Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Планът на Курц за борба с "политическия ислям"

Докато погледите са отправени към Макрон, австрийският канцлер прокарва свои, по-строги норми за регулация на исляма в страната Снимка: БГНЕС
Докато погледите са отправени към Макрон, австрийският канцлер прокарва свои, по-строги норми за регулация на исляма в страната

Еманюел Макрон може да е лидерът, който привлича най-много новинарски заглавия с борбата си срещу радикалния ислям и разпространението му във Франция, но един друг държавен мъж от Европа отдавна върви по този път и оставя много по-сериозен отпечатък след себе си - австрийският канцлер Себастиан Курц.

След като в началото на ноември джихадист от албански произход откри огън в центъра на Виена, при което загинаха четирима души, а още 22 бяха ранени, Курц отново пое битката срещу джихадистите в Европа.

Той лансира нови законодателни мерки, които да сложат край на това, което сам нарича "политически ислям".

Австрийският канцлер обаче все още има пред себе си затруднението да даде ясно определение за това какво въобще значи "политически ислям".

Снимка: БГНЕС

Законодателният акт, който правителството на Курц подготвя, се очаква да включва забрана за членство в определени "ислямистки" организации, предоставяне на законова основа за извършване превантивни арести, както и даване на по-широки правомощия за полицията да затваря джамии и други институции, смятани за радикални. Черешката на тортата в законопроекта на правителството е възможността властите да лишават от австрийско гражданство доказано радикализирани лица.

"В борбата срещу политическия ислям ще създадем престъпление, наречено "политически ислям", за да можем да предприемем действия срещу онези, които сами не са терористи, но които създават благодатната среда за терористите", заяви Курц на 11 ноември при представянето на законопроекта.

С това австрийският лидер отива по-далеч от предложените от френския президент Макрон мерки за борба с "ислямисткия сепаратизъм" в името на светските ценности на Франция като равенството между половете и правото на свобода на словото, дори и когато става въпрос за богохулство.

Само че речта на френския държавен глава доведе след себе си още два атентата, извършени от джихадисти, а самият Макрон беше обявен в ислямофобия.

Той влезе в пререкания с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и премиера на Пакистан Имран Хан, които го обвиниха в нападение срещу исляма по принцип и срещу изповядващите го, а в редица мюсюлмански държави бяха организирани антифренски протести.

На фона на цялото това напрежение думите на Себастиан Курц и предприетите от него действия сякаш минаха под радара.

Разбира се, предложението му за нови законодателни промени предизвика своята вълна от критики сред опозицията, както и сред някои активисти и правозащитници.

Критиците на Курц са на мнение, че тези промени ще доведат до безпочвено ограничаване на правата на невинни граждани единствено на база тяхната религия. Това, по думите им, може да доведе до буквално пренебрегване на основополагащия за демокрацията принцип на невинност до доказване на противното.

Журналистът Михаел Бонвалот попита дали е планиран закон за "политическото християнство" и допълни, че настоящите мерки на правителството са "просто популистки расизъм".

Извън тези остри реакции обаче темата се приема далеч по-спокойно, отколкото във Франция. Така например председателят на ислямската религиозна общност в Австрия Умит Вурал се изказа доста внимателно относно предложенията на канцлера, предупреждавайки да не се бърка стриктната религиозност с насилствен екстремизъм.

"Няма определение за политически ислям. Бих искал да призова всички разумни и внимателни хора да приемат, че ние като общество трябва да правим разлика между мирната религия ислям и тези екстремисти", коментира Вурал в интервю за в. Die Presse.

Опитът за дефиниране на политически ислям е сложна задача, обяснява Рафаело Пантучи, старши сътрудник в мозъчния тръст по сигурността RUSI, чиито изследвания са фокусирани върху борбата с тероризма.

По негови думи ислямизмът е "спектър", който може да започне от умерени и съвсем приемливи неща като дарения и извършване на поклонения по светите места за мюсюлманите, и да стигне чак до онези, които вярват в насилствения джихад.

"В този спектър има точка, в която като общество тегли чертата. Но къде да теглите чертата, зависи от вашата лична политическа ориентация", коментира експертът, цитиран от FT.

Снимка: Getty Images

А за самия Курц темата за исляма и ролята му в австрийското общество е доста силно застъпена. Още от времето си на министър на външните работи на страната той неминуемо е замесен в една или друга степен с тази тема. Курц е критикувал в една или друга степен влиянието, което тази религия има върху значителни части от населението на страната.

