Швеция е мирна демократична държава, която винаги е била сигурно убежище за онези, които бягат от конфликтни зони. Въпреки това много млади хора, чиито семейства са открили нов дом в Швеция, сега се завръщат обратно в родните си държави.
Повече от 300 души са заминали да се бият в Сирия и Ирак, превръщайки Швеция в една от държавите, които „изнасят" най-много джихадисти в Европа.
Йалда Хаким от BBC се среща с млада жена в мазето на една сграда в Гьотеборг, вторият най-голям град в Швеция. Тя изглежда като всяка друга млада жена от Западна Европа - носи прилепнали дрехи и грим. Наскоро обаче се е завърнала от Ракка в Сирия, където съпругът й е загинал в битка на страната на т.нар. Ислямска държава.
Тя си спомня част от ужасите, които е преживяла там - звукът от изнасилването на жена от язидите в съседната стая, удари с камшици и екзекуции на врагове, непрекъснатите бомбардировки. Всичко това е част от всекидневието на джихадистката булка. В началото всичко й се е струвало привлекателно, била е щастлива там. След смъртта на съпруга й обаче, започнала да забелязва неща, които много се отдалечават от религията, в която е възпитана.
С помощта на друг боец от ИДИЛ тя успява да избяга от Сирия, да премине през границата с Турция и да се върне в Швеция. Тя показва снимка на своя „Калашников" и ранената си дъщеря, чието лице е покрито със следи от шрапнели.
Защо е решила да се присъедини към ИДИЛ?
„Когато тръгнеш по този път, не мислиш за светския начин на живот. Като това да имаш добро легло. Не се интересуваш от тези неща. Мислиш само за най-бързия начин да умреш и отидеш в рая", разказва тя.
Гьотеборг е мястото, на което в най-голяма степен се случва вербуването в Швеция. С население малко над половин милион, този пристанищен град и бивша индустриална сила се е разделил с поне 100 мъже и жени, присъединили се към джихадистки групи. Това е и един от градовете с най-разнообразно население. Една трета от жителите са имигранти, много от тях - мюсюлмани, а в едно от североизточните предградия - Ангеред, те са около 70%.
През изминалата година там са се настанили 160 000 души, пристигнали да търсят убежище в Швеция през миналата година. Ангеред се е превърнал в трудна зона за полицията.
Части от квартала са квалифицирани като „уязвими", което според полицейската терминология в Швеция означава чести случаи на нарушаване на закона. Там се развива паралелно общество.
Религиозни органи следят за спазването на Шариата в общността. Има случаи на тормоз и нападения над хора, предимно жени, заради начина, по който се обличат или защото присъстват на партита, където има музика и танци.
Междувременно две трети от децата отпадат от училище, преди да навършат 15 години. Безработицата е 11% - висока според шведските стандарти. Тези уязвими млади хора са именно мишена за екстремистите.
Опитните вербовчици манипулират младите, които са загубили пътя си, и ги насърчават да се присъединят към „Ислямска държава".
Предградия като Ангеред са се превърнали в тенджери под налягане от недоволство. То расте основно сред второто поколение „неетнически" шведи, както ги наричат.
Много от родителите им са бягали от съсипани от войната държави, търсейки сигурност, и са я открили в Швеция. Затова са благодарни на онова, което страната им е предложила. Техните деца обаче често се чувстват дискриминирани и изключени от системата. Много млади хора казват, че не се чувстват свързани със страната, от която идват родителите им, но не се чувстваш и шведи.
Тези проблеми в Швеция се задълбочават с идващия поток бежанци, които бягат от войната в Сирия и Ирак. Само за миналата година Швеция е приела повече бежанци на глава от населението, отколкото всяка друга европейска държава.
Полицаите винят за проблемите съкращенията в местната полиция с 50 на 100.
От заминалите за Сирия и Ирак 311 души, има такива, които са се завърнали. Нито един от тях обаче не е бил арестуван. Едва през април законите в страната се променят така, че пътуването зад граница с терористични намерения да бъде определено като незаконно. Властите знаят за проблемите, с които се сблъскват и че трябва да бъде повишена сигурността в районите, в които биват създавани паралелни общества. Но в действителност в момента младите хора от имигрантски семейства биват радикализирани.
Защо някой, отгледан в Гьотеборг ще поиска да напусне една от най-мирните и прогресивни държави в развития свят, за да се присъедини към екстремисти в Близкия Изток? Най-честият отговор е: „Не се чувствам швед". По-големият въпрос обаче е дали интеграцията и шведският експеримент с мултикултурализма не се е провалил.
