След като тази седмица руският президент Владимир Путин направи ясни исканията си за разговори със САЩ и НАТО, сега от Кремъл обявиха официално списък от искания към Алианса, за да се успокои ситуацията по руско-украинската граница и да се намали напрежението по линията Русия-Запада.
Исканията на Москва са доста широки и целят успокояване на крайно обтегнатите отношения със страните от НАТО и най-вече САЩ, но редица експерти вече определиха поставените от Путин искания като твърде малко вероятни да бъдат изпълнени.
Позицията е била представена пред САЩ и техните съюзници по-рано тази седмица, а публикуването ѝ сега представлява интересен и доста необичаен ход за света на международната дипломация.
Какви са исканията на Русия?
- Край на военната дейност на НАТО в Източна Европа, включително Украйна, Кавказ и Централна Азия;
- Край на разширяването на НАТО, особено що се отнася до Украйна;
- Никакво разполагане на ракети със среден или по-малък обсег достатъчно близо до територията на Русия;
- Никакви военни учения с участието на повече от една военна бригада в договорена гранична зона;
- Споразумение, според което страните не се считат взаимно за противници и ще разрешават споровете по мирен начин;
- Нито Русия, нито САЩ да могат да разположат ядрени оръжия извън националните си територии.
Междувременно заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков обяви пред репортери, че Русия и Западът трябва да започнат отначало възстановяването на отношенията.
"Линията за агресивно ескалиране на ситуацията със сигурността, прокарвана от САЩ и НАТО през последните години, е абсолютно неприемлива и изключително опасна", коментира представителят на Кремъл, обяснявайки отправените към Алианса искания.
Според него НАТО трябва незабавно да спирае редовните враждебни действия срещу Русия, включително с "непланирани учения и маневри на военни кораби и самолети", а също така да се спре и разполагането на военни от алианса на украинска територия.
Рябков каза, че е готов да започне преговори още в събота и предложи Женева в Швейцария като подходящо място за провеждането на разговорите. Той допълни, че в момента няма друг вариант за потушаване на напрежението между Русия и Запада, тъй като отношенията там могат да се опишат сега като "пълна липса на доверие".
На практика исканията на Москва предполагат НАТО да не играе никаква роля в онези страни, които Русия предполага като буферна зона за интересите си, като тук попадат и някои от страните, които вече членуват в Алианса като Литва, Латвия и Естония или Полша.
Също така според руските опорни точки Кремъл би трябвало да има право на вето върху това кой може и кой не може да се присъединява към НАТО.
Другият много спорен момент е, че макар исканията да са обърнати към Алианса, те всъщност имат един адресат - Вашингтон, а поканата за преговори малко или много изключва държавите от Източна Европа от сметките.
Освен това руснаците искат да върнат часовника назад към май 1997 г., а всяка страна, която се е присъединила към Алианса след тази дата, да бъде лишена от военна подкрепа или оръжия на НАТО, за да може Кремъл да се чувства спокойно.
Казано с други думи, Русия иска един щит на спокойствието от държави, в които НАТО да няма реална власт (независимо дали конкретните страни са негови членки), за да се гарантира, че Алиансът няма възможност за директен отговор спрямо евентуални спорни действия на Москва.
Отговорът на САЩ дойде скоро след отправеното предложение, като от Вашингтон дадоха ясно да се разбере, че Русия няма глас в това кой да бъде член на НАТО, а преговори с Москва няма да се водят без ясното участие на Европа.
"Няма да има разговори за европейската сигурност без нашите европейски съюзници и партньори", каза пред репортери говорителят на Белия дом Джен Псаки.
Отговор дойде и от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който потвърди, че алиансът е получил проектодокументите.
По думите му всеки диалог с Москва "ще трябва също така да адресира опасенията на НАТО относно действията на Русия. Също така той заяви, че подобни разговори няма как да минат, без да се проведат преди това консултации с европейските партньори на НАТО, включително Украйна.
Столтенберг коментира още, че 30-те страни членки на НАТО са единодушни в позицията си, че ако Русия предприеме конкретни стъпки за намаляване на напрежението, Алиансът е готов да работи за укрепване на мерките за изграждане на доверие.
Лидерите на ЕС предупредиха на среща на върха късно в четвъртък вечерта, че всяка агресия ще има "масови последици и тежка цена" и обсъдиха налагането на нови санкции над Москва, ако напрежението не спадне. Същевременно с това те все пак призоваха за дипломатически усилия за разрешаване на оформящата се криза.
Според европейските лидери подобно дипломатическо решение трябва да се съсредоточи в преговори в Нормандския формат - четиристранния диалог между Париж, Берлин, Киев и Москва. Русия обаче явно предпочита да се съсредоточи върху преговорите със САЩ.
Колкото до Украйна, президентът на страната Владимир Зеленски заяви в сряда, че би предпочел санкциите на ЕС да бъдат наложени незабавно, преди Русия да предприеме каквито и да било военни действия.
