Джон Галтън и неговата приятелка Лили Форестър най-накрая са постигнали успех. Една мартенска вечер през 2017-а двойката млади американци стоят на балкона си в Акапулко, Мексико. Наскоро са се нанесли в голяма къща с хубава гледка и планират как да развият своя занаятчийски бизнес – ръчната изработката на бонгове.
Галтън и Форестър са анархо-капиталисти. Измъкнали са се от обвинения в САЩ, за които е можело да получат 25 години затвор.
Това разказват във видео интервю, качено през онзи март в YouTube. Двамата границата с Мексико и се настаняват в това, което Галтън нарича един от "джобовете на свободата" в света – общност, рекламирана като либертариански рай.
Почти две години по-късно Галтън е убит.
В началото на февруари 2019-а стрелци влизат в дома на двойката, убиват мъжа на място и сериозно раняват негов приятел. Лили Форестър оцелява. Предполага се, че убийците са от някой от мексиканските наркокартели.
Той е част от малка общност на анархо-капиталисти, създадена от канадеца Джеф Беруик. Той обещава на последователите си среда, в която свободно да могат да употребяват наркотици, и за целта организира ежегодния фестивал "Анархопулко".
По думите на Беруик, Галтън и Форестър е трябвало да са наясно в какво е забъркват. Разказва как двойката направила конкурентна на "Анархопулко" конференция, наречена "Анархофорко". Според него Галтън освен това е продължил и да се занимава с отглеждането и продажбата на марихуана.
Това било едната голяма грешка, която човек може да направи в Мексико, тъй като наркокартелите "ще нападнат всеки, на когото погледнат като на конкуренция". Беруик обяснява, че изглежда именно това се е случило на Галтън.
Същевременно ежегодното "Анархопулко" започна на 14 февруари и се очаква да привлече дори повече хора заради убийството. И това го казва самият организатор Беруик. По думите му случилото се по никакъв начин няма да се отрази негативно на събитието, дори напротив.
Едно безспирно парти
Беруик е роден в Канада анархо-капиталист и подкастър, който през 2009-а се мести временно в Акапулко и става известен с купонджийския си начин на живот. През 2015-а той дава началото на "Анархопулко" – фестивал за анархо-капиталисти, някои от които дори се местят в мексиканския град за постоянно.
Според Беруик хората са привлечени от свободата, хубавото време и културата на Акапулко, а преместванията изобщо не са били планирани. Тазгодишният фестивал обещава нудистки басейн, психеделични наркотици, съвети за по-добър секс и обучения по радикално домашно обучение за децата.
Анархо-капиталистите (анкапи) вярват в разпускането на държавите, за да се позволи на неконтролиран капитализъм да управлява света вместо тях. От тази гледна точка идеите им се сблъскват с тези на анархистите, които по принцип определят движението си като анти-капиталистическо. Анархо-капиталистите обаче вижда в парите освобождаваща сила.
Те подкрепят различни либертариански каузи – като използването на криптовалути, легализирането на всички наркотици и приватизирането на всички публични институции и инфраструктура – като съдилища и пътища. Движението почита писателка Айн Ранд, в чийто творби я има философията за радикалния егоизъм и индивидуализъм.
Беруик е неофициалният лидер на това движение, което бяга от лидерите. А Акапулко е неговият последен до момент опит да изгради едно идеално общество на анкапи.
Джеф Беруик. Снимка: YouTube
Канадецът прави състоянието си като основава, а след това и продава сайтa Stockhouse и като инвестира в биткойни преди стойността на криптовалутата да скочи. След това се заема с по-ескпериментални начинания. След местенето си в Акапулко през 2009-а започва да продава имоти и паспорти на анархисти, които не са от Мексико, но искат да живеят в града. Днес бизнесът с имотите, който обещава "рай" на клиентите, вече не съществува.
Другият – този с паспортната компания – също е закъсал. Идеята зад него е да свързва кандидатите за чужд паспорт с хора, които могат да ускорят процеса по кандидатстване за гражданство. Компанията TDV Passports обаче често се появява в сайтове за измамници, където клиенти разказват, че са дали десетки хиляди долари и не са получили нищо.
"Майк" е мъж, който две години е живял сред общността на Беруик в Акапулко. Предпочита да остане анонимен. Разказва, че първото издание на "Анархопулко" е било спонсорирано именно с паспортната схема. По думите му Беруик е обещавал паспорти на хора от Близкия Изток. Осигурил е такива на няколко души преди схемата да пропадне.
