Насред кораловия риф край Флорида има 1800-килограмов бронзов Иисус, наричан "Христос от бездната." Статуята е едно от най-често сниманите забележителности във Флорида Кийс, като можете да купите керамична плочка с разпечатана снимка на бронзовия Иисус срещу 24 долара. Това, което ще ви направи впечатление обаче, е, че фотографията изглежда манипулирана - във водата около „Христос от бездната" се виждат тропически риби, морска костенурка и акула.
Само до преди две десетилетия красотата на гледката е била още по-нереална, с прозрачна и чиста вода, повече риби и още повече корали.
Окръг Монро притежава единствения тропически коралов риф в континенталните Съединени американски щати. При това събира $2.7 млрд. годишно от туризъм, голяма част от тези приходи се дължат на притока от хора, идващи да видят националното му съкровище.
Икономиката, която е изцяло зависима от туризма, излага региона на риск, тъй като туристите унищожават най-ценния му актив.
Ефектът от човешкия поток върху климатичните промени е причинил вероятно невъзстановими щети на природната забележителност. Коралите са подложени на пряк контакт с хората и на химикалите от слънцезащитни кремове, които увреждат рифа. Въглеродният отпечатък, свързан с пътуванията, също има вреден ефект.
Тази заплаха е надвиснала над много други туристически дестинации, засегнати от климатичните промени: включително Големия бариерен риф или островите Галапагос. Опасенията, че тези забележителности могат да изчезнат, допринасят още повече за привлекателността им.
"Туризмът на последния шанс" представлява практиката, при която туристи посещават дадена локация, преди тя да изчезне или необратимо да се увреди.
С утежняването на климатичните промени, туризмът на последния шанс става все по-широко разпространен.
Когато учени от Канада започват да изследват този феномен преди близо 10 години, те се сблъскват с негативни реакции от страна на свои колеги, които ги обвиняват във всяване на паника. Днес обаче понятието „туризъм на последния шанс" е по-скоро факт, отколкото прогноза.
Първото изследване по този проблем се извършва през 2010 г. в канадския град Чърчил, който предлага на туристите десетки обиколки за наблюдение на топящата се популация от полярни мечки. Оказва се, че опасността от изчезването на този животински вид мотивира огромна част от посетителите. 60 на сто от туристите споделят, че биха искали да видят белите мечки, дори и ако те изглеждат измършавели. 71 процента от туристите заявяват, че ако популацията на животните в Чърчил бъде унищожена, просто ще отидат до друго място, където се предлага подобна атракция.
Този феномен се забелязва все по-често. Близо 70% от посетителите на Големия бариерен риф през 2016 г. споделят, че „искат да го видят, преди той да изчезне".
Чужденци плащат по 1500 долара за туристически преходи в Руанда, където наблюдават горили в националния вулканичен парк. Националният парк „Глейшър" също привлича интереса и парите на онези, които желаят да видят ледниците, преди да са се стопили. В средата на XIX в., в парка е имало 150 ледника; сега са останали само 26.
Иронията е, че като посещават тези крехки екосистеми, туристите всъщност ускоряват унищожението им. Докато местните власти се опитват да се справят с щетите, които оставя след себе си туризмът, би трябвало да се запитат: как може да се ограничи един бизнес, на който се опира икономиката?
Дестинациите тип "последен шанс" печелят от собственото си унищожение - но се опитват да се предпазват от ускоряването му
Емисиите на парникови газове са се увеличили с 3.4% от миналата година, показват данни на Rhodium Group. Най-голям принос за това увеличение има транспортният сектор, който включва и пътуванията със самолети. Те генерират затоплящи планетата газове с много по-големи темпове от другите форми на транспорт, включително автомобилният.
New York Times изчислява, че един двупосочен полет между Ню Йорк и Калифорния създава около 20% от парниковите газове, които лек автомобил отделя за цяла година. Това води до повишаване на температурите на морската вода, което има тревожни последици за места като Флорида Кийс.
На островите Галапагос, където туристите могат да видят отблизо тропически пингвини, морски лъвове, гигантски костенурки и морски игуани, последиците от повишаващите се температури на морската вода са лесно предсказуеми, защото са се случвали и преди. През 1982 г. топлите води на Ел Ниньо спряха достъпа на хранителни вещества до океанската повърхност, и много животни бяха обречени на гладна смърт. Морските птици спряха да снасят яйца, 80% от пингвините измряха.
Сега свръхтуризмът застрашава същите видове до такава степен, че ЮНЕСКО го посочи като една от най-големите заплахи за Галапагос. Регистрирано е 92-процентно увеличение на броя посетители на сухопътни туристически обиколки в Галапагос от 2007 до 2016 г. заради бързия строеж на нискотарифни хотели. Круизите са по-регулирани съобразно с опазването на околната среда, отколкото са били в предишните години, но така или иначе довеждат още посетители на сушата. Сухоземният туризъм сам по себе си е вреден за екосистемата, тъй като притокът на хора и обслужващите ги работници стимулира изграждането на инфраструктура, която уврежда дивата природа.
Туризмът е "нож с две остриета," но ако местните власти се постараят да регулират сектора, биха могли да осигурят приятно и безвредно за екологията изживяване на посетителите. Точно тази тактика са избрали островите Галапагос. Националната паркова администрация е въвела строги лимити на броя лодки, които могат да акостират на различните острови. Вземат се мерки и за ограничаване на заселничеството - по закон недвижими имоти на Галапагос могат да се купуват само от местни жители и техните семейства.
Островите взимат пример от Барселона, която постави лимити за строителството на хотели и достъпа на автомобили в центъра на града, за да ограничи замърсяването.
Във Флорида Кийс повишаващите се температури на водите нарушават симбиозата между водорасли и корали. В нормално функционираща система, водораслите осигуряват на коралите енергия, а в замяна коралите дават на водораслите безопасен дом. Но когато водата стане твърде топла, коралите се отървават от водораслите и стават бели. Без енергия от водораслите, системите за растеж на кораловите рифове могат да се забавят или да спрат напълно.
Някои инициативи вече са започнали да вдъхват нов живот на рифовете. Създават се области, в които е забранен риболовът. Застрашените видове корали се отглеждат в подводни развъдници, след което се имплантират върху рифа. Градът забрани и слънцезащитни продукти с оксибензон и октиноксат, химикали, които допринасят за избелването на коралите (забраната влиза в сила през 2021 г).
Защо хората смятат, че техните собствени пътувания не влияят на климатичните промени
Туристите разбират, че специфичните екосистеми са по-уязвими от климатичните промени, но въпреки това все още не успяват да осмислят ефекта от собствения си избор.
Тази слабост донякъде се дължи на склонността към подценяване на собствените вредни постъпки: ако вярвате, че сте добри хора, естествено не смятате, че това, което правите, е нещо лошо. От друга страна, проблемът е свързан и с начина на възприемане на ваканциите, които отнемат само няколко дни в годината. Хората са склонни да омаловажават щетите от действия, които се случват бързо и еднократно.
Туризмът е удоволствие, задоволяване на потребности. Откъснати от ежедневния живот, лесно е да се омаловажи ефектът от него и да си кажем: "Едно пътуване само по себе си няма да доведе до особена разлика." Когато мотивацията е да се възхитим на природата, още по-трудно и неприятно е да осъзнаем каква роля изиграваме в унищожаването й.
