За никого не е тайна, че амбициите на турския президент Реджеп Таип Ердоган не са малки и виждат Турция като регионална и дори световна сила.
Тези амбиции обаче минават през задължителното разширяване на властта и влиянието на Анкара върху нови територии. И Африка в момента отваря перфектната възможност за това.
Черният континент от столетия насам привлича вниманието на външни сили, вплетени в борба за влияние над него. Историческата роля на старите европейски колониални сили в това отношение е повече от ясна.
И ако все по-видимо става и присъствието на континента на Китай и Индия, както и завръщането на Русия в старите сфери на влияние от времето на Съветския съюз, някак на заден план остава нарастващо влияние на Турция, която обаче предявява все по-сериозни амбиции.
Това не би трябвало да бъде изненада, тъй като нашата южна съседка има дълбоки културно-исторически връзки с Африка, които датират още от епохата на Османската империя.
Турция, като наследник на империята и приемник на нейното наследство, има естествен интерес към динамиката на процесите в Африка, особено откакто Реджеп Ердоган е начело на държавата.
Затова и този интерес е подсилен и идеологически чрез доктрината на т.нар. "Неоосманизъм" - идеята да се предефинира ролята на Турция на картата на света, като заеме икономически, културно и дори политически позиции в бившите територии на Османската империя.
В географско отношение Турция има изключително ключова позиция. Държава заема територии на два континента и е пресечна точка на основни търговско-икономически, комуникационни и енергийни връзки. Тя практически e мостa между Европа и Близкия изток и между Русия, Кавказ, централноазиатските степи и Средиземноморието.
Идеологията на "Неоосманизма" дефинира няколко основни географски пространства, към които Турция се опитва приоритетно да насочи своите сили и ресурси, като две от тях имат пряко отношение към Африка.
Това са т.нар. близка акваториална зона, която обхваща най-общо казано Средиземно море, Червено море, Персийския залив и Каспийско море, както и близката континентална зона, състояща се от Европа, Африка, Западна и Средна Азия.
За да увеличи цялото си значение в международен план, Анкара трябва първо да успее да наложи своя контрол или поне влияние над събитията в тези части на света.
В момента акцентът на вниманието на Турция попада преди преди всичко върху района на Магреб и източното крайбрежие на Африка и това се усеща по присъствието на турския лидер там. Само между 2003 г. и 2018 г. Ердоган прави над 30 посещения в африкански държави от региона, а по време на неговото управление броят на турските посолства там нараства от 12 на 42.
За това време Турция увеличава шест пъти своя търговски обем със страни от Африка, като в следващите години амбициите са той да достигне до 50 милиарда долара годишно.
Най-видимо е турското присъствие в гражданската война в Либия, където Анкара подкрепи с оръжие и наемници базираното в Триполи и признато от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС).
В началото на миналата година силите на ПНС успяха с турска помощ да обърнат хода на офанзивата срещу своята столица от страна на Либийската национална армия, водена от ген. Халифа Хафтар и подкрепена от Египет, ОАЕ, Русия и Франция.
Самото участие в Либия е част от по-широкия геополитически сблъсък за ресурсите в Средиземно море, който включва още Израел, Кипър, Гърция и Италия.
В този смисъл Либия е важна не само като държава богата на природни ресурси, но и като коридор към Субсахарска Африка и ключов път за контрол над различните трафикантски канали към Европа.
Все пак сериозният ангажимент на Турция спрямо Африка настъпва още през 2007 г. когато Турция за първи път изпраща свои военни съветници в Сомалия.
Тази подкрепа през следващите години придобива хуманитарен и икономически характер и прераства във все по-задълбочаващо се сътрудничество в областта на сигурността. През 2017 г. е завършен строежа на военната база TURKSOM, която има капацитет от 1000 души.
Анкара не пести усилия и ресурси, за да задълбочи всички свои ангажимента в Сомалия.
Това се случва под формата на различни програми за развитие, хуманитарна помощ и мащабни инфраструктурни проекти, включително пристанището и летището на Могадишу, които са модернизирани и управлявани от турски фирми. В сомалийската столица се намира и най-голямото турско посолство.
Намесата на Ердоган в Африка е неизменно свързана с отношенията ѝ с държавите от Близкия Изток. По тази логика Сомалия се явява поредната сцена на сблъсък на интереси между Обединените арабски емирства и Турция.
Абу Даби има сериозни икономически интереси, свързани с пристанището на Бербера, а в началото на миналата година емирството успява да се сдобие и с разрешение от правителството на самообявилата се република Сомалиленд за строеж на военна база в близост до въпросния порт.
Може да се каже, че турската намеса в Либия и Сомалия е доста сходна - две държави, раздирани от хаос и липса на държавност, с присъствие на радикални джихадистки групировки - една обща ситуация на нестабилност, която предоставя добри възможности за намеса на външни фактори.
Освен в Сомалия, Анкара поддържа също така военно присъствие и в Джибути, със стратегическо разположение на входа на Аденския залив.
Турска военна база се предвиждаше и в Судан, но падането от власт на президента Омар ал Башир през 2018 г. прекъсна тези планове. Сега ролята на основен партньор за правителството в Хартум е поета от Египет.
Извън военните механизми, Турция използва и други инструменти в Африка. Особено важен в това отношение е търговско-икономическият фактор, при който частните компании имат особено важна роля. В тази връзка особено актуални стават отношенията с Етиопия, която е втората държава по население в Африка.
Двете страни прогресивно задълбочават своите икономически връзки, като в момента Турция е третият най-голям чуждестранен инвеститор в Етиопия.
Допълнителен подход в цялата концепция на Анкара е употребата на т.нар. "мека сила", която включва активно разпространение на турската култура чрез сапунени опери, филми, образователни и религиозни програми.
Религията е особено важна в това отношение, най-вече в Африка, където на много места не се пазят добри спомени от Османската империя.
Така именно ислямът трябва да се яви като компонентът, който да свърже етно-националистическата идентичност на Турция с нейната роля като наследник на Османската империя и също така да бъде допирателната точка между турците и местните етноси.
В това отношение, като ключов стои съюзът с Мюсюлманското братство, което трябва да осигури тази връзка.
Регионалните клонове на Братството из цяла Африка дават изключително близък достъп до социалната тъкан на африканските общества и предоставят възможност за разпространение на турското влияние в дълбочина.
Без съмнение Ердоган изпълнява системно и методично план, който трябва да предефинира ролята на Турция в международните отношения, превръщайки страната в глобален лидер.
В този план Африка има ключова роля. Слабо управление, липса на държавност, нестабилност в съчетание с изобилие на природни ресурси и различни възможности, предоставят идеална почва за амбициозния Ердоган. Но и не само за него.
Това, което стои пред все по-големите амбиции на турския президент в Африка обаче са множество чуждестранни интереси, а по всичко личи, че всяка от големите сили на континента е готова да вложи в борбата както пари и ресурси, така и силата на оръжието.
Затова и тепърва предстои да се види доколко ще издържат силите на самата Турция да крепи политическите въжделения на своя лидер.
