През по-голямата част от човешката история политическите убийства винаги са служили сами по себе си като важен инструмент във воденето на политика. Още от най-древните държави, та чак до наши дни кралски особи, политици, активисти, журналисти или магистрати са били обект на покушение по една или друга причина.
Използването на такъв брутален подход обаче може да има непредсказуеми последици и в много случаи физическото премахване на конкуренти и противници постига точно обратния на търсения ефект.
При всички положения обаче подобни покушения отекват шумно и оказват влияние на политическите и социалните процеси.
Тук сме ви подбрали няколко от най-известните политически убийства от скорошната история на Близкия изток, които без съмнение продължават да имат отзвук и днес.
Рафик Харири
Бизнес магнатът, милиардер и бивш премиер на Ливан е убит при самоубийствен бомбен атентат в Бейрут през февруари 2005 г. в един особено турбулентен период за страната си. Смъртта на Харири провокира безпрецедентна вълна на недоволство, станала известна като Кедровата революция и довела до приключване на почти 30-годишното сирийско военно присъствие в Ливан.
Харири се явява основна фигура през 90-те години на миналия век, когато Ливан се възстановява след 15-годишната гражданска война и няколко опустошителни военни интервенции на Израел. Като премиер в продължение на два мандата той заздравява контактите със САЩ, Европа и монархиите в Персийския залив и налага свободен икономически модел с минимално участие на държавата. В навечерието на атентата Харири стои в центъра на коалиция, която цели прекратяване на сирийската окупация и много вероятно това коства живота му.
Самият атентат е внимателно и дълго планиран, като Харири е сварен неподготвен, въпреки огромната охрана, заради непрекъсната заплаха за живота му. Така в следобедните часове на 14 февруари микробус, натоварен с еквивалента на 1800 килограма динамит се взривява на светофар и буквално помита целия брониран конвой от шест автомобила на Харири. Взривът е толкова мощен, че оставя 10-метров кратер и общо 22 жертви, включително и бивш министър на икономиката.
Впоследствие са стартирани няколко разследвания, като в техния ход немалко хора намират смъртта си при бомбени атентати. Даже ООН създава специален трибунал за Ливан, който през 2020 г. повдига обвинения срещу четирима членове на Хизбула и намира доказателства за намеса на сирийските тайни служби.
Муамар Кадафи
Либийският лидер управлява в страната в продължение на четири десетилетия, преди да намери смъртта си от ръцете на бунтовници. Северноафриканската държава е първата, в която Арабската пролет започва да достига до крайности, а протестите се превръщат в жестока гражданска война.
По френска инициатива силите на НАТО се намесват на страната на бунтовниците в опит да бъде приложена резолюция на ООН за спиране на огъня и прилагане на забранена за полети зона. Така френски, британски, американски и канадски въздушни удари се оказват решаващи за военното поражение на правителствените сили на Кадафи, а след загубата на Триполи самият той отстъпва към своята последна крепост - родния град Сирт.
В крайна сметка бунтовниците достигат до него и го намират скрит в дренажна тръба. Последните му мигове са заснети и разпространени из интернет, за да може светът да стане свидетел как е изтезаван и унижаван, преди да бъде убит. Впоследствие тялото му е изложено на показ, така че всички да се убедят, че наистина е мъртъв.
Либия постепенно потъна в хаос, насилие и липса на държавност, превръщайки се в поле за сблъсък на интереси на държави като Русия, Турция, Египет, Франция, Италия, ОАЕ и Саудитска Арабия.
Ицхак Рабин
В началото на 90-те години Рабин е една от водещите сили в Израел, стоящи зад мирния договор с Йордания и помирителния процес с палестинците. Неслучайно за последното получава Нобелова награда за мир заедно със своя политически конкурент Шимон Перес и лидера на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат.
Все пак две години след емблематичната снимка на ръкостискането между Рабин и Арафат на фона на Белия дом, министър председателят е убит от крайнодесен екстремист именно заради споразумението с палестинците. Самото то се посреща враждебно от ортодоксалните еврейски общности в Израел, а Рабин е обект на три неуспешни опита за убийство в рамките само на една година.
В крайна сметка обаче враговете му успяват да достигат до него на 4 ноември 1995 г., по време на демонстрация в подкрепа на мирния процес. На път към колата си Рабин е пресрещнат от 25-годишния Игал Амир, който хладнокръвно застрелва от упор премиера и ранява двама от бодигардовете му. Убиецът отрича да е повлиян от консервативни и радикални еврейски духовници, като поема изцяло вината за деянието си. В момента излежава доживотна присъда.
