Италия постепенно вдига ограниченията, които наложи заради коронавируса, но Венеция изглежда така, както не е била от десетилетия. За първи път от много дълго време улиците на легендарния град са изпълнени с венецианци, а не с туристи. Обичайната тълпа и глъчка са заменени от тишина и спокойствие с лек постапокалиптичен привкус.
Отсъствието на лавините от туристи раздели жителите на Венеция на два лагера. Едните виждат бъдещето без посетители и тази идея им допада, но други смятат, че без гостите си градът е обречен на бавна и сигурна смърт.
Пред "Ню Йорк Таймс" 45-годишната Андреа Зорзи заявява, че иска да види Венеция като нормален град, а не като туристическа атракция.
Зорзи е професор по право, но освен това е организаторка на редица протести, които настояват италианският град да си върне облика на място за живеене. По зла ирония на съдбата именно пандемията от коронавриус, която удари толкова тежко Италия, успя да "изчисти" Венеция и нейните улици и канали от всички злини, които туристите причиняват. Да, центровете на Рим, Милано или Бергамо също бяха пусти, но именно Венеция се промени най-много в периода на карантината.
Светът видя снимки на водите в каналите, които заради липсата на гондолите стават прозрачни и чисти и се пълнят отново с дребни рибки. Из града отново проехтява италианският език и често може да бъде чут ясният венециански акцент на местните жители. Някои венецианци дори посещават площада "Сан Марко" - място, което години наред са избягвали заради тълпите.
Затова в коронавируса жителите на Венеция виждат не само смъртоносната опасност, но и една нова възможност за промяна на града им. Те се радват на отсъствието на круизни кораби, които обикалят около града, и на шумни групи посетители, от които не могат да се разминат по тесните улички край каналите.
Противниците на интензивния туризъм във Венеция се опасяват, че кметът Луиджи Бронаро ще се опита да върне възможно най-скоро гостите на града обратно. Малцина обаче имат конкретни идеи как градът отново да се превърне в привлекателно място за самите си жители.
Обсъжда се намаляването на наемите за италианските граждани, за да може работниците, които сега живеят около Венеция, да се върнат в нея.
Други, както посочва "Ню Йорк Таймс", предлагат изграждането на ИТ хъбове, които да привличат млади програмисти и компютърни специалисти, както и обособяването на достатъчно работни места за архитекти, дизайнери и артисти. В тези смели мечти ще идват само определен тип туристи, които ще приличат на посетителите на Венецианското биенале - малко на брой, културни и почти незабележими, освен с платнените си чанти с надпис "Venice".
Идеята е, че гостите в един град много зависят от това какво той им предлага. Затова по мнение на Зорзи ресторантите за бързо хапване на пица и паста трябва да бъдат изместени от наистина елитни заведения, а безбройните кафенета и барове да бъдат заместени с изискани места за аперитив и дегустация на вино.
Бергамо Роси, директор на Фондацията за венецианско наследство, също казва, че не иска да се връща към стария вид на Венеция. Той е категоричен, че желае градът му "да прилича на истински град" и даже стига по-далеч като казва, че "туристите са коронавирусът за Венеция". По негови думи "Airbnb е заразата, от която Венеция трябва да се отърве" и която е превърнала мястото в "призрачно подобие на град".
Роси вече е подготвил отворено писмо, което ще адресира до италианските лидери и в което ще се обърне към всички "граждани на света" с молбата да преосмислят поведението си. В писмото той пише "Десетте [Божи] заповеди", които ще важат в новата Венеция. Сред тях са изключително стриктни регулации на Airbnb пазара и строг контрол върху потоците от туристи, които идват на територията на града.
Друго ядро от венецианци обаче не може така лесно да пренебрегне бранш, който ежегодно влива в икономиката на града над 3 млрд. евро.
Лаура Санчез е от Перу, но живее във Венеция от много години и притежава павилион за сувенири. Пред "EU Observer" тя заявява, че без туристи градът е като море без риби, а разходката по празните улици изглежда като пътешествие из кошмар. Санчез не е единствената, която разсъждава по този начин - голям процент венецианци са притеснени и дори отчаяни.
Тяхното най-голямо опасение е, че без посетители икономиката на града ще изпадне в колапс - все пак 65 на сто от жителите на Венеция работят в сферата на туризма или на услугите, свързани с туризъм. Приходите идват предимно от многото хотели, ресторанти, барове, галерии и магазини за сувенири. Заради здравната криза с коронавируса са отменени и редица знакови събития.
Без доходи голяма част от венецианците не могат да си плащат наемите, които понякога възлизат на над 10 хил. евро на месец. Огромен брой бизнеси на ръба на пълния фалит. Преди благодарение на туризма Венеция е успявала да процъфтява във времена, в които Италия е била ударена от тежки икономически кризи, но COVID-19 показва колко измамна и крехка може да е тази стабилност.
През годините тълпите от посетители прогониха родените във Венеция италианци и в града останаха предимно възрастните жители, които от своя страна харчат доста пестеливо. В историческия център на Венеция живеят не повече от 70 хил. души, които независимо от възрастта си са свили разходите си до минимум заради пандемията от коронавирус.
За младите хора пък е почти невъзможно да живеят добре във Венеция.
Наемите са изключително високи, а добре платените работни места извън сферата на туризма са много малко. Тези, които все пак избират да останат, обитават малки, некомфортни апартаменти далеч от центъра - атрактивните имоти отдавна са по платформите за споделен туризъм и са недостъпни за местните жители.
Коронавирусът е показал един сериозен проблем - Венеция не трябва да разчита само на приходите от туризма, а икономиката й се нуждае от повече разнообразие. В момента градът се намира в любопитен парадокс, както посочват от "EU Observer" - Венеция умира от наплива на туристи, но също така умира и без туристи. Сега е жизненоважно градът да намери своя баланс.
Паола Мар, съветник по туризма към общината във Венеция, гледа по-оптимистично на ситуацията. За нея Венеция е един от най-красивите, но и най-устойчиви градове на света, защото е свикнал да бъде гъвкав и издръжлив.
"Този град винаги се възражда от пепелта - като феникс е", категорична е Мар.
