Почти два милиона души, заедно с около 50 световни лидери, изпълниха улиците на Париж заради разстрела в редакцията на „Шарли Ебдо" и двете заложнически кризи с 17 жертви. Ден по-рано, на повече от 5000 км южно от френската столица, момиче на 10 години се приближава до входа на претъпкан пазар в Майдугури и се взривява.
Действието се развива в около 1-милионен град в щата Борно, Нигерия. Докато охранител я проверява за оръжие, момичето е взривило експлозивите, прикрепени към тялото й, убивайки себе си и още 19 други невинни. Десетки други са ранени.
Зад атака стои ислямистката групировка „Боко Харам", която от пет години води въоръжена война с правителството и армията за установяване на шериат. Името им се превежда буквално от езика хауса „Западното образование е греховно".
Въпросът защо избиването на 17 души във Франция заслужава повече внимание, отколкото смъртта на почти същия брой нигерийци.
Това може да доведе до обвинения в безразличие, расизъм и медийна тенденциозност. Но контрастът между атаките в Париж и самоубийствения атентат в Майдугури разкрива нещо много по-зловещо: разрухата, настъпваща след провала на една държава.
Два дни по-късно научихме за шокиращо клане, отново извършено от ислямските терористи, отново в Нигерия - 2000 жертви в град Бага, разположен на границата с Чад. Правозащитни организации описаха чудовищна гледка - толкова много трупове, че не могат да се преброят. И забележете, клането е извършено в първите дни на януари - преди атентатите във Франция.
Кръв и мълнии
"Боко Харам" води безмилостна война в североизточна Нигерия, която е най-гъсто населената страна в Африка. Бойците им обсадиха Бага, който им се съпротивляваше, като първо превзеха стратегическа военна база.
Стотици хора избягаха в езерото Чад и се опитаха да доплуват до близък остров. Много от тях се удавиха. Тези, които оцеляха, сега са изолирани без храна и подслон и са без никаква защита срещу рояците маларийни комари на острова. Броят на жертвите в Бага, според някои, източници надминава 2000 души. Още около 20 000 други са без дом.
Публикацията на New York Times за тази обсада бе на страница А6 от съботното печатно издание, а самоубийственият атентат се оказа едва на страница А8.
Как разстрелът на журналистите във Франция успя толкова категорично да измести жестокостите в Нигерия?
Едно от възможните обяснения е затруднението да отразяваш новини от опасни и отдалечени части на света, какъвто е нигерийският щат Борно.
Подобна ситуация съществува и в Сирия, където гражданската война отне живота на над 200 000 души от 2011 г. насам и където има относително малко журналисти, наблюдаващи и описващи случващото се там. А и фокусът на парижката терористична атака върху печатно издание и свободата на словото засегна дълбоко членовете на медийното съсловие по целия свят.
Въпросът не е, че медиите не отразяват изобщо Нигерия, нито че зрителите от западния свят не се интересуват от Африка. Когато войниците на "Боко Харам" отвлякоха близо 200 момичета от християнско училище в Чибок през април м.г., кампанията в социалните мрежи за тяхното връщане постигна огромна популярност - и дори първата дама на САЩ Мишел Обама направи личен принос със снимка.
Две години преди това, макар и с огромно закъснение, видеоклип от вече нефункциониращото НПО "Невидимите деца" постави в светлините на прожекторите Джоузеф Кони, угандийския диктатор и лидер на Божията армия на съпротивата, който обезобразява деца и ги превръща в убийци. Клипът бе изгледан над 100 милиона пъти в първите шест дни след публикуването си.
Тези кампании, независимо от недостатъците си, поне доказват, че хората на Запад не са напълно безразлични към африканското страдание.
Основната разлика между Франция и Нигерия не е, че медиите и обществото се интересуват повече от едната държава и по-малко от другата
По-скоро проблемът се състои в това, че едната държава разполага с ефективно правителство, а другата - не. Френските граждани може и да не харесват особено президента си Франсоа Оланд - одобрението към него спадна до шокиращите 12% миналия ноември, но въпреки това той реагира решително на терористичните атаки.
Същото не може да се каже за нигерийския президент Гудлък Джонатан. Откакто се възкачи на президентския пост през 2010 година, Джонатън не е направил особено много, за да спре настъплението на "Боко Харам".
Групировката се появи през 2002 година и понастоящем контролира територия, по-голяма от американския щат Западна Вирджиния. Освен това, организацията завладява нови и нови територии. Извратеното в случая е, че ежедневието на насилие в Нигерия все повече намалява новинарската му стойност.
