Много е лесно просто да си кажем - ето, те и затова са "бели боклуци", виждайки статистиката за 38% ръст на случаите на домашно насилие в Англия след загуба на футболния им отбор. И 26% ръст при победа.
Но преди да приемем данните като поредното доказателство защо не един и двама у нас, а и по света, недолюбват англичаните - и на терена, и извън него, можем да се сетим, че самото наличие на подобна статистика означава идентифициране и назоваване на проблем.
Това обикновено е първата стъпка по дългия път към ако не решаването, то поне ограничаването му. Поне на теория.
В България например изобщо няма подобна статистика, макар че тук имаме извинение - националният ни отбор трудно може да предизвика силни емоции, тъй като го няма на големи първенства.
Феноменът на насочването на фрустрацията към семейството обаче изобщо не е ограничен до Англия. Или пък до семейството - сетете се какво става по улиците на Франция след мачове.
Да, Англия има огромен проблем с футболното насилие, и освен че го е назовала, засега не изглежда да го е решила.
За да илюстрираме какъв: "В името на безопасността на жените трябва Англия да продължава да побеждава", написа в X крайно не на място депутатката от партията на Найджъл Фарадж Reform UK Сара Почин, и с основание си заслужи гнева на неправителствените организации.
Данните за ръста на домашното насилие след загуба и победа са част от изследване на Университета в Ланкастър от 2014 г., в което се анализирани данни от полицията при три Мондиала - 2002, 2006 и 2010. Но едва ли нещо се променило от тогава, тъй като през 2024 г. полицията във Великобритания обяви насилието над жени за национална криза - макар и без изрично да се посочва проблемът с футбола.
"Световното първенство явно е причина за много хора да купонясват, но удоволствието и очакванията може да се превърнат в отчаяние и конфликт с едно завъртане на топката", е цитиран полицай в проучването на Университета в Ланкастър.
Според изследователите обяснението е, че проучваните Световни първенства са през лятото, което се свързва с по-топло време и увеличен прием на алкохол, "и това води до по-голяма близост между хората".
"Макар че е трудно да се твърди, че самият турнир е пряката причина, престижното състезание концентрира рисковите фактори в кратък и силно емоционален период, което засилва представите за мъжественост и агресия", пишат те.
Изследването открива също, че честотата на сигналите за домашно насилие расте в всеки следващ Мондиал. Предположението на авторите е, че броят на случаите може да е нараснал и заради увеличената комерсиализация на турнира.
Според цитиран в доклада представител на социалните служби роля играе и продължителността на Световното и това създава всякакви проблеми, често изостряни от употребата на алкохол. Те могат да бъдат и за съвсем дребни неща като кой канал да се пусне по телевизията.
А това Световно е най-дългото досега, и ангажираните с проблема се подготвиха - ако не за решаването му, то поне за реакция.
От Кралската прокуратура издадоха предупреждение, че се очаква ръст на домашното насилие по време на Мондиала и демонстрираха, че заедно с полицията приемат проблема сериозно. Данните от обвинението сочат, че 4 от 5 препратени към прокуратурата случаи на домашно насилие, по които не е прекратено производството, завършват с обвинение.
"Това показва колко сериозно приемаме домашното насилие", коментира Оливия Роуз от прокуратурата, цитирана от британските медии. От обвинението призоваха жертвите да подават сигнали и да търсят помощ, и обещаха виновниците да понесат отговорност.
"Знаем, че не футболът води до домашно насилие, а алкохолът и силните емоции", поясни Роуз.
Едно от НПО-тата в Англия - Women's Aid, започна кампания преди началото на Мондиал 2026 г. Те е наречена The Other Kick Off - Другото начало на мача, и е фокусирана около 23:37 ч. Това е средният час, в който агресивните партньори може да се върнат вкъщи след първия мач на Англия на Световното. Кампанията включва постове в социалните медии, билбордове и плакати около местата, където се събират фенове, препращайки към класическия въпрос "Кога започва мача" с отговор за времето, когато всъщност започва насилието - 23:37 часа, или в 1,19 сутринта за последния мач.
Кампанията е продължение на друга, отново на Women's Aid, от Мондиала през 2022 г. Тя също имаше доста креативно послание и беше перифраза на прословутата It's Coming Home - He's Coming Home.
Друга кампания - на UN Women UK - британският клон на организацията на ООН за равенство между половете - опитва да противодейства на влиянието на "маносферата" в интернет и социалните мрежи. Проектът се нарича Same Side - От същата страна, и въвлича звезди от футбола и ръгбито, които влизат в ролята на алтернативни модели на подражание.
Футболисти като Джеймс Мадисън от "Тотнъм" например записват видеа, в които описват как се справят с гнева и разочарованието и загубата, показват, че са уязвими и разказват за моменти, когато са плакали и как уважението към другите ги прави по-добри съотборници.
Активистите обаче се надяват на влиянието и на още подобни, съвсем реални примери от терена и извън кампаниите - от хора като норвежкия нападател Ерлинг Холанд.
Той и английската звезда Джуд Белигнам дадоха пример за отношение към съперника и здравословно "мъжкарство" като се прегърнаха искрено след победата на Англия над Норвегия, а Холанд подкрепи публично бившия си съотборник от Борусия Дортмунд вместо да показва разочарование от човека, вкарал двата гола на собствения му отбор.
Макар че няма да срутят света на мизогинията, дори женствените чанти на Холанд, чиито снимки обикалят света, също се оценяват като позитивен, макар и малък сигнал.
Едва ли подобни капки в морето на огромен проблем ще променят тотално и скоростно нагласите на английските фенове. Великобритания обаче е домакин на следващото Европейско първенство през 2028 г. и се нуждае от спешни мерки извън кампаниите и заканите от органите на реда.
Например може да вземе пример от Колумбия, която решава радикално проблема с футболното насилие. Там при определени високорискови мачове продажбата и употребата на алкохол на обществени места е забранена.
