Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дронове, оръдия и тежка дипломация: Докъде ще стигне новият конфликт за Нагорни Карабах

Ескалацията на насилието между Армения и Азербайджан вече доведе до нови жертви - цивилни и военни Снимка: Getty Images
Ескалацията на насилието между Армения и Азербайджан вече доведе до нови жертви - цивилни и военни

Артилерия по границата, десетки убити и ранени и размяна на гневни обвинения - конфликтът между Армения и Азербайджан за оспорваната територия на анклава Нагорни Карабах отново се събуди в края на септември, а от понеделник, 28 септември, вече и двете държави са в официално обявено военно положение.

Това е най-сериозната ескалация на този дългогодишен конфликт за контрола над анклава от 2016 г. насам. И макар за мнозина откриването на огън по арменско-азерската граница заради оспорваната територия да е изненада, на практика двете държави се готвят за този конфликт от месеци насам, а сега просто фитилът на напрежението вече изгоря.

Очаквано, и двете страни се обвиняват за началото на огъня, който започна в неделя сутринта. В понеделник на предни линии беше вече извадена и артилерия, а дипломатическите канали бяха задействани с пълна сила.

Според Баку операцията на азерската армия има превантивен характер и е в отговор на множество провокации от арменска страна през последните месеци, включително обстрел върху азерски позиции по границата. От другата страна, Министерството на отбраната в Ереван обвини Баку в проява на безпричинна агресия, което е разпалило и конфликта.

Местните власти в Нагорни Карабах обявиха, че град Степанакерт е бил подложен на масиран обстрел и призоваха жителите да се евакуират оттам, за да се избегнат жертви. Многобройни къщи в селата са унищожени, като има съобщения за ранени.

Армения обяви пълна мобилизация на силите си - както в страната, така и на територията на Нагорни Карабах. Така всеки един войник на активна военна служба или в запаса трябва да се яви в най-близкото военно поделение. От страна на Азербайджан е обявена само частична мобилизация. Военно положение е обявено и от Баку, и от Ереван.

И двете държави претендират, че са постигнали определени победи на места и съобщават за нанесени жертви на противника - разрушени машини и свалени летателни апарати.

Междувременно руски агенции пишат за поне седем цивилни жертви до момента - двама души при азербайджанското настъпление и семейство от пет души при удар на арменските сили.

Ереван обвинява Азербайджан, че е използвала бойна авиация и тежка артилерия, за да обстрелва цивилни цели в Нагорни Карабах, на което те са отговорили с контраофанзива за защита на гражданите на Нагорни Карабах. Правителството в Баку публикува кадри от удари с дронове върху арменски позиции, както и удари с тежка артилерия.

Азербайджанското външно министерство на свой ред обвинява арменските военни, че обстрелват преднамерено мирни граждани и цивилни обекти, което е "нарушение на международното хуманитарно право". Оттам разпространяват и информацията за загиналото 5-членно семейство в Тертер.

Със сигурност загубите и за двете страни, както в техника, така и в човешки животи ще продължи да расте с всеки ден на активен конфликт. Така неминуема изглежда и тежестта на цивилните жертви, дадени при размяната на обстрел, докато Армения и Азербайджан се обвиняват едни-други в агресия.

"За разлика от войната през 1994 г. сега двете страни разполагат с високотехнологични оръжия и много по-сериозен капацитет да нанасят щети на противника. Това създава множество предпоставки и за увеличение на жертвите, особено вземайки предвид натрупаната омраза между двата народа", коментира анализаторът Венцислав Божев от журнала за активни военни конфликти De Re Militari.

Силвия Щьобер, журналист и експерт по региона на Кавказ, коментира пред "Дойче веле", че двете страни се подготвят за подобна ескалация от месеци насам, като причината за това може да се търси във влошаващата се икономическа ситуация както в Армения, така и в Азербайджан. Въпреки това, по думите ѝ, международното участие вероятно е изиграло също своята роля.

"Ръководството на Азербайджан може да се почувства по-мотивирано да ескалира цялата ситуация поради увеличената подкрепа от своя съюзник Турция, докато вносът на руско оръжие в Армения означава, че това изглежда като конфликт, който ще продължи известно време", коментира Щьобер.

