Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Превратът в Мали изгони мразения президент Кейта. Сега обаче може да стане много по-лошо

Международно осъждане и заплаха от джихадисти - основните проблеми пред метежниците Снимка: БГНЕС
Международно осъждане и заплаха от джихадисти - основните проблеми пред метежниците
Превратът в Мали изгони мразения президент Кейта. Сега обаче може да стане много по-лошо Снимка: БГНЕС
Превратът в Мали изгони мразения президент Кейта. Сега обаче може да стане много по-лошо Снимка: БГНЕС

Военният преврат в Мали, който отстрани президента Ибрахим Бубакар Кейта и премиера Бубу Сисе, определено подейства разтърсващо за един район, подложена на изключително напрежение в последните няколко години.

Петима войници, облечени в бойни униформи, се появиха рано сутринта на 18 август, за да известят, че е бил извършен държавен преврат. Групата е приела името "Национален комитет за спасението на народа", като посочените мотиви за смяната на режима са "предотвратяване на по-нататъшното пропадане на Мали в "хаос, анархия и несигурност".

Според информациите ръководител на метежа е полковник Садио Камара, бивш директор на военната школа към базата "Кати".

Малко след обръщението от 8:00 ч. Хунтата изолира Мали от външния свят, като затвори сухопътни и въздушни граници на страната, които едва наскоро бяха отворени след избухването на пандемията от коронавирус.

Премиерът, президентът, голяма част от министрите, председателят на парламента и много висши офицери от армията са поставени под арест, като висшите държавници преди това са подписали оставките си. Самият Ибрахим Бубакар Кейта вече заяви, че няма да се противопоставя на преврата, защото не иска да потапя страната в кръв, само за да остане на власт.

Ибрахим Бубакар Кейта Снимка: БГНЕС
Ибрахим Бубакар Кейта

Към момента ситуацията в Мали е спокойна, поне що се отнася до настроението вътре в самата страна. В столицата Бамако всичко тече по нормалния си начин, като още в сряда магазините отвориха, както обикновено. Мнозина отбелязват, че прехвърлянето на властта е преминало почти без насилие.

"Изглежда много професионално планирано. Много хора смятат, че Кейта си е получил заслуженото", казва Мамду Сисе, държавен служител. Показателно е и това, че най-големите златодобивни компании в страната - B2Gold, Resolute Mining, AngloGold Ashanti и Hummingbird Resources, заявиха, че работят както обикновено.

Въпреки че превратът в Мали може да изглежда като поредният трус в един нестабилен регион на един като цяло нестабилен континент, това събитие може да се окаже плочката от доминото, която да повлече след себе си лавина от проблеми, включително и нова бежанска вълна към Европа. 

Мали е бедна държава с предимно пустинно разположение, но извън това има ключово значение за политиката на региона заради връзките си с бившия колониален господар Франция и заради борбата с набиращите сила джихадистки групи в региона.

Местните ислямистки милиции далеч да не са новост за района на Сахел - граничната зона в Африка между Сахара на север и по-плодородния район на юг. През последните няколко години те придобиват все по-голяма сила и все по-сериозна инициатива, завладявайки цели градове и установявайки ключови позиции от военно и дори търговско значение.

Това, разбира се, не е проблем само на Мали, но и на всички държави от региона, както и тези в по-богатата и развита Западна Африка.

Снимка: БГНЕС

Още от 2012-2014 г. насам Франция и ООН са разположили свои военни части в Мали с идеята да помогнат на местните сили в борбата срещу различните милиции - джихадистки и сепаратистки.

Междувременно пет държави от региона - Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер - сформираха т.нар. група "G5 Сахел", в която войници от петте страни се занимават с прогонването на джихадистите. Групата се ползва с подкрепата на Европейския съюз.

За последните няколко години обаче нито G5, нито френските сили, нито международният контингент от ООН успяват да се справят с ислямистката заплаха, като много обикновени хора са подложени на нападения от различните съществуващи милиции, дали своята лоялност на "Ал Кайда" или на "Ислямска държава".

Според данните на Пентагона през последната година насилието и размахът, с който джихадистите действат, се разрастват. Близо 1000 отделни атаки са регистрирани в Мали, Нигер и Буркина Фасо.

Затова и в региона се говореше все повече за искане на по-силна международна подкрепа, а Ибрахим Бубакар Кейта беше в основата на това тази подкрепа да бъде получена.

Макар и силно непопулярен у дома, Кейта представляваше силен съюзник на Запада и най-вече на Франция, докато местните лидери го приемаха като гарант за някаква стабилност в региона.

Затова и реакциите спрямо преврата бяха меко казано остри. Американският държавен секретар Майк Помпео публикува изявление в сряда, в което строго осъжда преврата и призовава "всички политически и военни участници да работят за възстановяване на конституционното управление." Европейският съюз в сряда също призова за бърз дипломатически преход в страната.

Опасявайки се, че принудителното отстраняване на президента Кейта може да дестабилизира целия регион, Западна Африка, регионалните съюзници на Мали отидоха по-далеч. 15-националната Икономическа общност на западноафриканските държави и Африканският съюз прекратиха членството на Мали и поискаха незабавно завръщане на цивилното правителство.

В собствената си страна обаче свалянето на Кейта с преврат далеч не буди толкова негативни реакции. Протестите срещу него текат от месеци насам, като той бива обвиняван в корупция, злоупотреби с власт, манипулиране на избори, както и в тотално несправяне с икономиката на страната и най-вече с нейната сигурност.

