Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо феминистките мълчат за Кьолн

Швейцарската художничка Мило Моар протестира гола срещу сексуалните посегателства в Кьолн Снимка: Twitter: Bart Biesemans @bart_bies
Швейцарската художничка Мило Моар протестира гола срещу сексуалните посегателства в Кьолн

Подозрението, че за критично висок брой от съвременните западни феминистки сексуалният тормоз над жени има значение само ако се извършва от „привилегировани бели мъже", се препотвърди след масовите новогодишни атаки на имигранти мюсюлмани в Кьолн, Хамбург, Щутгарт, Хелзинки, Калмар и други европейски градове.

Повечето от воините за социална справедливост в публичното пространство не искат и да чуят за бруталните посегателства само защото профилът на насилниците не пасва на техния наратив, в който лоши могат да бъдат единствено конструкторите на патриархалния, капиталистически западен свят.

За модерните феминистки мюсюлманите са жертви на бледолика репресия и някак си не е ОК да бъдат обвинявани в каквото и да е било. Лицемерието, интелектуалното безчестие и двойният стандарт на професионалните медийни, Facebook, Twitter и Tumblr-жертви светна като новогодишен фойерверк в контекста на постоянно разрастващия се скандал след позора в Кьолн.

Повечето вокални коментаторки на феминистки теми, които използват всякакви платформи, за да пласират своите послания за „токсичната мъжественост" този път останаха оглушително мълчаливи.

Доскоро те агресивно и усърдно разпространяваха хаштагове против навика на някои джентълмени да стоят леко разкрачени в метрото, протестираха срещу липсата на женски екшън героини в киното, възмущаваха се от всеки, който нямаше ласкави думи за Брус, пардон, Кейтлийн Дженър и общо взето губеха времето на всички с оплаквания за несъществуващ сексизъм в комфортния, егалитарен първи свят.

Но когато се появи възможност за автентична тревога и адресиране на важни проблеми след масовите варварски опипвания, обиди, унижения и изнасилвания на безпомощни жени на публични места в сърцето на Европа - те решиха да замълчат и да изчакат следващата реклама с модел в спортна форма, за да я заклеймят като патриархален заговор за репресия над онеправдания нежен пол.

Тези от тях, които все пак решиха да се изявят с анализ на ситуацията, недодялано опитаха да масажират разговора във всякакви абсурдни посоки, освен в правилната.

А именно - съществува огромен проблем с културно и религиозно мотивираните сексуални възгледи на притеснително голям брой млади мюсюлмански мъже, приветствани в Европа  - и особено Германия - от либералните политически и медийни елити, без каквито и да е било въпроси за тяхното отношение към свободни жени, които не са принуждавани да излизат от вкъщи само с придружител и опаковани в задушаващи черни торби и маски.

В момента отзвукът от безмерно наглите посегателствата в Къолн и други градове на Стария континент доминира световните заглавия и е история номер едно. Не и за модерните западни феминистки.

Ето по какъв интелектуално безчестен, обидно несъстоятелен начин авторката Джесика Ейбрахамс се опитва да обясни и оправдае патологично-мазохистичния феномен с мълчанието на феминистките в статия, чиято мисия е да обори това внушение: „Феминистките са загрижени за защитата на малцинствата и маргинализираните групи. Ако за някои от тях е било трудно да говорят и осъдят събитията в Кьолн защото са били загрижени, че думите им ще окуражат агресията срещу бежанците, аз не мога да ги виня. Вината не е във феминистките, а в хората, които ги карат да се тревожат за такива неща."

Уау! Просто уау. Брилянтно капсулиране на патологията на регресивното ляво - всичко се свежда до политиките на идентичността.

Отношението към твоето поведение не зависи от индивидуалността ти, характера ти, идеите ти и действията ти, а от групата, към която тези колективисти ще те причислят.

Ако си бял хетеросексуален мъж и заемаш повече място в метрото като се разкрачиш - #сексизъм, #убийвсичкибелимъже, #патриархия, #мъжкапривилегия, #шовинистичнисвине, #репресия. Но ако си мюсюлманин бежанец с кафяв цвят на кожата и посегнеш на атрактивно облечено немско момиче на площада в Кьолн защото смяташ, че след като е без придружител и бурка значи си търси секс и е длъжна да ти го даде - „какво толкова е станало, нека не преувеличаваме, нека не истеризираме, това ли ви е най-големия проблем сега, расисти такива".

Страхът на такива хора от това някой да ги помисли за нетолерантни или расисти е по-голям от желанието им за цивилизационно оцеляване, свобода и културно съхранение. Една от водещите съвременни феминистки в англоезичния свят - авторката Лори Пени, написа в социалните мрежи, че не я интересува Кьолн заради расистите, които ще използват случая и ще се отнасят лошо с мюсюлмани.

Всъщност това е мекия расизъм на ниските очаквания. Феминистките и други регресивни левичари прилагат по-нисък стандарт към поведението на определени групи от хора, които те виждат като „маргинализирани, виктимизирани, дехуманизирани". Затова в техния мултикултурен, политкоректен балон видео игрите с разголени жени са по-вредни от реални групови изнасилвания на секс банди из цяла Европа.

Затова трябва да се премълчава сексуално посегателство, ако извършителите му са от малцинство, което е потенциална жертва на расизма на белите мъже. Лошите, бели мъже.

В извратения свят на съвременните феминистки премълчаването на подобни престъпления е оправдано, а символът на репресия в ислямския свят - задължителното покриване на жените - става прогресивен феминистки сигнал за еманципация от сексистките социални конструкции в западния свят. За тях истинските и смислени феминистки като Аян Хърси Али, които рискуват живота си, за да помогнат на милионите насилвани жени и деца в ислямския свят, всъщност са лоши и ксенофоби.

Колко абсурдна антиутопия се опитват да създадат модерните воини за социална справедливост. Падението на съвременния западен хаштаг феминизъм продължава. До следващия повод за масово мълчание.

Най-четените