Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кой иска да променя границите на страните на Балканите

Тайният "не-документ" предвижда разкрояване на територии и заличаване на държави Снимка: iStock
Тайният "не-документ" предвижда разкрояване на територии и заличаване на държави

Един мистериозен документ, изтекъл първо в словенските медии, успя за дни да породи толкова напрежение, смут и гняв на Балканите, че някои експерти си припомниха защо на нашия полуостров са му казвали "Барутния погреб на Европа".

Въпросният документ, чиято истинност до момента не е потвърдена от никого, предлага спорни промени на границите на държавите от бившата Югославия, а името, което носи, е "Западни Балкани - път напред".

Според изданието necenzurirano.si, първо публикувало документа, той идва или от премиера Янез Янша, или от някой от приближените му. Самият Янша отрича.

Босненските медии първи съобщиха, че Янша е предал документ с насоки за "окончателното разпадане на бивша Югославия" на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел през февруари или март тази година. Пред Euractiv от екипа на Мишел отказват всякакъв коментар по темата.

В центъра на въпросния документ е Босна и Херцеговина - страна с дълбоки етнически проблеми и различия между мюсюлманското бошняшко мнозинство и християнските си сръбски и хърватски малцинства.

След югославските войни 1991-95 г. и посредничеството на САЩ Босна и Херцеговина се превърна във федерация, разделена на две образувания със значителна независимост: Бошняшко-хърватската федерация и Република Сръбска.

Всяка от тези две зони има свое правителство, законодателна власт и полиция, но двете се обединяват в централно правителство и ротационно тричленно председателство, проведено по равно от бошняк, хърватин и сърбин.

След въздушните удари на НАТО срещу останките на тогавашна Югославия, бившата сръбска провинция Косово е създадена като отделна единица, която едностранно обяви независимост през 2008 г. Северно Косово, съставено от четири общини с мнозинство от етническите косовски сърби, пък до голяма степен избягва контрол на Прищина.

Институциите на ЕС и държавите-членки от време на време споделят поверителни, но неофициални "не-документи", в които се предлагат точки за разговор или възможни рамки за обсъждане на деликатни теми, за да се определи начална база за разговори по тях.

Конкретният "не-документ", цитиран от медиите в Словения и Босна и Херцеговина, предлага "решения", които включват "обединението на Косово и Албания" и като противовес "присъединяване на по-голямата част от територията на Република Сръбска към Сърбия", като по същество преначертават границите по етнически линии.

Също така се посочва, че "хърватският въпрос" в Босна и Херцеговина би могъл да намери решение с директно присъединяването на преобладаващо хърватските райони на страната към Хърватия или чрез предоставяне на специален статут "по модела на Трентино-Южен Тирол" - главно немскоговорящата автономна провинция в Северна Италия. Същият статут се предлага и за "сръбската част на Косово".

На референдум "бошняците могат да избират между бъдещето в ЕС или извън него, като Турция, например", се посочва в не-документа.

Историята с този "не-документ" разпали множество коментари и спекулации за това колко опасно може да се окаже ново преначертаване на границите в Западните Балкани, като някои хърватски политици се изказаха в защита на териториалната цялост на Босна и Херцеговина.

Ситуацията на Балканите и по-специално Западните Балкани продължава обаче да бъде изключително деликатна десетилетия след войните след разпадането на Югославия.

Причината за това е, че страни като Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия са затворени в стратегическа ничия земя за четвърт век, в която политическите граници и етническата принадлежност се разминават, предизвиквайки напрежение.

Един възможен начин това напрежение да се облекчи би бил приемането на всички тези страни за членки на ЕС. Въпросът е, че това е един доста бавен процес, който зависи не само от Брюксел, но и от усилията на самите държави, кандидатки за членство.

А Албания и Косово, в които проблемът с организираната престъпност изпъква дори на фона на останалите държави на Балканите, не са най-добрите примери за потенциално присъединяване към Обединена Европа.

Да не говорим, че има ситуации и като тази със спора между България и Северна Македония, в която междусъседските спорове за история надделяват пред общата визия за членство и изкарват на преден план сериозни разделения.

