Всяка Олимпиада ражда своите истории. И тази в Париж определено не бе изключение със своите противоречиви, забавни, тъжни, вдъхновяващи или любопитни моменти.
Един от тях със сигурност бе златният медал на Жулиен Алфред в спринта на 100 м. Не защото той е някакво изненадващо постижение за талантливата лекоатлетка или пък защото е свързан с някакъв скандал. Нищо подобно. Интересното в случая е родината на новата кралица на спринта.
Жулиен Алфред е родена и израснала в малката островна държавица Света Лусия, чието население e малко под 170 000 души или малко по-малко от това на Бургас.
Успехът на Алфред привлече вниманието на целия свят към едно от най-прекрасните места в Карибско море, което се оказва, че има с много какво още да се похвали освен със своята олимпийска шампионка.
Света Лусия е изключително красив остров, даже по високите карибски стандарти. Намира се на около 1000 километра северно от бреговете на Венецуела и представлява част от островната група на Малките Антили.
Някога става известен като "Елена от Запада" по подобие на Хубавата Елена, която е причина за войната между ахейците и Троя. В случая обаче Света Лусия е повод за 14 военни сблъсъка между Великобритания и Франция в колониалния период.
Именно французите дават името на острова, което идва от това на Света Лучия от Сиракуза, превърнала се в християнска мъченица по време на Диоклециановите гонения в Римската империя.
Това превръща Света Лусия в единствената съвременна държава, която е кръстена на жена. Само че не името е най-важното.
Невероятните природни дадености на острова го превръщат в истински карибски рай. Макар и площта му да е едва 617 квадратни километра, тя е разнообразна със своите гъсти гори, вулканични върхове и изключителни плажове.
Символ на Света Лусия са върховете на два изстинали вулкана. Те се виждат от всяко място на острова, тъй като представляват най-високите точки там.
Неслучайно сред най-любимите дейности на местните и туристите са планинските разходки и преходи. Има много маршрути, като някои от тях могат да представляват сериозна трудност дори за опитни планинари.
Има разбира се и множество леки пътеки, които предлагат зашеметяващи пейзажни гледки към морето или пък водят до красиви водопади, ботанически градини и извори с гореща вода, извираща право от недрата на вулкана Суфриер.
Целият остров може да се обиколи само за 2 часа с кола, но това не означава, че не предлага безброй много неща за правене. В северната му част се намира националният парк Pigeon Island със своите няколко запазени военни фортове, откъдето британците някога наблюдавали французите на съседния остров Мартиника.
За тези, които се интересуват повече от водата, отколкото от сушата, островът предлага и невероятни плажове, включително няколко вулканични с черен пясък.
Гмуркачите също има от какво да бъдат доволни, тъй като около 60% от акваторията на Света Лусия е заета от коралови рифове. Над 50 вида различни корали превръщат мястото в истинска мека за любителите на гмуркането.
Човек определено няма как да остане и гладен на този остров.
Тамошната кухня е силно повлияна от френската, английската, индийската и различни африкански култури, които исторически са оформили и продължават да оформят нацията.
Има и специфични местни продукти, включително плодовете на хлебното дърво и Shadow Benny - наименованието, което се използва там за подправката кулантро.
Един от местните специалитети е силно подправена комбинация от зелени смокини, осолена риба треска и сварени неузрели банани.
Какво повече им трябва на хората, които живеят на такъв остров? Е, освен гордостта, че си имат и олимпийска шампионка.