По онова време Беруик се опитва да развие и други анархо-капиталистични утопии в Латинска Америка. След като планът му за зона за свободна търговия в Хондурас пропада, той се фокусира върху фермерска утопия в пустините на Чили.
Инвеститори наливат милиони долари в идеята за перфектно общество от обичащи свободата индивидуалисти. В крайна сметка обаче се превръщат в собствениците на парчета земя в пустинята. Проектът е пълен провал и в момента се водят няколко дела, свързани с него.
Така Беруик отново се фокусира върху Акапулко и дава началото на фестивалите "Анархопулко" през 2015-а – един празник на криптовалутата, алтернативното здраве и постправителствените политики. Целта е чрез фестивала към мексиканския град да бъдат привлечени други анкапи, либертарианци и крипто-анархисти с надеждата някои от тях да се сдобият с домове там и да изградят нова общност от хора, които отбягват властта на правителствата.
Престъпността не е илюзия
Къде е проблемът? Че Акапулко има славата на "столицата на убийствата" на Мексико. За много от анкапите престъпността не е проблем – те всъщност могат да се върнат в другите държави, в които живеят, ако се стигне до сериозно насилие по улиците. Местните обаче нямат тази възможност.
А за тези анархо-капиталисти, които са се преместили за постоянно в града, ваканцията не е вечна. Тези хора, които по думите на "Майк" са с различни виждания, са събрани от идеята за злоупотребата с наркотици и денонощните партита. Това обаче не е стабилна основа за една общност и така тя се разпада.
"Майк" е сред тези, които се тревожат за безопасността си в един град, завладян от престъпността, Беруик обаче убеждава всички, че Акапулко не е опасен и в него няма да им се случи нищо лошо. Хората, изглежда му вярват.
Тъй като групата е идеологическа, всичко казано от Бекуик обаче е догма. Човек не трябва да коментира престъпността, дори да бъде обран например. В противен случай цялата общност ще се обърне срещу него. Така "Майк" един ден напуска общността, разтревожен за безопасността си. Други също го правят, но не и Джон Галтън и Лили Форетър.
Във видеото, записано през март 2017-а на балкона им, те казват, че Акапулко е по-безопасен от всички големи градове, в които са живели в Щатите. Известно време двойката се опитва да живее по идеализирания анархо-капиталистически начин, изкарвайки пари от ръчно направени принадлежности за пушене.
В крайна сметка обаче насилието ги застига. Една петък вечер двойката вечеря с приятеля си и също анархо-капиталист Джейсън Хенза в дома им в Акапулко, когато в къщата влизат въоръжени мъже. Поне според видео, което Форестър качва във Facebook.
Там тя, паникьосана, разказва, че някой се е появил и е застрелял Галтън и Хенза. Форестър обяснява, че още е в къщата и наистина се нуждае от помощ.
В другата стая окървавеният Хенза също записва видео, в което казва, че е бил прострелян три пъти. Обяснява, че не се "справя добре" и му се иска да можеше да направи нещо. Хенза оцелява след престрелката, макар все още да не желае да я коментира.
Мексиканските власти и организаторите на "Анархопулко" са на мнение, че стрелбата е дело на картелите. От офиса на щатския прокурор пускат снимки на това, което по думите им е лаборатория за отглеждане на марихуана в дома на Галтън.
Лили Форестър обаче е на мнение, че в убийството на приятеля й има анархистка връзка. Посочва, че случилото се е станало, защото са се "доверили на грешния анархист". В свой пост в Telegram предупреждава "всички" да са много внимателни. По думите й "новините бъркат", но трябвало да изчака преди да разкаже своята история. Разкрива обаче, че според нея случилото се е дело на "мексиканци, наети от американец".
Същевременно Форестър все още се опитва да организира "Анархофорко" - фестивалa, който тя и Галтън са планирали да се проведе в дните след "Анархопулко" на Бедуик.
А самият фестивал "Анархопулко" не е отложен, защото според Беруик след трагедията фестивалът е още по-важен, защото трябва да покаже на света, че правителствените забрани върху растения и вещества са грешни. И също така – да промени света, слагайки край на "насилието и хаоса, които правителствата причиняват".
Ок, до тук хубаво, сега трябва някой да ми обясни, защо трябва да ми пука за някакъв дребен далавераджия гръмнат от баткавците му.