На път ли е Истанбул да остане без традиционните си механи? Изглежда, че да, а COVID-19 не е единственият фактор за оредяващите таверни по улиците на турския град.
Механите са своеобразна забележителност в Истанбул също като "Света София" и кулата "Галата". Разположени са в най-оживените квартали на града и са места, където да си поръчаш мезе, ракия, да разговаряш с приятели и да играеш табла. Но все повече растат притесненията, че тези колоритни заведения може да останат в миналото.
Президентът Реджеп Таип Ердоган, който е яростен застъпник за традиционните мюсюлмански ценности, е отдавнашен противник на алкохола и многократно е заявявал, че за него единствената национална напитка на Турция е айрянът, а не известната анасонова ракия.
Макар според статистиката в страната алкохол да консумират едва 23% от мъжете и 4% от жените, традициите със спиртните напитки в Турция датира от векове и е част от бита на много от местните.
Експертът по храните Тан Моргул, който е написал няколко книги за културата на таверните в Истанбул, казва пред "Дойче веле", че заведенията винаги са били трън в очите на турските владетели.
От времената на Византия до Османската империя турските владетели не са харесали механите и са правили опити да ги затворят, но те са успели да се запазят във времето, оставяйки своя отпечатък върху културата на империята, а след това и на републиката, събирайки поколение след поколение на една маса мюсюлмани и немюсюлани.
В механите ракията по традиция се сервира със студени и топли предястия, в чието разнообразие се отразява голямото културно и етническо многообразие на разпадналата се Османска империя. Докато виното се избира според основното ястие, ракията винаги се избира според мезетата.
При сервиране принципът гласи: ракията не е за напиване, мезетата не са за наяждане. В механите е прието, че трябва да се наслаждаваш - ракията се пие на малки глътки и се хапва продължително.
Но механджийската култура не включва само хапване и пийване, а и дълбокомислени разговори. Забраняват се всякакви караници и конфликти на маса, дори и в случаите, когато хората са с напълно различни възгледи. А крайната цел е проста - да се постигне онова специфично състояние на спокойствие и удоволствие, което може да се определи само с думата "рахат",
И все пак този рахат дразни президента Ердоган, който сякаш си е поставил за цел да изтръгне не само алкохола от страната си, но и цялата култура на механите.
Дълго време Турция беше сред малцината мюсюлмански страни, които толерираха консумацията на алкохол, но през последните години нещата се обърнаха на 180 градуса и сега срещу алкохолните напитки е подет кръстоносен поход.
Пандемията от коронавируса обаче се оказа козът, който турският държавен глава сега експлоатира сериозно, за да постигне целите си. Противоепидемичният отговор на властите в Анкара създава финансови затруднения на собствениците на механи. А в допълнение с правителствената кампания за борба със зависимостите, обявена от турския вицепрезидент Фуат Октай, за традиционните таверни, където се сервира алкохол ще е все по-трудно да съществуват.
Ограниченията за събирания, наложеният вечерен час и различните други ограничения, които засягат бранша на заведенията сериозно, се комбинират с много по-конкретни и насочени мерки, които да ограничат дейността на онези места, които все още предлагат алкохол.
Правителствената кампания планира да забрани знаците за механи, барове и магазини за тютюн, като това може да се окаже последният пирон в ковчега за турските заведения.
Наложените от президента ограничения забраниха пушенето на закрито и продажбата на алкохолни напитки след 22 ч. Най-болезнено обаче е рязкото покачване на акциза върху алкохола през последните няколко години.
За последните 10 години акцизът върху ракията скочи с 443%, а за бирата - 365%. Това означава, че ако през 2010 г. бутилка от 700 мл. анасонова ракия е струвала около 4,2 евро, днешната ѝ цена стига до 20.50 евро.
За много по-бедни турци тези цени са откровено непосилни, като това обаче не води до намаляване на консумацията на алкохол, а само на легалната му продажба. За сметка на това нелегалната търговия с често фалшив алкохол процъвтява и това води до много по-зачестили случаи на натравяния с алкохол в страната.
Затова и експертите се съмняват, че нито високите цени, нито тежкият натиск върху механите ще намалят консумацията на алкохол. Да, на хартия нещата може да изглеждат като спад, но на практика реалността е доста по-различна.
Според психолога Барис Гуркас вярата, че един алкохолик ще спре да пие само защото таверните са затворени, е нереалистична.
"Ако правителството наистина иска да се бори със зависимостите, първата стъпка трябва да е подобряване на здравеопазването", обяснява специалистът.
По-логично е да се улесни достъпът до психологическа подкрепа на зависимите или изложените на риск от зависимост, защото ако един човек е алкохолик, той ще намери и пари, и време, и място, за да пие.
За момента обаче Ердоган не казва какви ще са последващите мерки за зависимите. Цялото му внимание е насочено към механите, а собствениците казват, че с всяка следваща година става все по-невъзможно да се работи. Натискът е толкова силен, че едва ли ще издържат още дълго.
