Гюмьок Ким харесва южнокорейски драми, особено исторически сериали като "Перлата в двореца" ("Dae Jang Geum"). Той ги е гледал всеки ден, и също така редовно е гледал видеоклипове на южнокорейски попгрупи като Girls' Generation. Това, което е необичайно в любовта на Ким към подобна култура, е че тя е незаконна.
Ким е от Пхенян, Северна Корея, където хората, заловени да потребяват или внасят незаконно чуждестранно медийно съдържание, може да бъде осъден на престой във трудов лагер за превъзпитаване, или понякога дори (в особено тежки случаи) - на публична екзекуция.
Само за няколко десетилетия, сериали, групи и мода, идващи от Сеул, превзеха света. От демократизацията на страната в края на 80-те години, през спада на цензурата върху медийното съдржание, та до намаляването на ограниченията за пътуване - културата на страната се остваря постепенно, а покрай диверсификацията на корейската икономиката тя започва да разпространява малко по малко по света.
Това обаче не се случва от самосебе си. "Корейската културна вълна" (Hallyu) е целенасочен инструмент за "меко влияние", а Южна Корея далеч не е единствената държава, която работи в тази насока. Редица страни по света влагат своите дипломатически цели в културни продукти, програми за културен обем и т.н.
И все пак тласъкът на южнокорейското правителство за тази своеобразна културна експанзия имаше забележително бърз успех.
Корените на корейското участие в съвременната попкултура могат да бъдат проследени десетилетия назад във времето. Още през 1959 г. триото на сестрите Ким пристига в Лас Вегас за първото от многото си участия. Групата, която е гостувала 22 пъти в шоуто на Ед Съливан, е определяна като "културни посланици" и "първите K-pop звезди на Америка".
Реално обаче можем да говорим за "корейска вълна" едва след края на азиатската финансова криза в края на 90-те. Според нова книга, озаглавена "Южнокорейската популярна култура и Северна Корея", правителството на Южна Корея "се е насочило към износа на популярна медийна култура като нова икономическа инициатива - един от основните източници на приходи от чужбина, жизненоважни за икономическото оцеляване и развитие на страната".
През 1998 в длъжност като президент на страната встъпва Ким Де-чун, който се самоопределя като "Президентът на културата". Неговата администрация започва да облекчава забраните за внос на културни продукти от Япония, което е реакция на японската колонизация на Корея през първата половина на XX век. Следващата година правителството гласува "Основния закон за популяризация на културната индустрия" и отделя 148,5 млн. долара за тази цел.
В музиката, южнокорейските попгрупи процъфтяват на местния пазар от началото на 90-те години. Seo Taiji & Boys дебютират в корейско шоу за таланти през 1992 г., като бележат началото на съвременния K-pop, с интеграцията му на английски текстове, хип-хоп елементи и танци. Към средата на 90-те години, звездната система на K-pop се е утвърдила стабилно в Южна Корея.
Правителството тогава иска да разпространява културата на страната по света, като започва от едно доста необичайно място. Първите големи успехи на Южна Корея са телевизионни сапунки, известни като "K-драми", първоначално са предназначени за местната аудитория, но намират популярност и в други части на Азия и на по-далечни места.
"Зимна соната" (2002) се превръща в глобален феномен донякъде чрез споразуменията на южнокорейското правителство с телевизии на стратегически места като Ирак и Египет. Идеята на тези споразумения обаче преди всичко еда създадат позитивната нагласа към Корея.
Международният успех на K-драмите провокира внимателно планиране на глобализацията на К-поп музиката, отвъд групите, прочули се в национален мащаб.
Там се подхожда по същия начин, както и с електрониката или автомобилната индустрия - централизацията на икономически ресурси в големи конгломерати позволява създаването на качествена продукция, съчетана със сериозна дисциплина. В K-pop звездната система, това означава привличане на талантливи музиканти и менажирането им чрез години на подготовка и внимателно представяне на крайния продукт - песни и цялостна визия.
Този подход успява да доведе до създаването на изключително успешни изпълнители, лансиращи се на световния пазар.
Примери за това виждаме в момчешката банда EXO, направила телевизионния си дебют през 2011 г. EXO са създадени като южнокорейско-китайска група, която има песни както на корейски, така и на мандари, на парчетата се промотират и в двете държави.
През 2012 г. видеоклипът на Gangnam Style на рапъра Psy се превърна в първото YouTube видео, достигнало 1 млрд. гледания (и стартира глобална мания за танци). Ефектът на парчето беше толкова голям, че генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун отправи специални похвали към Psy за културното посредничество, което осъществява с музиката си.
Според гданните на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI), южнокорейската бой банда BTS е била на второ място сред най-успешните в цял свят изпълнители като обем на продадените записи за 2018 г. Те са и единствените не-англоговорящи изпълнители, попаднали в класацията.
За 2019, групата е донесла 4.65 млрд. долара в БВП на Южна Корея, превръщайки се в първата азиатска банда, надминала 5 млрд. стрийма в Spotify.
Страната жъне успехи и в киното: тази година черната комедия на Бон Джун-хо "Паразит" стана първата не-англоезична лента, спечелила "Оскар" за най-добър филм, и до момента е спечелил над 50 млн. долара боксофис в САЩ.
Популярността на корейската музика, телевизия и кино ппровокира растеж и в други браншове, като туризъм, храна и езиково обучение. Износът на козметика и продукти за кожата, които са задължителен елемент във вманиачената по красотата Южна Корея, също расте до рекордни нива.