Разбира се, провалът на Джонатан в борбата с "Боко Харам" не е нещо ново, както и редовните призиви на армията и правителството към финансова подкрепа от Запада, за да сломят екстремистите - миналата година Нигерия поиска 1 милиард долара.
Нигерия от дълго време носи бремето на корумпирано и неефективно правителство, абсолютно неспособно да превърне огромните залежи от петрол в благополучие за всичките си граждани.
В своята кампания за преизбиране на президентския пост (нигерийците ще гласуват за нов президент на 14 февруари), Джонатан се зарича да реши проблема с корупцията. "Трябва да гласувате за освобождението си, за развитието си, да изстреляме Нигерия напред и нагоре!", призова той - Не можем да гласуваме за връщането на Нигерия назад!"
"Боко Харам" обаче не бяха споменати нито веднъж в речта му.
Разбира се, затова пламенните жьосюишарлита изглеждаха като крави препили с много вода след близане на сол - временно, неестествено състояние.
Павуре – зло куче си… И много добре показа, колко е валиден стадният принцип. Задават се опорни точки и всички тръгват по коловоза. Единици имат стабилна ценностна система и критерии, според които оценяват всяко отделно събитие. Вижте дори и тази статия, под която пишем: „Зад атака стои ислямистката групировка „Боко Харам", която от пет години води въоръжена война с правителството и армията за установяване на шериат“ – казва авторът. Задава се опорна точка, даже колежката Фрида се включва да я подсили. Но няма да каже, че „Боко Харам“ възниква, като въоръжена групировка с основна задача изгонването на западните петролни компании и национализиране на природните ресурси на Нигерия. Няма да ви каже, и че „Боко Харам“ предимно се занимава с отвличане на бледолики специалисти, за да усложнят живота на петролните компании. Радикализацията на исляма отново е в отговор на източването на страната. Нищо не възниква от нищото, за всичко си има причина.
Frida | 15.01.201510:07 Правиш се на леко разсеяна.Покрай Нигерия няма/друг/ Израел,та да се трогне нЕкой…Известно е,не за първи път са жертвани богоизбрани за друга,по-голяма цел/идея/. Ако не бе вярно,то ето това не би се случило… „Преди няколко години синът на тогавашния президент на Франция Никола Саркози се ожени за Джесика Себон-Дарти, наследничка на голямо богатство и потомък на еврейска фамилия. Сатирикът Морис Сине, който пише и рисува за "Шарли ебдо", коментира, че скоро синът на Саркози ще приеме юдаизма. "Този млад човек ще постигне много в живота!", завършва статията му. Когато се появяват протести, че това изявление е антисемитско (така казал например изтъкнатият философ Бернар-Анри Леви) тогавашният главен редактор на "Шарли ебдо" Филип Вал поисква от сатирика да се извини публично. "По-скоро ще си откъсна топките", отговаря Сине и бива изхвърлен от списанието. Значи може по най-вулгарен начин да издевателстваш над Мохамед, а не може да вземаш на подбив евреите. И между другото: Морис Сине подава жалба в съда, че е уволнен незаконно и печели делото, като получава от "Шарли ебдо" 40 хиляди евро обезщетение. Грийнуолд заключава: "Всъщност ако един сатирик, специализирал се в антисемитски или расистки светотатства, бъде убит заради своите рисунки, тогава няма да има масови призиви демонстративно да бъдат публикувани неговите творби, и не би имало гласове на солидарност с убития в името на свободата на словото". http://www.dnes.bg/redakcia/2015/01/12/koi-i-zashto-moje-da-byde-sharli-ebdo.250995 Ето го и елементарният въпрос,толкова елементарен ,че чак ТЪП. Какво става,ако/някой/ бе убил/а не отстранил/ Морис Сине и неговия екип? ША вдига ли тогава котва,самолетоносачът „Шарл дьо Гол“??? http://news.ibox.bg/news/id_567037505
Апропо – схемата на източване на Нигерия е много забавна. Изнасят суровината, а после Нигерия внася 100% от дизеловото гориво. Нещо, като ние да изнасяме зърно, а да внасяме готов хляб. Така се покриват онези 60% нигерийска собственост на сондите, които са толкова 60%, колкото и нашите ЕРП-та плащат дивидент за 33% държавен дял, ама след приспадане на всички разходи. И се почват едни консултантски хонорари към фирмата – майка за смяна на контакт 12 000 евро…
