Джон Галтън и неговата приятелка Лили Форестър най-накрая са постигнали успех. Една мартенска вечер през 2017-а двойката млади американци стоят на балкона си в Акапулко, Мексико. Наскоро са се нанесли в голяма къща с хубава гледка и планират как да развият своя занаятчийски бизнес – ръчната изработката на бонгове.
Галтън и Форестър са анархо-капиталисти. Измъкнали са се от обвинения в САЩ, за които е можело да получат 25 години затвор.
Това разказват във видео интервю, качено през онзи март в YouTube. Двамата границата с Мексико и се настаняват в това, което Галтън нарича един от "джобовете на свободата" в света – общност, рекламирана като либертариански рай.
Почти две години по-късно Галтън е убит.
В началото на февруари 2019-а стрелци влизат в дома на двойката, убиват мъжа на място и сериозно раняват негов приятел. Лили Форестър оцелява. Предполага се, че убийците са от някой от мексиканските наркокартели.
Той е част от малка общност на анархо-капиталисти, създадена от канадеца Джеф Беруик. Той обещава на последователите си среда, в която свободно да могат да употребяват наркотици, и за целта организира ежегодния фестивал "Анархопулко".
По думите на Беруик, Галтън и Форестър е трябвало да са наясно в какво е забъркват. Разказва как двойката направила конкурентна на "Анархопулко" конференция, наречена "Анархофорко". Според него Галтън освен това е продължил и да се занимава с отглеждането и продажбата на марихуана.
Това било едната голяма грешка, която човек може да направи в Мексико, тъй като наркокартелите "ще нападнат всеки, на когото погледнат като на конкуренция". Беруик обяснява, че изглежда именно това се е случило на Галтън.
Същевременно ежегодното "Анархопулко" започна на 14 февруари и се очаква да привлече дори повече хора заради убийството. И това го казва самият организатор Беруик. По думите му случилото се по никакъв начин няма да се отрази негативно на събитието, дори напротив.
Едно безспирно парти
Беруик е роден в Канада анархо-капиталист и подкастър, който през 2009-а се мести временно в Акапулко и става известен с купонджийския си начин на живот. През 2015-а той дава началото на "Анархопулко" – фестивал за анархо-капиталисти, някои от които дори се местят в мексиканския град за постоянно.
Според Беруик хората са привлечени от свободата, хубавото време и културата на Акапулко, а преместванията изобщо не са били планирани. Тазгодишният фестивал обещава нудистки басейн, психеделични наркотици, съвети за по-добър секс и обучения по радикално домашно обучение за децата.
Анархо-капиталистите (анкапи) вярват в разпускането на държавите, за да се позволи на неконтролиран капитализъм да управлява света вместо тях. От тази гледна точка идеите им се сблъскват с тези на анархистите, които по принцип определят движението си като анти-капиталистическо. Анархо-капиталистите обаче вижда в парите освобождаваща сила.
Те подкрепят различни либертариански каузи – като използването на криптовалути, легализирането на всички наркотици и приватизирането на всички публични институции и инфраструктура – като съдилища и пътища. Движението почита писателка Айн Ранд, в чийто творби я има философията за радикалния егоизъм и индивидуализъм.
Беруик е неофициалният лидер на това движение, което бяга от лидерите. А Акапулко е неговият последен до момент опит да изгради едно идеално общество на анкапи.
Джеф Беруик. Снимка: YouTube
Канадецът прави състоянието си като основава, а след това и продава сайтa Stockhouse и като инвестира в биткойни преди стойността на криптовалутата да скочи. След това се заема с по-ескпериментални начинания. След местенето си в Акапулко през 2009-а започва да продава имоти и паспорти на анархисти, които не са от Мексико, но искат да живеят в града. Днес бизнесът с имотите, който обещава "рай" на клиентите, вече не съществува.
Другият – този с паспортната компания – също е закъсал. Идеята зад него е да свързва кандидатите за чужд паспорт с хора, които могат да ускорят процеса по кандидатстване за гражданство. Компанията TDV Passports обаче често се появява в сайтове за измамници, където клиенти разказват, че са дали десетки хиляди долари и не са получили нищо.
"Майк" е мъж, който две години е живял сред общността на Беруик в Акапулко. Предпочита да остане анонимен. Разказва, че първото издание на "Анархопулко" е било спонсорирано именно с паспортната схема. По думите му Беруик е обещавал паспорти на хора от Близкия Изток. Осигурил е такива на няколко души преди схемата да пропадне.
По онова време Беруик се опитва да развие и други анархо-капиталистични утопии в Латинска Америка. След като планът му за зона за свободна търговия в Хондурас пропада, той се фокусира върху фермерска утопия в пустините на Чили.
Инвеститори наливат милиони долари в идеята за перфектно общество от обичащи свободата индивидуалисти. В крайна сметка обаче се превръщат в собствениците на парчета земя в пустинята. Проектът е пълен провал и в момента се водят няколко дела, свързани с него.
