Ако погледнете към празните улици и плажове на Португалия или към задушаващата ѝ се икономика, едва ли ще се замислите за оптимизма, който витае в страната относно коронавируса. Но все пак Португалия е една от страните, които могат да претендират, че са на финалната права за излизане от кризата с коронавируса.
На фона на съседна Испаня или Франция, където смъртността от вируса достига между 10% и 15% в страната смъртните случаи сред заболелите са едва около 3 на сто и то на фона на значително по-възрастно население и на една доста разклатена здравна система.
Истината е, че Португалия е трета в Европа по дял хората над 80-годишна възраст след Италия и Гърция. Междувременно болниците в страната страдат от хронично недофинансиране и липса на достатъчно оборудване.
Средно има по едва 4,2 легла за интензивни грижи на 100 000 души - най-ниският дял в ЕС. За сравнение - в съседна Испания на всеки 100 хил. души се падат по девет такива легла, а в Германия - близо 30.
С други думи - тази криза можеше да е в пъти по-опустошителна отколкото в страни като Италия и Испания.
Каква обаче е рецептата на Португалия за измъкване от кризата с COVID-19?
Обясненията за относителния успех на Португалия са разнообразни и варират от идеята, че в страната въздухът като цяло е по-чист от много места в Европа, през противотуберкулозната БЦЖ ваксина, та до идеята, че Девата от Фатима (четвъртото най-популярно място за пилигримите в света) е помогнала за запазването на страната от тежките щети на вируса.
Извън всичко това обаче едно от основните обяснения за това е повечето време, с което правителството в Лисабон е разполагало за подготовка за кризата. Пулмологът д-р Филипе Фроес, съветник на здравния министър на страната Граца Фрейтас, коментира, че Португалия се е възползвала от това, че е след Испания по отношение на разпространението на вируса.
Първият случай в страната беше регистриран на 2 март - месец след появата на коронавируса в Италия и Испания.
Това забавяне позволи на правителството да се поучи от грешките на съседите си и да въведе контрамерки, преди вирусът да пусне пипалата си в страната.
Така например Португалия закри училищата на 16 март, когато имаше около 245 регистрирани случая на COVID-19 в страната. Испания вече имаше 2140 заразени, когато повечето регионални правителства затвориха училищата на 12 март. В Италия имаше над 2500 случая, преди да се разпореди учениците да бъдат изпратени у дома на 4 март.
Мадрид също позволи на над 100 000 души да присъстват на марша по случай Международния ден на жените на 8 март, докато Лисабон забрани всички публични събития на ранен етап от развитието на епидемията.
Забавянето на заразата също така даде време на страната да подготви болниците и да увеличи капацитета в интензивните отделения.
"Разликата в Португалия беше, че имахме повече време за подготовка. Смятаме, че сме на три седмици зад Италия и може би една седмица и половина зад Испания, така че това ни даде време, ценни дни, за да се подготвим. Мисля, че основната разлика беше и в ранното ангажиране на лекарите на първа линия", коментира д-р Фроес в предаването "Добро утро Европа" на Euronews.
Въпреки че епидемията е съсредоточена в северната част на страната, около град Порто, централизираната система на управление на Португалия позволява бързи национални мерки, а не частичните регионални действия, каквито се наблюдават на други места.
Ранното обявяване на извънредното положение, подготвителните мерки в болниците и самото време за изготвяне на план за действие определено помогнаха. Това обаче не би означавало нищо без активната подкрепа на гражданите и проявите на солидарност.
"Португалският народ разбра много ясно, че ако искаме да оцелеем от това, ще трябва да направим дори повече от останалите в раздробяването на кривата, удължаването и изтласкването на броя на новите случаи. Страната прояви огромна солидарност", коментира Рикардо Баптиста Лейте, лекар, специализиран в инфекциозни заболявания и депутат от опозиционната Социалдемократическа партия (PSD).
Самодисциплината на гражданите беше похвалена и от премиера на страната Антонио Коста в интервю в интервю пред общественото радио.
"От началото на тази криза португалците разбраха, че самоизолацията вкъщи е най-добрият начин, по който те могат да подкрепят нашите здравни работници на първа линия. Трябва да поздравим хората за огромната самодисциплина, която проявиха", заяви Коста.
Именно на отговорността на гражданите разчитат голяма част от мерките в страната. Блокадата, наложена от правителството в Лисабон е по-лека в сравнение с много други държави в Европа.
Много фабрики и строителните обекти в страната останаха отворени въпреки заразата. Междувременно на гражданите е разрешено да излизат относително свободно, като спазват дистанция с околните. Така за разлика от много други страни, излизането за упражнения в парка е позволено, както и ходене до магазина и до аптеката, излизане по работа и т.н. Полицията не изисква конкретна причина човек да е навън, като тя следи само за запазването на реда и дистанцията между гражданите.
Въпреки това едно социологическо проучване в страната, публикувано в неделя, показва, че повече от половината граждани в страната (51%) са излизали от вкъщи само по веднъж седмично или по-малко от началото на кризата досега.
Междувременно португалските партии приеха негласно примирие, като политическата солидарност се поддържа активно по време на кризата. Това се вижда и в политическата подкрепа за предприетите от правителството мерки за борба с коронавируса, но също така и мерките за справяне с проблема с големия брой мигранти в страната.
Правителството разпореди всички искания за пребиваване от мигранти и търсещи убежище да се ускорят, за да им се предостави достъп до здравни грижи и социално осигуряване. Властите също така освободиха предсрочно над 10 процента от затворниците, за да се намали рискът от заразяване в затворите.
Самата ситуация поне към момента изглежда под контрол, поне що се отнася до разпространението на вируса.
Макар линията на регистрираните случаи на коронавируса да продължава да е възходяща, броят на пациентите в интензивните отделения спадна от 245 до 208 през последната седмица - нещо, което поне към момента прави засега излишни плановете за откриване на полеви болници в Лисабон.
Потвърдените случаи на COVID-19 в страната са общо 18 091 към сряда, а броят на смъртните случаи е 599. Така че освен ако не се регистрира внезапен остър ръст на заболелите, здравната служба на страната би трябвало да се справи, особено на фона на факта, че около 80% от регистрираните случаи са оставени на домашно лечение.
Това е въпреки годините на недостатъчно финансиране на здравната система, както и наложените строги икономии до 2015 г., довели до емиграцията на хиляди здравни работници от страната.
И все пак, макар тази положителна тенденция да изглежда да се запазва, премиерът Антонио Коста е на мнение, че поне към момента е твърде рано да се говори за облекчаване на ограничителни мерки, дори и това да вреди на икономиката на страната.
"Докато отпускаме мерките, рискът от разпространение на заразата се увеличава. Политиците трябва да се погрижат да не позволяват на техните желания да надхвърлят научното ноухау", заяви премиерът.
Министърът на финансите Марио Сентено обаче предупреждава, че всеки месец на блокада оказва своето влияние, намалявайки размера на очаквания БВП на страната за 2020 г. с по 6%.
Той предвижда свиването на икономиката през второто тримесечие да е 4-5 пъти по-лошо от всички предишни кризи, през които страната мина. Така според него ще са нужни поне две години, преди икономиката да се върне към нивата на 2019 г.
Това може да изпита решимостта на страната повече от настоящата съпротива срещу пандемията. И в един момент няма ли цената на всичко това да се окаже твърде висока.
