренени около 30 000 хектара. Това означава, че има голяма вероятност насилието и сблъсъците с фермерите да продължат.
А ако "кокалеросите" не са удовлетворени от ситуацията, шансът да съдействат на властите става още по-нищожен. Това недоволство завършва с демонстрации, на които полицията отвръща със сила.
Маргинализираните общности също стават по-податливи на мобилизация и на тайни споразумения с престъпни картели.
Това означава, че нелегалната икономика ще продължи да процъфтява. По тази причина прибързаното изкореняване е опасно.
Опасно или не, изглежда тактиката на правителството скоро няма да се промени. От своя страна изявлението на Тръмп дава да се разбере, че Колумбия трябва да изпълни целта си на всяка цена.