Така Беруик отново се фокусира върху Акапулко и дава началото на фестивалите "Анархопулко" през 2015-а – един празник на криптовалутата, алтернативното здраве и постправителствените политики. Целта е чрез фестивала към мексиканския град да бъдат привлечени други анкапи, либертарианци и крипто-анархисти с надеждата някои от тях да се сдобият с домове там и да изградят нова общност от хора, които отбягват властта на правителствата.
Престъпността не е илюзия
Къде е проблемът? Че Акапулко има славата на "столицата на убийствата" на Мексико. За много от анкапите престъпността не е проблем – те всъщност могат да се върнат в другите държави, в които живеят, ако се стигне до сериозно насилие по улиците. Местните обаче нямат тази възможност.
А за тези анархо-капиталисти, които са се преместили за постоянно в града, ваканцията не е вечна. Тези хора, които по думите на "Майк" са с различни виждания, са събрани от идеята за злоупотребата с наркотици и денонощните партита. Това обаче не е стабилна основа за една общност и така тя се разпада.
"Майк" е сред тези, които се тревожат за безопасността си в един град, завладян от престъпността, Беруик обаче убеждава всички, че Акапулко не е опасен и в него няма да им се случи нищо лошо. Хората, изглежда му вярват.
Тъй като групата е идеологическа, всичко казано от Бекуик обаче е догма. Човек не трябва да коментира престъпността, дори да бъде обран например. В противен случай цялата общност ще се обърне срещу него. Така "Майк" един ден напуска общността, разтревожен за безопасността си. Други също го правят, но не и Джон Галтън и Лили Форетър.
Във видеото, записано през март 2017-а на балкона им, те казват, че Акапулко е по-безопасен от всички големи градове, в които са живели в Щатите. Известно време двойката се опитва да живее по идеализирания анархо-капиталистически начин, изкарвайки пари от ръчно направени принадлежности за пушене.
В крайна сметка обаче насилието ги застига. Една петък вечер двойката вечеря с приятеля си и също анархо-капиталист Джейсън Хенза в дома им в Акапулко, когато в къщата влизат въоръжени мъже. Поне според видео, което Форестър качва във Facebook.
Там тя, паникьосана, разказва, че някой се е появил и е застрелял Галтън и Хенза. Форестър обяснява, че още е в къщата и наистина се нуждае от помощ.
В другата стая окървавеният Хенза също записва видео, в което казва, че е бил прострелян три пъти. Обяснява, че не се "справя добре" и му се иска да можеше да направи нещо. Хенза оцелява след престрелката, макар все още да не желае да я коментира.
Мексиканските власти и организаторите на "Анархопулко" са на мнение, че стрелбата е дело на картелите. От офиса на щатския прокурор пускат снимки на това, което по думите им е лаборатория за отглеждане на марихуана в дома на Галтън.
Лили Форестър обаче е на мнение, че в убийството на приятеля й има анархистка връзка. Посочва, че случилото се е станало, защото са се "доверили на грешния анархист". В свой пост в Telegram предупреждава "всички" да са много внимателни. По думите й "новините бъркат", но трябвало да изчака преди да разкаже своята история. Разкрива обаче, че според нея случилото се е дело на "мексиканци, наети от американец".
Същевременно Форестър все още се опитва да организира "Анархофорко" - фестивалa, който тя и Галтън са планирали да се проведе в дните след "Анархопулко" на Бедуик.
А самият фестивал "Анархопулко" не е отложен, защото според Беруик след трагедията фестивалът е още по-важен, защото трябва да покаже на света, че правителствените забрани върху растения и вещества са грешни. И също така – да промени света, слагайки край на "насилието и хаоса, които правителствата причиняват".
Ок, до тук хубаво, сега трябва някой да ми обясни, защо трябва да ми пука за някакъв дребен далавераджия гръмнат от баткавците му.
Палмичке, ти нали уж беше на една ръка разстояние в Чиканчево, кога успя и до Акапулко да се разходиш? Разхождал съм се нощем из мексикански портове и кьорав карабинер не съм срещал. Да не би да си била на сбирките на големите в Акапулко и да са ви докарали за охрана карабинери от Италия?
>Разхождал съм се нощем из мексикански портове и кьорав карабинер не съм срещал. Поради точно същата причина няма да видиш полиция и да срещнеш силна престъпност и по сметищата - никой престъпник с всичкия си няма да ходи да търси богата плячка по такива места. Ще отидат там, където стъпват хора с поне нещо за взимане, а не където бродят само прошляци. Престъпност 101. Иначе е забавно как горките анархокапиталисти биват отстрелвани точнбо от техните мексикански аналози. Искаш анархия, получаваш анархия. Нямаш право да мрънкаш, дори да си успял да оцелееш.
Бехме два пъти в Мексико с жената в Пуерто Валерта на Тихия Океан много красив залив с огромен плаж от неколко км.Хотела Декамерон 4 звезден много чист с охрана.Но такситото което ни караше до летището го усещах малко нервен и притеснен при карането.Зад нас имаше пикап с двама войници който ни задминаха и ние след тех.Пристигнахме успешно.НО от хотела не смехме да излеземе по далече.Първия път като бехме гепих свински грип.3 месеца не мога да се излекувам след това.Тази епидемия се появи след мен по цела Америка а след това и по Европа преди 8 години грубо.