Така в един момент се оказва невъзможно да се пренебрегнат дълбоко залегнали наративи и националистически мечти за експанзия върху чужда територия, каквито например са Велика Сърбия, Велика Хърватия или Велика Албания.

Несигурността относно бъдещето на Западните Балкани пък допълнително отваря вратата за други сили, които имат интерес да установят своя база на Балканите.

От една страна, Турция се е обявила за пазител на исляма и мюсюлманската култура и винаги ще опитва да засилва влиянието си в региони с широко мюсюлманско население.

Друг традиционен играч в региона е Русия, за която повечето от тези страни са стари сателити, които трябва да бъдат привлечени обратно в лоното на руското влияние. Трети фактор е Китай, който с икономическите си инициативи се опитва да засили цялостното си глобално влияние. А не трябва да забравяме и страни като Иран и държавите от Персийския залив, които също търсят своите интереси в задния двор на ЕС, прокарвайки културна политика и сериозни бизнес начинания.

Факт е, че рискът от избухване на открит конфликт със силата на тези през 90-те е сравнително нисък. И все пак трайната нестабилност на Западните Балкани запазва висок градус на напрежението, от което външните сили неминуемо са привлечени и се възползват.

Въпросният "не-документ" не отразява официалната политика на нито едно правителство, нито на ЕК по отношение на Западните Балкани. Но дори всички да се разграничават от него, това не означава, че той не е постигнал своя ефект - да лансира тезите на крайните националисти в региона.

Да вземем например идеята за сливане на контролираната от босненските сърби половина Босна и Херцеговина със Сърбия. Още от 90-те насам сърбите се борят за това.

Нещо повече - тази идея е жива и миналия месец бе лансирана от парламента на Република Сръбска, която прие резолюция с призив за организиране на "преговори за мирен разпад" на Босна и Херцеговина, ако международната общност откаже да премахне Службата на върховния представител в Сараево.

Обитателят на тази Служба, неизменно публична личност от ЕС, наблюдава цивилните аспекти на мирното Дейтънско споразумение, с което се сложи край на босненската война от 1992 до 1995 г.

Другата идея - районите с доминиращо население от босненски хървати на Босна и Херцеговина да бъдат присъединени към Хърватия или поне да им се предостави специален статут - отговаря на целите, които хърватските националисти си поставят от години.

За да стигнем и до идеята за сливане на Албания с Косово, чието население е предимно албанско, което да се балансира с даването на специален статут на района на предимно сръбското Северно Косово.

Някои основни политици и от Албания, и от Косово виждат това като голямата цел на своето собствено присъствие в политиката - неизменната крачка към Велика Албания.

Сръбските националисти в Косово също биха видели в това някаква, макар и дребна победа.

Защо обаче ново разкрояване на границите ще е толкова лоша идея, когато се усеща, че едва ли не всички печелят?

Защото на практика не печелят всички. Големите губещи от този план биха били мюсюлманските бошняци в Босна и Херцеговина. Те ще останат с уязвима мини-държава, точно както босненските сърби и босненски хърватски националисти искаха през 90-те.

Да не говорим, че самата промяна на границите ще отприщи позабравените страсти и ще разпали още повече националистите защо дадено парче земя е отишло при "враговете", а не при тях.

При един по-внимателен прочит на "не-документа" се оказва, че в него са пропуснати външните влияния от Русия и Китай, но е наблегнато в мрачни тонове за повишаващата се намеса на Турция. Вътре също може да се намерят и призиви за действия срещу проникването на радикален ислям в Босна и Херцеговина. С други думи, който го е написал, засяга теми, скъпи за десни популистки кръгове в цяла Европа.

На 1 юли страната предстои да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС и множество погледи са вперени в словенския министър-председател Янша.

Не е трудно да се предположи, че кръговете около премиера, който сам има крайнодесни възгледи и е смятан за един от най-верните съюзници на унгарския министър-председател Виктор Орбан, а и липсата на директно отхвърляне на съществуването на подобен документ от страна на Шарл Мишел, говорят за това, че той може и да е истински.

Едно е сигурно, сега все повече погледи ще бъдат отправени към Словения и нейните намерения за лансиране на темата за Западните Балкани като част от своето президентство.

Най-четените