За нас, българите, ястията от изпечено месо или морски дарове със зеленчуци не са нещо кой знае колко впечатляващо. От Ориента сме наследили сача и го имаме почти за изконно нашенска гозба, която хайдути и не-хайдути са похапвали с наслада.
Хърватите обаче имат с какво да ни изненадат и то не толкова заради използваните продукти, а заради технологията им, която е на около 3000 години.
Ястието в Хърватия се нарича пека и до ден-днешен се приготвя със същата технология, която е документирана през 800 г. преди Христа.
Пека понякога се нарича и "печено под камбана", защото съдът за печене се състои от основа, подобна на сача, и капак с формата на камбана.
Целта е в долната част месото и зеленчуците да се пекат заедно и да си попиват от соковете, а капакът да ги задушава и да ги държи сочни, като дръжката му като на камбанка е за по-лесно махане.
По време на готвене "камбаната" се поръсва с разпалени въглени, за да се поддържа температурата на печене.
Процесът отнема няколко часа, понякога и цял ден в зависимост от месото и затова на него се гледа като на свещенодействие. През това време се добавят бира, вино, бульон или подправки, които да обогатят соса, който се получава.
Хърватите смятат, че точно този тип съдове може и да са вдъхновени от Изтока и от Италия, но са уникални като форма.
В зависимост от региона на Хърватия, месото вътре е шилешко, овнешко, агнешко или свинско. И, разбира се, покрай крайбрежието се използват риби и накрая се добавя един цял октопод, който да доукраси блюдото.
Така се и сервира и на туристите.
Въпреки че пека се води голяма хърватска гордост, тя почти изчезва след навлизането на модерните фурни.
За ресторантите става много по-лесно и най-вече - значително по-бързо - да си пекат ястията на електричество. За да се приготвя пека в заведенията, е необходимо един от готвачите да се занимава само с това - да наглежда процеса по печене, да посипва капака с въглища и да следи да не прегори.
Със засилването на туристическия интерес към Хърватия идва и ренесансът на ястието.
Пека започва отново да става главен герой в менюто по заведенията и даже да се превръща в атракция.
Все пак има уловка - ресторантите, които държат да сервират истински апетитна пека, обикновено приемат поръчки 24 часа предварително.
Това не е от ястията, които могат да се поръчат при сядане и след 20 минути да са на масата.
Съдът пък е подходящ за приготвяне и на мек домашен хляб с неустоима коричка.
Това не е единственото ястие в Хърватия, което е близо до българския вкус. В страната се предлагат пълнени чушки, сарми, кебапчета, разнообразни видове бюрек.
По-необичайни за нас са черното ризото с мастило от сепия, котловина с пържено месо и бухти, пълнени със сладко.
Но все пак пеката заема истински специално място в хърватската кулинарна култура. Както и сачът - в българската кулинария.