Фрида,манипулациите никога не могат да бъдат евтини.Имат си своя дълга предистория и ако не реагираш първосигнално можеш да наредиш пъзела.Ето малко инфо от 2006 година... ''Религиозното насилие в Нигерия е откъслечно, и се появява след НАЛАГАНЕТО на шериата в северните щати. Публикуването на карикатурите на Мохамед в датски вестник през 2006 обаче внезапно обостря този проблем, и в последвалите сблъсъци десетки църкви и джамии биват изгорени.'' 40 процента християни и 50 процента мюсюлмани.Това е Нигерия.Идеално място за противопоставяне на верска основа. Венесуела.Поради липса на мюсюлманско население се прилага класовият подход.Най-върли и радикални противници на правителството са...троцкисти. Сирия.Най-теократичните и назадничави страни в света/сунитските кралства от Залива/наливат милиарди да свалят светския режим на Асад.Войната се изроди във верска-противопоставяне на шиити и сунити. Украйна.Поради значително сходство в религията на Украйна и Русия и липсата на мюсюлмани се разиграва расовото противопоставяне.Номерът с класовото вече е В англоезичното издание това е написано на страница 98. разиграван близо 70 години. И нещо безкрайно любопитно.Из „История на Англия за деца“ (HISTORY OF ENGLAND) ОТ Чарлз Дикенс. '' „Коронацията минала великолепно/ 15 януари 1559, Елизабет е коронована в Уестминстърското абатство/. На следващият ден един от придворните съгласно обичая е връчил на Елизабет молба за освобождаването на няколко затворници. И сред тях са били четиримата Евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан, както и свети Павел, които известно време са говорили на такъв странен език, че народът съвсем се бил разучил да ги разбира.'' В англоезичното издание това е написано на страница 98. Къде е първи век/след Христа/къде е шестнадесети век? Както се казва...много здраве от ''Създателя''.
Накрая опираме до няколко фундаментални въпроса общовалидни не само за Нигерия: -Кой е суверенът на една държава – народът или частните корпорации? -От там – на кого принадлежат природните ресурси – на народа или на единици богоизбрани мулти-милиардери? -Кому е нужна държавата – на гражданите на държавата или на частните корпорации? -Какво в крайна сметка е държавата? Легално средство на едни свръх-богати хора да властват и експлоатират простолюдието или доброволно сдружение на големи групи хора за защита на общите им интереси? -Какво е демокрацията – каквото населението на една държава реши, че е правилно или каквото една държава налага на целия свят? Щото аз, наблюдавайки световните тенденции през последните години, все повече се убеждавам, че имаме ренесанс на феодализма. Обама два мандата не можа да прекара една здравна реформа в Щатите (фундамент на първата му предизборна кампания), но успя да разпореди няколко мулти-милиардни военни операции по света в защита на интересите на шепа идиоти, които не си знаят парите… Идиоти, които се имат за богоизбрани, а ние с вас сме само суровина, разходен материал, възобновим ресурс. Тези хора не правят разлика между 2000 нигерийци, 2000 българи или 2000 сърби. Никаква.
Деовин, вадиш ми думите от контекст, което хич не е коректно. Това, което написах, беше в отговор на Мануела и нейното "До вчера не знаехте на коя планета е Нигерия, а днес плачете за нея". И да, люто лицемерие е някой да окрещи нета, че си Шарли, при положение, че преди десетина дена дори не е знаел кои са тия и за какво се борят - и при положение, че вероятно дори сега не е напълно наясно. На мен, лично, в момента "Аз съм Шарли" ми прилича повече на модно течение, отколкото на реално изразяване на съпричастие. И това ме дразни.
Драконе,извинявай и аз ще те извадя от контекста. ''Основателят на сатиричното издание „Шарли ебдо” Анри Русел обяви, че политиката на бившия главен редактор на вестника Стефан Шарбоние – Шарб, който загина при атаката над редакцията, е провокирала нападението.'' ''Анри Русел не за първи път критикува редакционната политика на „Шарли ебдо”. Според него в последните години изданието е станало открито ционистки и ислямофобски орган.'' Дали Русел е антисемит?Излишен въпрос.Баш семит си е.Има два проблема.Първият е,че е основател на разстреляното списание.Вторият,че е на 80 и кусур години. Корен квадратен на проблема=старческа деменция.
Дракон, ти казваш това: >едно е да изкажеш съпричастие, съвсем друго е да се отъждествиш с убитите карикатуристи във вестник Аз обръщам внимание, че второто вероятно не се случва - повечето хора, които подкрепят "Je suis Charlie", сигурно го правят именно заради съпричастие, а не като отъждествяването с убитите карикатуристи, което глаголът "съм" в този лозунг би могъл да намеква. Съгласен съм, че двете са коренно различни неща, но не съм съгласен, че второто го правят достатъчно много хора, за да има смисъл да разсъждаваме какво би означавало това, и особено да го използваме като база на аргумент.