Към това мнение се присъединява и друг анализатор от екипа на De Re Militari - Руслан Трад.

"От месеци с колеги наблюдаваме нарастването на напрежението по границата между Армения и Азербайджан. От началото на лятото арменските сили обстрелват редовно азерските позиции, но досега нямаше отговор и Ереван и Баку деескалираха по дипломатически канали. Активизирането на военните сили от двете страни в момента означава, че има подкрепа за това отвън. Същото е с контрата на Азербайджан сега - без съгласието на външните играчи нямаше да има офанзива в Карабах", коментира той.

По думите му Нагорни Карабах в момента се превръща в още едно поле на противопоставяне между Турция и Русия след Либия и Сирия, като пример за това са дроновете, които Азербайджан ползва сега в битките - турски "Байрактар". "Не бих се учудил, ако и турски военни оперират с дроновете", коментира Трад.

Интересът на Анкара към Нагорни Карабах е оправдан от неговата стратегическа важност, обяснява Венцислав Божев - територията е в непосредствена близост до Турция, Иран и, разбира се, до енергийните находища в Азербайджан и свързаните с тях газопроводи и петролопроводи.

"Притесненията в Ереван идват най-вече от твърдата подкрепа на Турция за Азербайджан. Двете държави направиха през лятото мащабни военни учения на територията на Азербайджан, които за много хора предвещаваха бъдеща ескалация", обяснява той.

Подкрепата на Анкара към Баку и сега е повече от категорична, като турският президент Реджеп Таип Ердоган заяви, че тя ще става все по-сериозна. Той проведе телефонен разговор с азербайджанския си колега Илхам Алиев, след което публикува и официална позиция в подкрепа на каузата на партньорите си от Баку.

Според Ердоган мирът и спокойствието в региона могат да се завърнат, само когато "Армения незабавно напусне окупираните азербайджански територии". Той още настоява за прекратяване на "окупацията на Нагорни Карабах".

Междувременно говорителят на управляващата партия в Турция Омер Челик също излезе с коментар по казуса в Twitter, където отправя категорична подкрепа за Азербайджан.

"Ние яростно осъждаме нападението на Армения срещу Азербайджан", пише той и допълва, че Турция ще застане до Азербайджан. "Армения си играе с огъня и застрашава регионалния мир", коментира още Челик.

Безспорно обаче най-важният играч на терен сега е Русия. Официално Кремъл публикува позиция, според която призовава за незабавно прекратяване на огъня и връщане на масата за преговори.

Москва има огромно влияние и върху двете държави и ако има някой, който действително може да влезе в ролята на брокер на мир, то това ще тя. От една страна, Русия е най-сериозният военен партньор и оръжеен доставчик на Армения, като дори разполага със своя база в арменския град Гюмри. В същото време обаче Москва продава оръжие и на Азербайджан.

"Един по-циничен поглед върху ситуацията би предположил, че ситуацията в Нагорни Карабах може да бъде разглеждана като един от замразените конфликти в периферията на Русия, които се използват като удобни лостове за упражняване на влияние в пост-съветското пространство от страна на Москва", коментира Божев.

Според него обаче не бива да бъде подминавана и ролята на Иран в случая. От Техеран вече предложиха да играят ролята на медиатор за решаването на арменско-азерския конфликт. Иран граничи и с двете държави, а в северната част на страната живеят над 15 млн. души от азербайджанското малцинство.

"Докъде ще стигне сегашният конфликт зависи единствено и само от бързата реакция на международната общност. Досега винаги всичко е ескалирало и впоследствие затихвало в рамките на няколко дни в зависимост от намесата на външните сили и оказването на натиск - най-вече от страна на т.нар. "Минска група" към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), председателствана от Русия, САЩ и Франция. През последните няколко години обаче Вашингтон видимо се дистанцира от мирния процес и това даде възможност на други фактори да се намесят и също така развърза ръцете на войнолюбивите фактори в Азербайджан и Армения", допълва още Божев.

Най-четените