Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Търси се: Имами, правени в Германия

Германия има проблем с чуждото влияние сред мюсюлманските духовници. Има ли решение за този въпрос, който звучи толкова познато и в България? Снимка: Getty Images
Германия има проблем с чуждото влияние сред мюсюлманските духовници. Има ли решение за този въпрос, който звучи толкова познато и в България?

Сред имамите, Абдулсамет Демир е някаква новост: той е един от шепата мюсюлмански лидери във вероизповеданието, които са израснали, учили са и са били обучени за духовници изяло и само в Германия.

Около 90 процента от имамите в германските джамии идват от чужбина, обикновено от Турция, като често държат проповедите си на чужд език. По-малка група са отгледани в Германия, но са обучени или са учили в чужбина.

Демир, 28-годишният имам на джамията Еюп Султан във втория по големина град в Германия Хамбург, смята, че трябва да се промени.

"Мисля, че Германия има нужда от германски имами. Германски означава: образовани в университет, родени или израснали тук, с познания за обичаите и традициите на тази страна", обяснява той.

Основните политически партии и повечето ислямски асоциации са съгласни. Те се притесняват, че чуждестранните духовници пречат на интеграцията и позволяват на страни като Турция да упражняват неоправдано влияние върху почти 5 милиона мюсюлмани в Германия. В рамките на общността мнозина, включително Демир, също се притесняват, че имамите, които не могат да говорят немски, не са в състояние да се свържат с по-младите поколения.

Проблемът е, че все още няма съгласие върху въпроса как да бъде постигнато това - както стана ясно, когато един университет обяви, че ще създаде програма за обучение на мюсюлмански духовници.

Миналия месец Университетът в Оснабрюк в Северозападна Германия заяви, че ще започне двугодишен курс, започващ следващото лято, вероятно с финансова подкрепа от германското вътрешно министерство.

Т.нар. имамски колеж ще се ръководи от асоциация, независима от университетското ръководство, но контролирана от неговите преподаватели, и ще включва различни германски ислямски организации.

И все пак две от най-големите ислямски групи в Германия - Турско-ислямският съюз по религиозни въпроси (DITIB) и Ислямската общност "Мили Гьоруш" (IGMG), заедно представляващи близо половината от 2500-те джамии в Германия, отказаха да участват, позовавайки се на опасения относно потенциална държавна намеса.

Те имат собствен подход към обучението на имамите, като DITIB стартира собствена програма в началото на януари 2020 г.

"Ние сме в центъра на промяна в обществото. Днес тийнейджърите знаят немски по-добре от турския. Ние сме наясно и знаем, че нямаме друг избор освен да участваме в това преориентиране", казва Еюп Калион, имам и координатор на планирания курс на DITIB.

През последното десетилетие Берлин постепенно започва да обръща по-голямо внимание на това кой ръководи германските джамии. Министерството на вътрешните работи създаде ислямска конференция през 2006 г .; настоящият му фокус е върху това кой отговаря за джамиите и обучението на ислямските духовници. Първите степени на дипломи за ислямски духовници в страната бяха издадени с държавна подкрепа през 2010 г.

Германия не е единствената страна, която се бори с тези проблеми. Няколко европейски държави също се опитват да насърчават местните курсове за обучение на духовници, макар и с променлив успех.

В Холандия вече има създадени курсове по ислямско богословие. Швеция стартира първия си финансиран от държавата курс за имами през 2016 г. Франция, която взима повечето си имами от Магреб и от други страни на арабския свят, се бори да формулира отговор поради строгото си разделяне на религия и държава.

В Германия въпросът за чуждестранните духовници се превърна в основен обект на обществен дебат през последните месеци, отчасти заради развитието в Турция под управлението на президента Реджеп Таип Ердоган.

DITIB, най-голямата германска ислямска асоциация, в която влизат 960 джамии, има тесни връзки с турската държава, по-специално дирекцията за религиозни въпроси на страната Диянет, която отговаря директно пред турския президент. Диянетът изпраща в германските джамии, управлявани от DITIB, турски имами, чиито заплати се изплащат от Анкара, за ограничен период от време. Междувременно организацията изпраща към Турция възпитаници на германски гимназии, които искат да учат теология. Там те се обучават в турски джамии и придобиват образование за имами.

DITIB се описва като политически неутрална организация, но това твърдение беше поставено под сериозен въпрос на фона на няколко скорошни събития, сред които обвинението, че организацията призовава мюсюлманите да се молят за успеха на военното нахлуване на Турция в Северна Сирия.

