Находището на редки метали Фен в Южна Норвегия се смята за най-голямото в Европа. То е приемано като бъдеща златна мина не само за скандинавската страна, а и за цяла Европа - която е силно зависима от вноса на редки елементи, особено от Китай.
Разработването на находището, известно като Комплекса или Полетата Фен, обаче се бави, и то по причини, които на фона на залога - доставки за технологични и военни индустрии - изглеждат почти абсурдни.
Едната е биоразнообразие - в горите около Фен са открити и 78 вида птици, бръмбари, гъби и лишеи, включени в норвежкия червен списък.
Другата е, че местните власти - залежите са в геоложки комплекс в район от от 5 кв. км край град Юлефос, община Номе, на 100-тина км югозападно от Осло, трудно могат да се справят с толкова мащабен проект. И настояват планирането му да се поеме от държавата. Включително и екологичните конфликти, свързани със защитените видове.
В доклад на Норвежката геоложка служба от 2022 г. се посочват оценки за стойността на залежите във Фен до над 10 000 млрд. норвежки крони, или над 900 млрд. евро. По-късни проучвания гласят, че находището може да е още по-голямо.
Очакванията са, че в земята в района има 15,9 млн. тона редкоземни оксиди, като 17 на сто от тях са неодим и празеодим. Те са от основно значение за направата на постоянни магнити и са нужни за производството на електромобили, телефони, оптични кабели и във военната индустрия.
Очакванията са добивът от тази част на Норвегия да покрива поне 10 на сто от нуждите на Европейския съюз.
Процесът от откриването на залежи до реалния им добив е дълъг, сложен и скъп, и освен останалите нормативни изисквания и инвестиции, трябва да мине и през оценка на въздействието върху околната среда.
Именно тази оценка регистрира близо 80 вида от червения списък - включително защитени, в гората, посочена от местната община като най-подходяща за добив.
Някои от тях като цинобърната плоскотелка (Cucujus cinnaberinus) - вид бръмбар, са защитени от Бернската конвенция за опазване на дивата природа. Норвегия е страна по конвенцията и е длъжна да пази не само бръмбара, но и местообитанието му.
Тоест е крайно нежелателно да копае руда край гората, където той живее.
Екологичната оценка дори показа, че районът е богат не само на редки метали, но е и с изключително висока концентрация на ценни видове, което допълнително усложнява решението дали те да бъдат пожертвани заради находището.
Заради този сложен избор, както и заради трудностите местните власти като цяло да обгрижат проект с подобен мащаб, той забуксува през пролетта на 2026 г. От община Номе признават, че нямат нито финансите, нито нужните кадри да се справят с нещо подобно и официално поискаха намеса от държавата, която да поеме контрола над планирането на проекта.
Което в крайна сметка ще се случи - преди дни правителството в Осло обяви, че е взело решение държавата да поеме плановия процес по проекта с цел по-бързото му задействане.
Очакванията сега са, че до края на 2027 г. и най-късно до 2028 г. ще има устройствен план за комплекса.
Именно той трябва да посочи къде точно ще са границите на мината, къде и при какви условия да се разположат съоръженията за добив и преработка. При подготовката се очаква правителството да проучи алтернативи за място на мината.
"Полетете Фен са най-голямото находище на редки елементи в Европа. Това може да има голямо влияние за работните места в района и е от огромен национален интерес", поясни министърът на търговията и индустрията Сесилие Мирсет при представянето на решението.
Министърът на местното управление Бьорнар Шеран обеща процесът да е бърз и безопасен. "Работим за бърз прогрес, но и за качество. Трябва да имаме предвид важните съображения за околната среда, за местната общност, за безопасността и готовността за спешни ситуации", каза той.
Компанията, която държи правата за добив - Rare Earths Norway, отдавна твърди, че планира да изгради "невидима" мина изцяло под земята.
Така и извличането на руда, и разбиването на скалите ще е под земята, а част от отпадъчните скали ще се връщат отново в тунелите, вместо да се депозират на повърхността.
Дори при подобна технология обаче се налага на повърхността да се построят съоръжения за преработка, както и инфраструктура, която да обслужва целия процес.
От компанията се надяват да започнат добива в началото на следващото десетилетие.