Снимка: БГНЕС

Въпреки външнополитическата му роля на фактор на стабилност, на практика президентът на Мали и хората му изобщо не успяват да се справят със заплахата от джихадистите. Дори напротив - независимо от предоставената международна подкрепа по време на втория му мандат като президент, различните милиции засилват влиянието си и започват да сеят дори още повече насилие.

Всичко това породи и мащабните протести в страната. Под знамето на Движението "Пети юни" широка коалиция от опозиционни партии, религиозни лидери и граждани се обединиха срещу управлението на Кейта. Ситуацията се влоши още повече, когато силите за сигурност на страната убиха 11 протестиращи, озлобявайки останалите демонстранти.

Мнозина обвиняват президента за това, че нарочно не е опитал да помогне за спасяването на опозиционен лидер, заловен от джихадистите, а е оставил случая просто така, за да затвърди собствената си власт.

Затова и на този фон не е изненадващо, че военният преврат на полковниците от малийската армия в крайна сметка се случи. Въпросът обаче е какво предстои след него и какво означава всичко това за цялостната стабилност в региона.

Първата точка от притесненията най-вече идва от това, че отговорните за метежа войници - предимно полковници от армията на Мали - за момента не се ангажират с конкретни срокове за провеждане на нови избори.

Те вече потвърдиха, че изборите са основна тяхна цел, но желаят промяната да бъде по-сигурна и постепенна. Затова и дата за избори не беше посочена, а конституцията, която изисква да се назначи нов вот до 40 дни след оставка на президента, беше пренебрегната в случая. Засега единственото обещание е за "разумни срокове".

Другият проблем обаче е далеч по-съществен. Проблемите със сигурността на Мали се разраснаха неимоверно по време на мандата на Кейта, но ролята му на обединяващ фактор в усилията за борба с джихадистите може да се окаже голям проблем за продължаването на въпросните усилия.

Опасенията сега са, че хаосът след преврата ще даде зелена светлина на тези терористични групировки за нова вълна на насилие и експанзия.

Основните усилия в борбата с въоръжените групировки идват от три места - Франция, САЩ и "G5 Сахел", където ролята на Мали е изключително важна.

[[image:208849,text:Ибрахим Бубакар Кейта и Еманюел Макрон,original:1,url:https://static.webcafe.bg/uploads/images/49/8849/208849/320x180.jpg]]

Франция беше един от най-твърдите сътрудници на Кейта. Началото на неговото управление през 2012 г. съвпадна с създаването на френска мироопазваща мисия в Мали. Той беше жизненоважен партньор за Париж в усилията си за борба с различните сепаратисти и джихадисти в региона. Затова и френският президент Еманюел Макрон беше сред първите, които осъдиха въстанието.

Какво се случва с ролята на Франция, бившият колониален господар на страната, сега, далеч не е ясно.

"Ще намери ли Франция добър партньор в ново правителство? Работят ли с евентуална военна хунта? Продължават ли с дейността си независимо от съдбата на предишното малийско правителство?", пита Калеб Вайс, анализатор за научни изследвания в журнала Long War, проект, който анализира глобалната война срещу терора.

Според Александър Реймейкърс, старши анализатор за Африка в консултантската служба за риск Verisk Maplecroft, "военното сътрудничество между двете страни вероятно ще бъде ограничено за момент", макар че той се съмнява, че това ще е за дълго - просто Франция има твърде много интереси в Мали. А и засилването на джихадистите и пропагандата им може да принуди французите да търсят подкрепата на новите власти в Бамако.

Снимка: Getty Images

За САЩ, другият централен участник в усилията за борба с въоръжените милиции в региона, е в доста по-сложна ситуация по отношение на превратаджиите.

По закон Вашингтон не може да предоставя (официално) военна помощ на правителствата, формирани след преврати. Това повдига въпроси дали най-голямата икономика в света ще спре помощта си за Мали, или ще се опита да заобиколи собствените си закони поради опасения за сигурността в региона.

Един от възможните ходове на Вашингтон също е да ограничи временно сътрудничеството си с Бамако, докато военните там организират нови избори за президент и парламент, подлагайки ги на натиск в тази посока. И едва след като страната се сдобие с легитимно избрано правителство, сътрудничеството да бъде възобновено.

Може би най-големият въпрос за Африка е въздействието на преврата върху съвместните сили на "G5 Сахел". Останалите членове на групата вече затвориха границите си с Мали, като вече се обсъждат санкции върху страната. Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) също спря финансовите потоци между своите 15 членове и Мали.

Муса Факи Махамат, председател на Африканския съюз, заяви в сряда, че "отхвърля всеки опит за неконституционна промяна на правителството в Мали" и призова "метежниците да прекратят всякакво прибягване до насилие".

Тези реакции неизбежно ще отблъснат новите власти в Мали, но според повечето експерти организаторите на преврата ще положат всички възможни усилия да установят международни контакти в името на общата стабилност.

Държавният преврат настъпи в момент, когато страните в Африка започват с все по-голяма решителност да се обединяват с идеята да решат общите проблеми на региона. През февруари лидерите на държавите в Сахел се съгласиха да се опитат да засилят собствените си съвместни възможности за борба с тероризма - инициатива, която подчертава нарастващия дискомфорт от присъствието на френски войски в региона.

Ако сега Мали остане без представителство в това локално обединение, самото му съществуване ще бъде поставено под въпрос. Затова и експертите гледат с интерес към страната, за да видят какви ще са следващите стъпки на новото военно правителство.

Това, което ще се случи през следващите седмици, ще бъде ключово, ако Мали иска да си върне доверието на своите партньори както в Африка, така и в Европа и САЩ.

Най-четените