В началото на този юни месец Болоня се оказа горещо място.
Причината е, че в града се стекоха стотици труженички, които организираха дискусии как работата им в бранша за възрастни да стане по-безопасна и с по-добри условия. Подобна среща не е организирана от поне 20 години, а през това време е изтекла много вода.
Проститутките са под прицела на закона в Италия от 1958 г. насам, когато със закон се затварят бордеите, наречени "къщи на толерантността".
Оттогава насам секс жриците упражняват професията си нелегално и най-вече по улиците.
Въпросните "къщи на толерантността" са създадени в началото на XIX век и са позволявали на проститутките да работят в уединението и безопасността на собствения си дом или на специално обособена за целта сграда.
Често тези места са били снабдени и с по един или двама мъже за охрана, които са се грижили за реда и за това своевременно да изхвърлят проблемните клиенти. След затварянето на публичните домове през 1958 г. идва и друг закон - всяко трето лице, което участва в заплатен секс, се приема за извършител на престъпление.
Така италианските проститутки остават както без сигурно място, на което да практикуват професията си, така и без възможността някой да се грижи за защитата им при възникване на спорни ситуации.
"Системно сме подложени на разнообразни репресии. Проституцията в Италия на теория е разрешена, но на практика не е", оплаква се за "Евронюз" една жрица на любовта.
След срещата в Болоня тя и нейни колежки настояват за реформи в законодателството, които да им гарантират същите условия на работа, както и в други браншове.
Проститутките, които искат законови промени, предлагат Италия да възприеме така наречения нордически подход към "най-древната професия". При този подход проституцията е напълно законна и легализирана, контролира се от държавата и за дейността се плащат съответните данъци и такси.
На секс работничките се предлага и защита на ниво институции, а здравните каси поемат поне част от разходите по профилактични прегледи и контрацепция.
Последната държава, която изцяло декриминализира проституцията, е Белгия. Преди нея същото сториха Нидерландия и Германия. Нова Зеландия пък легализира секс работата още през 2003 г. със стриктни закони за регистрация, плащане на данъци и строга медицинска профилактика.
Навсякъде след декриминализацията на платения секс се наблюдава спад в броя на труженичките и спад в броя на жриците, които са жертва на трафик на хора.
Италия обаче упорито отказва да поеме по този път и вместо да легализира проституцията, на определен период обмисля още по-строгата ѝ забрана.
През юли 2022 г. сенатор Алесандра Майорино, член на партия "Пет звезди", за пореден път предлага пълна забрана на проституцията.
Идеята ѝ обаче е посрещната с бурно недоволство от проститутките, които се оплакват, че дори не са поканени техни представителки по време на дебатите.
Още тогава жрици на любовта настояха властите да се отнасят към тяхната работа като към всяка друга и да не стават жертва на дискриминация.
Те се оплакаха, че така или иначе в Италия и особено в по-консервативните ѝ католически региони работата им е стигматизирана и е почти невъзможно да я вършат, а опитите проституцията да бъде забранена само спомагат за негативните настроения към нея.
Дори писателят Роберто Савиано, който е автор на романа "Гомора", пише статия за Corriere della Sera, в която защитата легализирането на проституцията.
Савиано е категоричен, че търговията със секс, когато се извършва доброволно и между пълнолетни, е работа като всяка друга и декриминализирането ѝ е неотложно.
"Единственият начин нашите италиански жени да бъдат защитени в рамките на сексуалната търговия е тя да бъде легализирана", категоричен е писателят.
