Името на канала в Telegram е "Финансова помощ в Кипър" и вътре изобилства от оферти от хора, които предлагат евро за рубли. След началото на руската инвазия в Украйна за мнозина в Кипър този канал е форма на спасение, тъй като руските банки престанаха да оперират в Европейския съюз (ЕС), а множество сметки и транзакции бяха замразени.
"Това сега е руската банка в Кипър", казва пред Politico Алексей Волобоев - руски бизнесмен, останал в град Лимасол - финансовия център на Кипър.
Групата в Telegram има над 1600 членове и служи като черен пазар за обмяна на рубли и евро - транзакция, която сега става все по-трудна, след поредицата от европейски санкции срещу Русия и след отговора на Кремъл и спирането на транзакциите с чуждестранни банки.
В групата няма единен курс, а хората продават на каквато цена решат. Някои има да продава 3200 евро, друг 20 000 евро. Макар и нелегална, системата започва да се изгражда и да функционира, слагайки някакъв ред в Лимасол, а и в Кипър - държавата от ЕС, която вероятно усеща най-сериозно разривът в отношенията между Москва и Брюксел покрай войната в Украйна.
Страната е член на Евросъюза от 2004 г., а сега прилага строго всички приети от блока икономически санкции срещу Русия, въпреки че има дълбоки финансови и икономически отношения с Москва.
"Замразихме 60 млн. евро на 15 инвестиционни компании, които имат търговски отношения с лица, обект на санкции. Кипърската централна банка вече замрази сметки на руснаци на стойност около 10 млн. евро", уточнява Авги Лапатиоти, управител на отдела за финансова стабилност в министерството на финансите на Кипър, цитиран от френското издание "Медиапар".
Към това се добавя спирането на пътническите полети от Русия, което е сериозен удар за туризма, тъй като това е вторият по значимост източник на приходи след финансовия сектор. Руснаците са 20% от посетителите на острова и са обичайни клиенти за бизнес услугите.
Когато първите санкции на ЕС удариха руската финансова система, те се отразиха силно върху Лимасол. Градът е туристически и финансов център с богата история, който от години насам се превърна в рай за руските имигранти.
При население на града от 237 хил. души около 50 хил. са руснаци или рускоговорящи беларуси и украинци. Тук табелите на магазините масово имат надписи на английски, но и на руски. Големи билбордове из целия град рекламират пищни апартаменти, част от тях отново на руски.
Дори в автобусите от градския транспорт спирките все още се обявяват първо на руски, после на гръцки.
По улиците има бутици с кожени палта и луксозни изделия, в които продавачите владеят славянския език, а руските ресторанти не са рядкост. В шумното яхтено пристанище на града пък руският е толкова разпространен, колкото и гръцкият.
Местните дори се шегуват и наричат вече града си "Лимасолград".
Големите небостъргачи, издигнати наскоро по бреговата линия, които навяват повече за Дубай, отколкото за древна средиземноморска култура, са физическата манифестация на руските пари в града и на острова.
А когато санкциите удариха, това се усети от всички. Изведнъж се оказа, че активите на голямата руска общност в града са замразени, като мнозина руснаци нямаха достъп до банковите си сметки. Паричните преводи от Русия също бяха ограничени.
Същевременно с това кипърците също почувстваха рязко промяната, осъзнавайки че могат да загубят някои от най-платежоспособните си клиенти. Туроператори, собственици на хотели, счетоводители, адвокати, агенти, изпълнители - почти всички бяха засегнати.
Така се появяват и групите в Telegram, които да спомогнат за успокояването на нещата и поддържането на ежедневния живот. Но с непрекъснато нестабилната ситуация, новите санкции и войната, която продължава вече четвърти месец, в Лимасол цари несигурност.
Руските бизнесмени в Кипър се оплакват, че изведнъж широко отворената и всеприемаща банкова система на страната е започнала да проявява русофобия.
"Имам кипърски и руски паспорт. Но банките не се интересуват от кипърския ми паспорт, а ми казват: "Ти си руснак, не можем да ти помогнем". Много от моите приятели са преместили парите си в България или някъде извън ЕС", споделя бизнесменът Волобоев.
Но докато някои руски бизнеси търсят как да се преместят към по-приветлива за тях среда, други се насочват към острова с надеждата там да успеят да правят бизнес - много IT компании от Украйна, но и от Русия, търсят спокойствието на Кипър и добрите му финансови условия.
И Кипър е готов да ги приеме.
Както споделя кметът на Лимасол Никос Николаидис, това е един постоянно променящ се град, който в историята си винаги е приемал влиянията от заобикалящия го свят.
Така например, когато през 80-те избухват конфликтите в Близкия изток, много ливански бизнесмени започват да се стичат към средиземноморския остров. И остават там - нещо, което ще доведе местните в Лимасол да наричат все още една част от своя град "Хълмът на шейха".
Кипър се развива бурно и през 90-те, когато специфичният банков сектор на местните започва да привлича парите на постсъветски играчи като Слободан Милошевич, както и не съвсем чисти и честни бизнесмени, които въртят бизнес с оръжия, хазарт и нелегални сайтове за възрастни. Още от тези времена датира любовта на руските олигарси към Кипър.
След тях към острова започват да се стичат много други руснаци и Кипър се превръща в място, на което да споделят културата и нравите си. Руската общност дори остана на острова след кипърската банкова криза през 2013 г. Това позволи на страната да развие и заздрави финансовите си връзки със самата Русия.
И все пак продължаващото присъствие не е само избор на начин на живот. След финансовото бедствие правителството даде на много руснаци дялове в кипърските банки, за да покрие загубите им от фалитите.
Напрежението обаче се засили през последните години. САЩ през 2018 г. принудиха Кипър да разследва банковата си система за пране на пари, като голяма част от случаите, излезли на бял свят, показаха връзки с Русия.
През 2020 г. Кипър спря спорната си схема за "Златни визи", която дава паспорт на чужденците в замяна на масивни инвестиции в местния бизнес. Този ход заби кинжал в строителния сектор от висок клас в Лимасол, като няколко издигащи се кули спряха строежа си по средата на строителните процеси.
Тогава избухна войната.
Местните власти опитват да балансират между спазването на правилата като страна член на ЕС и дълбоките си връзки с Русия, като външният министър Корнелиос Корнелиу на няколко пъти предупреждава, че санкциите срещу Русия в един момент могат да се върнат като бумеранг.
Въпреки това санкциите се прилагат точно и ясно. А бизнесът се учи да се адаптира за среда, в която руските пари вече не са основната движеща сила.
Адвокати и счетоводители в града също искат ЕС да предложи повече подробности за това кои точно санкции се прилагат за кои руски компании. Те искат най-малкото блокът да позволи на руските граждани да плащат дългове към кипърските компании за услуги, предлагани преди санкциите да паднат.
Макар че разбират причините за санкциите срещу Русия и подкрепят решението на правителството да ги следва плътно, местните бизнеси и работещи се притесняват, че почти пълната забрана за правене на бизнес с руснаци - независимо къде живеят - се задава.
Макар и на над 1000 км разстояние от военните действия, Кипър усеща войната в Украйна много пряко. Несигурността от това плаши мнозина.
