Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Млади, на които не им се живее - новата криза пред Южна Корея

Тревожна нова тенденция в страната показва сериозен ръст в отнемането на собствения живот Снимка: Getty Images
Тревожна нова тенденция в страната показва сериозен ръст в отнемането на собствения живот

На фона на пандемията от коронавирус, социалната дистанция, намаляващите доходи и все по-големите страхове сред хората да не останат без работа, Южна Корея изглежда се изправя пред нова разрастваща се заплаха - криза на психичното здраве.

Броят на южнокорейците, които умишлено са си навредили през първата половина на 2020 г., е нараснал с тревожния процент от 36 на сто спрямо същия период на миналата година, показват официални статистически данни.

Това е ярка червена светлина за страната, в която самоубийството е основна причина за смъртността на младите хора от 2007 г. насам.

Нещо повече, Южна Корея има най-висок процент самоубийства на глава от населението сред членките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Най-голямо притеснение и несигурност сред южнокорейците в момента носят опасенията за мъгливото бъдеще.

"От началото на пандемията хората стават все по-притеснени за работата си, виждат как доходите им намаляват и това оказва влияние върху ежедневния им живот. И тази тенденция се затвърждава", казва пред DW д-р Парк Чанмин, основател на Централната клиника за психично здраве в Сеул.

Макар в страната социалното дистанциране да бе по-различно, отколкото в други държави, останаха затворени училища и университети, компаниите се реорганизираха, за да могат служителите да работят от вкъщи, фирми и бизнеси затъваха, а възможностите южнокорейци да излязат с приятели или да се видят със семействата си бяха силно ограничени.

Връзката между вирусните инфекции и психологическия стрес е установена отдавна в световен мащаб.

Повече самоубийства са отчетени след избухването на пандемията от испански грип през 1918 г., наблюдаван е повишен риск от самоубийство сред диагностицираните и при появата и първоначалното разпространение на ХИВ и СПИН.

Много проучвания съобщават и за появата на посттравматично стресово разстройство при преживели тежък остър респираторен синдром (ТОРС), докладват от Националния център за биотехнологична информация на САЩ.

Но в Южна Корея проблемът се разраства върху отдавна положени основи. Според професор Дейвид Тизард от Сеулския женски университет нарасналият процент самонаранявания не може да се отдаде само на коронавируса. Според него пандемията е добавила още един стрес към обществото, което вече е "като тенджера под налягане" особено за младите жени.

По данни на Министерството на здравеопазването и социалните грижи представителките на нежния пол изпитват суицидни мисли 1,5 пъти по-често от мъжете. Около 60% от хората, приети в спешни кабинети след опит за самоубийство миналата година, са жени. През април, когато пандемията беше в разгара си, самоубийствата сред младите южнокорейки са нараснали със 17,9%.

Случаите на самоубийства сред младите момичета - в края на тийнейджърството и на възраст около 20 години - са особено обезпокоителни. През първата половина на годината 1924-те смъртни случая в тази възрастова група говорят за увеличение с над 7% спрямо миналогодишния показател. Като тук не е включен броят на неуспешните опити за самоубийство.

Отделно през първите шест месеца, откакто коронавирусът започна масово да се разпространява, млади жени в столицата Сеул са опитвали да се самоубият почти пет пъти по-често от която и да е друга демографска група, казва служител от местната власт пред The ​​Korea Herald.

На какво според експертите се дължи този феномен, наблюдаван сред нежния пол?

"Южна Корея е много хомогенна нация и има много висок стандарт за красота сред младите жени. Корейките се опитват да отговарят на перфектния имидж, с който са натоварени от общественото очакване. Когато не успяват да са съвършени, изпадат в депресия. Жените в по-мултикултурни страни не се сблъскват с това", коментира професор Тизард.

Според него за тежестта на проблема допринася и възходът на социалните медии, където красотата и високият стандарт са поставени още по-високо. На този фон идва и коронавирусната епидемия, която допълнително затруднява достигането на непостижими цели.

И все пак според експертите до голяма степен новите данни може да се дължат на факта, че повече хора осъзнават психичното здраве като важно и съответно по-често са склонни да признаят, че имат проблем и се нуждаят от помощ.

Скорошно проучване в Южна Корея показва, че близо половината анкетирани (49,6%) смятат, че са необходими услуги за подкрепа за облекчаване на психологическия стрес, причинен от COVID-19.  Същото проучване отчита, че 47,5% от корейците признават, че изпитват тревожност или депресия заради пандемията.

Властите вече взимат предвид последствията за психичното здраве, които епидемията оказва върху населението. Но дали това е достатъчно?

През февруари Националният център за справяне с бедствия организира групи за психологическа подкрепа. Те са ангажирани да разпределят пациенти с коронавирус и поставени под карантина между пет държавни институции за психично здраве.

Минали през обучение медицински сестри и социални работници оценяват психичното здраве на пациентите, предоставят консултации 24 часа в денонощието и информация, която да помогне за запазването на психологическа стабилност и връщане към ежедневието. Когато бъде идентифициран като част от високорискова група, склонна към самоубийство, посттравматичен стрес, депресия или тревожност, човек бива свързван със специализирани лечебни заведения за правилното лечение.

През юли е създадена и Централна група за подкрепа за психологическо възстановяване при бедствия.

И все пак според критиците на управлението и опозиционни лидери е нужно да се наблегне по-специално на уязвимите млади хора, на жените, на младите семейства и онези с ниски доходи и да им се осигури по-лесен достъп до консултации и по-евтино лечение.

Междувременно новата епидемия от психични разстройства вече се прехвърля и на малкия екран. Корейската драматична поредица It's Okay to Not Be Okay проследява как двамата главни герои се опитват да си помогнат взаимно, докато лекуват емоционални и психологически рани, а действието се развива в психиатрична болница.

Но докато поредицата трупа фенове, за зрителите не е тайна, че и за звездите от екрана депресията и отчаянието не са чужди. На 9 септември 22-годишна поп звезда, някога част от момичешката група ILUV, за втори път беше спряна от полицията при опит да скочи от мост в Сеул.

През 2019 г. К-поп звезда Сули беше открита мъртва в дома си, а основната версия бе самоубийство. Две години по-рано живота си отнема и неин приятел, също икона на корейския поп, Ким Джонгхюн.

Най-честата причина поп-звезди от Южна Корея да посегнат на живота си са непосилните договори и изисквания към тях, а вследствие на смъртта на тези идоли се наблюдават опити за самоубийства и сред феновете. Това допълнително утежнява ситуацията със склонността на младите южнокорейци да посегнат на живота си.

Затова според експертите Южна Корея трябва да се изправи лице в лице с проблема и да действа по-кардинално и решително за преодоляването му, тъй като страната тепърва ще бори последствията от коронавируса.

А отделно тегне заплахата от евентуална втора вълна и властите трябва да са наясно с последиците, които подобен сценарий би предизвикал.

Най-четените