Кой се бои от чуждестранния легион на Германия

Министерството на отбраната на Германия отдавна проправя път за идеята да привлече чужденци на въоръжение в националната армия. Тези планове обаче са доста по-конкретни, отколкото досега се е смятало.

Програмен документ от министерството на Урсула фон дер Лайен показва, че Германия има интерес да привлече преди всичко поляци, италианци и румънци за войската си. В документа се твърди, че сред младежите от тези три страни има "количествен потенциал" за включване в редиците на Бундесвера.

Нещо повече - федералните власти вече разполагат с ясни разчети и планове. Според тях в Германия живеят около 255 000 поляци, 185 000 италианци и 155 000 румънци на възраст между 18 и 40 години, т.е. евентуално годни за военна служба. Трите национални диаспори представляват почти 1/2 от всички граждани на страни от ЕС, които са се преместили да живеят в Германия. Ако службите успеят да привлекат интереса на поне 10 процента от младите чужденци, ще осигурят 50 000 нови бойци за германската армия.

Министърът на отбраната Фон дер Лайен обмисля как да отвори Бундесвера за граждани на ЕС от няколко години. Причината за тази политика е постоянният дефицит на личния състав в силите за отбрана. Още през 2016 г. тя вписа проекта си в т.нар. Бяла книга за политиката на сигурност. Оттогава ръководеното от нея министерство търси начини за осъществяване на амбициозния план, без обаче да изнася информация за конкретните мерки.

По информация на "Шпигел", министерството на отбраната на Германия вече е започнало да сондира мненията в европейските столици чрез военните си аташета.

Неформалното проучване е установило "твърде различни позиции" по казуса. Особени резерви са изразили правителствата в Източна Европа, които се боят от това, че ще претърпят значителни щети в собствените си национални въоръжени сили.

България е заела подобна позиция в обсъжданията на предложението с германските власти, като е напомнила, че и в момента армията страда от недобор в размер на 20% от необходимите щатни бройки.

Българските власти са предупредили, че ако Германия отвори армията си и предложи по-добри условия за войниците, ще трябва да се калкулират "катастрофални последици".

Самата идея за смесени европейски военни части не е съвсем нова за континента. По същия начин страни като Белгия, Испания, Франция, Великобритания, Дания и Люксембург подсилват армиите си, като позволяват назначаването на чужденци от ЕС при определени правила. Това, което предлага Фон дер Лайен, се доближава до белгийския модел, при който няма да има ограничения за нивото на професионална специализация и подготовка на чуждите войници, а за пълно отваряне на възможностите за кандидати.

Все пак министерството предвижда да се въведат определени лимити от гледна точка на изискванията за уседналост и отлично владеене на немски език.

Оказва се, че амбициите за формиране на "чуждестранен" легион в Германия притеснява някои от по-малките източноевропейски държави - включително България и Гърция, както пише "Шпигел". Причината: Берлин може да осигури много по-добро заплащане и работни условия, които биха се оказали твърде привлекателни за професионалните войници с готовност да служат под чужд флаг.

Самата Германия може да отвори място за чужденците с проста промяна на закона. Дебатът как да бъде регулирана тази мярка обаче съвсем не е толкова елементарен. В доклад от 2016 г. на Научната служба на Бундестага се препоръчва да се осигурят определени военни специализации, чието изпълнение да се запази изцяло за германски граждани - например, щатните бройки към специалните части или други бойни единици.

Самата презумпция за наднационална армия се посреща на нож сред политиците в Полша. Външният министър Яцек Чапутович коментира, че военната служба е тясно обвързана с националността и лоялността към родината, а подобно на армията - привличането на чужденци не се допуска нито в дипломатическата служба, нито в полицията. Той очаква бързо изясняване на германските планове и настоява за намесата на Брюксел, като посочва, че "ако Германия приеме подобен закон без предварително консултиране с Полша, това няма да бъде добре".

Новините

Най-четените