Именно под негово влияние бяха прокарани промени в законите, регулиращи отношенията на мюсюлманското малцинство с австрийската държава.

След промените на Курц бяха вкарани и определени критерии за назначаване на имами, с които да се ограничи чуждестранното влияние върху мюсюлманите в страната. По тази причина е и стриктно регулирано финансирането на религиозните институции в страната, а мюсюлманската общност е задължена да излъчи свои представителни органи.

През юни 2018 г., като канцлер, управляващ в коалиция с популистката десница, Курц използва закона, за да изгони 60 от общо 260 турски имами, проповядващи в Австрия, и да затвори седем джамии. А през 2017 г. той прокара забраната за бурките.

Според изчисленията на Австрийската академия на науките броят на мюсюлманите в страната се е удвоил спрямо 2001 г., като към момента на територията на Австрия живеят около 700 000 изповядващи исляма граждани при население около 7 млн. души.

Малка част от мюсюлманското малцинство в страната е съставена от представители на различни спорни групи като "Мюсюлманското братство", палестинската "Хамас" и подобни на нея, както и салафитски групи, свързани с бизнесмени от Персийския залив.

Затова и според Лоренцо Видино, директор на програмата за екстремизъм в университета Джордж Вашингтон и съветник към Австрийската обсерватория за политически ислям, самата ситуация в крайна сметка опира до национална сигурност.

"Насилието тук е второстепенно. То отстъпва по важност на загрижеността относно влиянието на политическия ислям върху австрийското общество на политическия ислям", коментира Видин.

В думите си експертът визира отрицателния ефект, който изповядваните по-радикални форми на исляма оказват влияние върху способността на хората да се интегрират в обществото.

За това говори и самият Курц в свое интервю за "Файненшъл Таймс" от 2017 г. Там той се противопоставя не на самата религия, а на онези нейни "тотеми", които са типични за радикалните ѝ течения - антисемитизъм, омраза спрямо жените и създаването на "паралелни общества".

Именно с такива послания младият австрийски лидер успява да привлече немалко подкрепа от по-крайния десен политически спектър въпреки иначе по-умерения характер на неговата Австрийска народна партия.

Всъщност много австрийци са притеснени от имиграцията и това, което те виждат като нарастващи предизвикателства пред традиционните обществени норми. Проучване от 2017 г. на мозъчния тръст "Чатам Хаус" установява, че 65% от австрийците подкрепят пълна забрана за по-нататъшно приемане на мигранти от мюсюлмански държави.

За Томас Шмидингер, преподавател във Виенския университет, занимаващ се с въпросите на джихадизма, посланията на канцлера обаче са чисто политически и той се възползва от тях много умело, особено сега, след терористичното нападение във Виена.

"Борбата срещу политическия ислям се превърна в нещо като запазена марка за Австрийската народна партия. Има две цели тук - да се мобилизира собствения електорат, но също така и след нападението да се отклони вниманието от пропуските и недостатъците на министерството на вътрешните работи и полицията", обяснява Шмидингер.

Атентатът от 2 ноември доведе до оставката на шефа на австрийското разузнаване, след като стана ясно, че агенцията му още миналата година е предупредила за опасността, която нападателят представлява за националната сигурност, както и че той се е опитал да се присъедини към "Ислямска държава" в Сирия. Правосъдната система също беше критикувана, след като се разбра, че атентаторът е бил освободен предсрочно от затвора.

Качвайки се върху това недоволство, Курц само надгражда на старите си политики по въпроса. Според някои обаче това поведение пренебрегва голяма част от политическата реалност - че далеч не само религиозната среда, в която атентаторите са отраснали, е причина за крайните им действия.

Това игнориране на социални фактори, на психично здраве и на цялостния проблем с неслучилата се интеграция на общности, пристигнали в Австрия още преди десетилетия, може да се окаже препъни камък за усилията на Курц.

Сега обаче той е на гребена на вълната и заедно с Еманюел Макрон са в позиция, която много други лидери може да възприемат скоро - един по-консервативен отговор на проблема с бежанците и с липсата на интеграция сред мюсюлманските общности. Въпросът обаче е до какво ще доведе той и няма ли само да създаде още нови проблеми.

Най-четените