Покрай този скандал и към момента прекратеното разследване спрямо организацията за шпионаж в полза на Турция доведе до много гласове в германската политика за налагане на обучени в Германия религиозни служители, които да се справят с турското влияние. От друга страна, призивът за подобни курсове за имами в Германия беше обявен от крайнодясната "Алтернатива за Германия" и от движението срещу миграцията ПЕГИДА като част от опитите за "ислямизация на Германия".

Все пак действия вече се предприемат. Миналия месец правителството обяви планове да въведе задължително изискване за владеене на немски език за религиозни служители, идващи от чужбина.

И макар вече това решение да има критики, Абдулсамет Демир смята, че искането на правителството за задължителен немски език сред чуждестранните имами далеч не е лоша идея. Може да звучи радикално, казва той, но владеенето на немски език е изключително важно за един имам.

И то не за друго, а защото младите турци говорят все по-добре немски и все по-малко турски. За разлика от имигрантите първо и дори второ поколение, за които е далеч по-лесно да се оправят на турски език, отколкото на немски, младежите днес често предпочитат местният език пред майчиния си. Затова и те не ходят в джамиите, защото там не се проповядва на немски.

В неговата джамия той се опитва да намери баланс - петъчните проповеди се провеждат на немски език, а през седмицата, когато присъстват предимно по-възрастни хора, той води молитви на турски език. Самият Демир се опитва да бъде и по-отворен към темите от днешния свят и да ги осмисля.

"Днес говорим за всичко - сексуалността, любовта, наркоманията. Образът на имама се променя - имамът човек, който все още има власт, но може и да говори с младите хора като с равни", обяснява той.

Демир е един от първите, които кандидатстват в отворената в университета Оснабрюк специалност за ислямска теология през 2012 г. Според него обаче курсът там е добре да има и повече практическа насоченост.

"Пуснаха ни директно в дълбокото, когато завършихме. Ние имаме нужда от семинарии като тези за християнските свещеници и равините. Тя трябва да отговори на очакванията на академиците, държавата, общностите, сдруженията - трудна работа предвид многообразието тук", смята Демир.

Според Айман Мазиек, председател на Централния съвет на мюсюлманите, една от мюсюлманските организации, която се е подписала в проекта на Оснабрюк, програмата няма нужда да открива топлата вода. За сметка на това тя трябва да създаде "специализирана програма за страната ни", която да се занимава с теми като секуларизация, добавя той.

Извън създаването на самия курс, много мюсюлмански общности все още са предпазливи към това да получат финансиране от министерството на вътрешните работи на Германия, тъй като смятат, че това потенциално може да отвори вратата за държавна намеса в религиозни въпроси.

От самото министерство вече излязоха с позиция по въпроса, в която се казва, че макар да смята за важно разработването на алтернативи за чуждестранното вмешателство в "обучението и работата на религиозния персонал", германската държава по чисто конституционни причини няма да извършва сама държавно обучение на имами и оставя тази роля на университетите, на които просто ще помага финансово.

И все пак не всички са убедени - за много от скептиците самото финансово подпомагане означава вмешателство. Сред тях е и организацията Ислямската общност "Мили Гьоруш" (IGMG) - втората най-голяма в страната. Оттам имат свой собствен институт, който подготвя имами, като при тях нещата са ориентирани много по-практически, отколкото академично.

Според тях Мюсюлманските духовни водачи правят много повече от това да четат молитви - те могат да преподават, да организират социални клубове и да предлагат със съвети нуждаещи се и да се грижат за социалната ангажираност на джамията, заедно с още други гружи.

И все пак - дори и да се реши въпросът с курсовете за имами и как те да се провеждат, остава друг, не по-малко важен въпрос - кой ще плаща заплатите им?

В Германия католиците, протестантите и евреите плащат специален данък, който финансира църкви и синагоги. За мюсюлманите няма такава система (макар да се обсъжда) и повечето джамии разчитат на дарения от членовете, което означава, че по-малките общности са обвързани с пари.

Алтернативата, особено за джамиите на DITIB, са дотациите от Турция. Тяхното разбирателство с Анкара им осигурява обучени имами с над 5-годишен стаж и така необходимото финансиране. И именно този момент прави нещата проблематични за Германия. Засега обаче все още няма универсално решение, което да работи по въпроса с германските имами.

И макар хора като Абдулсамет Демир да смятат, че Германия вече върви по правилния път, проблемът все още е актуален.

Най-коментирани

Най-четените