През 2015 г., Южна Корея е изнесла козметика на обща стойност 2.64 млрд. долара. През 2017, южнокорейският президент Мун Дже-ин заяви като водеща цел корейските филми, музика и телевизионна продукция да достигнат до 100 млн. души в рамките на 5 години.
Ефектът от този ръст на корейската култура обаче няма как да не се усети и на север - в тоталитарната КНДР.
Съни Юн, професор по медии в сеулския университет "Ханян" подчертава, че севернокорейската аудитория не е невеж и пасивен консуматор на чуждестранна културна продукция. И все пак онези севернокорейци, които все пак гледат медийни продукти от южната си съседка, може да пожелаят нов начин на живот, предвид ситуацията, в която самите те живетят.
За официален Пхеням музиката, сериалите и филмите на съседите са "културно оръжие" и "южен вятър". За реалните ефекти от южнокорейската култура на север обаче може да се съди предимно от разказите на хора, избягали от режима.
Един от тях е и Гюмьок Ким. Преди да избяга, той е бил част от елита в Северна Корея и се е ползвал с определени привилегии, позволияващи му достъп до чуждестранна културна продукция. В университета той следва английска филология, като част от обучението си той гледа холивудски филми - високобюджетни заглавия като "Топ гън" и "Армагедон".
Ким дори дава на свои приятели да гледат южнокорейски филми и сериали, като това неведнъж му е докарвало проблеми с властите. Още на 15 години той е разпитват от местните власти заради притежание на чуждестранна музика и филми. Избягва наказанието, само защото баща му подкупва хора в полицията.
"Културата прави хората смели. Тя също така ги прави любопитни за различията между техните държави и другите, както е в Северна Корея. Хората започнаха да не вярват на това, което заявява правителството", коментира той пред BBC.
Като част от елита, на Ким е било разрешено да учи в Пекин. Там общуването с младежи от различни държави, чрез които е стигнал до документални филми и книги за Северна Корея, е било истински шок.
"Това взриви представите ми. Осъзнах, че това, което зная за Северна Корея, е голяма лъжа", споделя той.
В крайна сметка младежът взема трудното решение да избяга, въпреки че това означава да бъде откъснат от семейството си завинаги и да ги изложи на риск.
"Контрабандният достъп" като този на Ким е ключов за проникването на южнокорейски и западни медийни продукти в Северна Корея. Сериозният недостиг на храна и продоволствия кара мнозина да се обърнат към контрабандата - първо на храна, а след това и на други неща - USB флашки, съдържащи южнокорейски филми или сериали.
Доколкото Северна Корея се стреми към тесни връзки с Китай, залавянето на някой с китайски филми е не толкова сериозно, колкото например залавянето му с песни на BTS. И все пак гледането на чуждестранна медийна продукция е масова практика. Някои севернокорейци гледат програми със спуснати щори, или на една слушалка с намален звук, следейки внимателно за инспектори.
Това се улеснява от разпространението на определени технологии. Богатите семейства имат соларни панели, заради честите спирания на електричеството, които им позволяват да потребяват чуждестранни медийни продукти без прекъсвания.
Малобройни късметлии имат и смартфони. Въпреки че севернокорейският режим заглушава чуждестранните предавания, някои успяват да проникнат, особено в граничните райони.
USB носителите са станали много популярни в Северна Корея, защото са по-лесни за контрабандно пренасяне от предишни дигитални медии като DVD.
Това влияние води до някои изненадващи ефекти, например върху езика. Севернокорейците, изложени на южнокорейска поп-култура, са възприели сленга и акцентите на южнокорейски актьори.
Някои сватбени церемонии са от две части: една с песни, одобрени от севернокорейското правителство, и втора, тайно включваща ритуали, заимствани от южнокорейските медии. Южнокорейският грим и мода са популярни в Северна Корея, където режимът ограничава прическите и облеклото.
Тези ограничения напоследък изглежда намаляват, донякъде заради влиянието на харесващата мода съпруга на Ким Чен-ун - Ри Сол-джу.
Определени западни попкултурни продукти също са популярни. Освен K-pop, избягалите от страната твърдят, че филми като "Титаник" и банди като Westlife са им разкрили неща, които севернокорейският режим не им казва.
Достъпът до чуждестранна култура изглежда влияе и върху лоялността към Северна Корея. Почти всички бежанци от Северна Корея в последно време споделят, че са били повлияни от южнокорейска телевизия, филми или музика.
Те може и да изгубят част от илюзиите си при пристигане в Южна Корея, когато виждат, че не всички са богати и без проблеми. Много различните норми на поведение на половете също изискват известно привикване.
Има трудности с интеграцията на много севернокорейци в Южна Корея. Нивата на самоубийства, които и без това са високи в Корея, са три пъти по-големи сред избягалите от Севера. Някои дори избират да се върнат в Северна Корея.
В крайна сметка влиянието на културата е ограничено. Потреблението от севернокорейците на чуждестранни медийни продукти "демонстрира политическо неудовлетворение, но то не прераства в открита политическа съпротива", казва Юн.
Песни, комикси, ТВ програми и филми разширяват идеите и възприятията, но сами по себе си няма да доведат до смяна на режима.
Както казва Ким, "в сериали, във филми, можем да видим други общества, които са много различни. Има обаче някаква граница. Никой не ни говори за демокрацията в тези драми. Те винаги говорят за любов". И все пак тези културни продукти играят важна роля.
"Културата е мека и лека, но културата има силата да разпространява информация до хората", подчертава Ким, който сега следва политология и международни отношения в Сеул. "Вярвам в силата на културата."