Ануар Садат
След като прави неуспешен опит да ликвидира държавата Израел по време на Октомврийската война от 1973 г., египетският президент Ануар Садат решава да извърши вътрешнополитически и икономически прогресивни реформи и също така да промени външнополитическия курс на страната. Така се стига до сближаване със САЩ и подписване на мирен договор с Израел през 1979 г., който обаче е отхвърлен от религиозните фундаменталисти в Египет и провокира реакция от страна на радикални ислямисти в армията.
Една от тях е Египетски ислямски джихад, която използва своите контакти, за да извърши един от най-зрелищните атентати в историята на Близкия изток. Атаката се случва по време на парад за отбелязването на годишнина от Октомврийската война, когато камион от колоната внезапно спира по време шествието, а от него изскача отряд войници, които откриват огън по ложата с официалните гости.
Садат е убит на място, а заедно с него загиват още десет души, включително посланика на Куба и архиепископа на коптската църква. Сред ранените е и бъдещият президент Хосни Мубарак, който поема управлението след Садат.
Общо 25 души са заловени и осъдени на смърт или доживотен затвор. Лидерът на атаката лейтенант Халид Исламбули е хванат жив и екзекутиран, като той и до момента се счита за герой и мъченик в джихадистките среди.
Крал Абдула I
Абдула I е първият крал на Йордания и управлява страната в продължение на три десетилетия от 1921 г. до смъртта си през 1951 г. Той има важна роля по времето на големия Арабски бунт срещу Османската империя по време на Първата световна война, а след това е избран от Великобритания да управлява новосъздаденото йорданско емирство, превърнало се в кралство през 1946 г.
Абдула е застрелян на входа на джамията Ал Акса в Йерусалим от 21-годишен палестински привърженик на тогавашния бивш главен мюфтия на третото най-свещено място за мюсюлманите. През този период Йерусалим и територията, позната днес като Западния бряг на река Йордан се намират под пълен контрол на Йордания, а кралството се явява като основен защитник на палестинската кауза. В този контекст Абдула като крал е бил основен противник на мюфтията Амин ал Хусаини, който считал себе си за духовен водач на палестинците.
В крайна сметка така и не се намира пряка връзка между Хусаини и убийството на Абдула. Смъртта на втория обаче предизвиква династическа криза, която приключва с краткото управление на сина му Талал и идването на власт на Хусейн I.
Крал Фейсал II от Ирак
До средата на 20-ти век Ирак и Йордания се управляват от една и съща династическа фамилия с изключително престижен произход в мюсюлманския свят, която води началото си от самия пророк Мохамед. Смята се, че всички членове на Хашемитската династия са преки потомци на Мохамед по линия на неговия племенен клан Бану Хашим. И докато Йордания продължава да се управлява от хашемитите и сега, то тяхната съдба в Ирак приключва трагично през 1958 г.
В средата на миналото столетие Ирак е все още млада държава, която изпитва сериозни икономически затруднения, а в страната все по-голяма популярност набират националистите, вдъхновени от египетския президент Гамал Насър и общата панарабска идея за създаване на една единна арабска държава. В този смисъл Фейсал II като верен съюзник на Великобритания се явявал основният враг на антиимпериалистически настроените националисти.
Така през лятото на 1958 г. крал Фейсал се съгласява да изпрати военна помощ на своя йордански братовчед за справяне с ливанската криза. За нещастие и на двамата обаче корпусът, воден от полковник Абд ал Карим Касим вместо да се насочи към границата, се отклонява към столицата Багдад.
Фейсал нарежда на Националната гвардия да не оказва съпротива и се опитва да избяга от града заедно с почти цялото си семейство. Силите на Касим обаче ги залавят още в кралския дворец и ги разстрелват на място. Този преврат остава в историята като Революцията от 14 юли, а само пет години по-късно самият Касим е сполетян от същата съдба.
Крал Фейсал I от Саудитска Арабия
Главата на династия Сауд е убит публично от собствения си племенник през 1975 г. по време на събитие, при което кралят изслушва петиции на гражданите. Убиецът (който също се казва Фейсал) се приближава до своя чичо с привидното намерение да го поздрави. Вместо прегръдка и целувка по бузата обаче, кралят получава два куршума в главата.
Властите и разследването така и не намират съществен мотив за убийството, като младият Фейсал първоначално е обявен за психично болен, но впоследствие диагнозата е променена и той е екзекутиран чрез обезглавяване в центъра на Рияд.
