В началото на седмицата германският вътрешен министър Нанси Фейзер обяви плановете на правителството да затегне проверките по сухопътните си граници в опит да наложи по-добър контрол над "нелегалната миграция".
Германия се намира в сърцето на Шенгенското пространство, но въпреки това страната възнамерява да наложи от следващия понеделник - 16 септември, отново стандартни гранични проверки.
Предвижда се възобновеният граничен контрол да продължи в следващите шест месеца, като целта му е да ограничи влизането в страната на нелегални мигранти от държави извън Европейския съюз (ЕС).
Европейската шенгенска зона позволява пътуване без паспорт между страните в пространството, но въпреки това държавите членки имат право да въведат гранични проверки като крайна мярка, ако смятат, че има заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност.
Защо Германия иска да върне проверките по сухопътните си граници?
Решението на правителството в Берлин идва на фона на поредица от атаки и разкрити планове за терористични нападения. Най-голямото от тях се случи в края на август, когато трима души бяха убити при атака с нож в западния град Солинген.
Заподозреният за атаката е сирийски гражданин, който е трябвало да бъде депортиран към България, но е избягал от органите на реда, преди това да се случи. Малко след това отговорност за нападението пое терористичната групировка "Ислямска държава".
Нападението се случи само седмица преди ключови регионални избори в Източна Германия и разпали отново дебата за интеграцията на мигрантите в страната.
Министърът на вътрешните работи Нанси Фейзер каза на пресконференция, че новите гранични проверки ще ограничат миграцията и ще "предоставят защита срещу острите опасности, породени от ислямския тероризъм и тежката престъпност".
Какво ще се промени за пътуващите от и за Германия?
Властите в Берлин все още предстои да обявят пълните си планове за новите гранични проверки. Засега се знае, че те ще засегнат всичките ѝ сухопътни граници, което означава, че всеки, който иска да влезе в страната по суша, най-вероятно ще бъде засегнат.
Експерти предупреждават, че това може да означава задръствания при граничните пунктове, както и забавяния при влизането в Германия с влак или автобус, ако граничните власти решат да се качат за по-подробна проверка.
Това допълнително може да усложни ситуацията за пътниците на германския железопътен оператор "Дойче Бан", който през последните години стана известен със сериозните си и чести закъснения.
Смята се, че близо половината от влаковете на железопътната компания пристигат със закъснения до крайните си дестинации това лято. От "Дойче Бан" се оправдаха за закъсненията с "екстремните метеорологични условия".
Това не е първият път, когато Германия налага граничен контрол по сухопътните си граници през последната година.
Последно през октомври миналата година Берлин въведе проверки по граничните пунктове с Швейцария, Чехия и Полша, като целта отново беше да се намали проблемът с нелегалната миграция.
От 2015 г. насам има поставени "временни контролни пунктове" по границата с Австрия, като техният мандат беше удължен неколкократно от Берлин.
Временни проверки бяха въведени и по всички гранични пунктове на страната по време на тазгодишното Европейско първенство по футбол, чийто домакин беше именно Германия.
Разликата е, че сега за правителството на Олаф Шолц въпросът е много по-сериозен.
Нападението в Солинген и резултатите от местните избори в Източна Германия, където крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" постигна солиден успех, правят въпроса доста по-сериозен. И федералните власти искат да демонстрират на гражданите, че приемат темата за нелегалните мигранти много сериозно.
Опозицията отбелязва сериозен ръст в подкрепата си, именно защото се възползва от притесненията на гражданите по въпроси като миграцията, социалните услуги (и това как чужденци се възползват от тях) и сигурността в цялост.
Затова и в изказването си от понеделник вътрешният министър Фейзер акцентира върху това, че държавата укрепва сигурността на страната и продължава с твърдата си линия на поведение спрямо незаконната миграция.
"Намерението на правителството изглежда е да покаже символично на германците и потенциалните мигранти, че последните вече не са желани тук", коментира пред "Ройтерс" Маркус Енглер от Германския център за изследване на интеграцията и миграцията.
Истината обаче е, че напрежението спрямо мигрантите се натрупва в Германия в продължение на вече десетилетие.
От началото на мигрантската криза в Европа през 2013 г. досега страната е приела над 1 млн. души, идващи предимно от разкъсвани от войната и бедността държави като Сирия, Ирак и Афганистан.
Ситуацията се задълбочи още повече през 2022 г., когато Германия прие още около 1 милион украинци, бягащи от руската офанзива в страната. Тогава страната трябваше да разтегне социалните си услуги на фона на разразяваща се енергийна и икономическа криза след спирането на руския газ.
Впоследствие германското правителство прие по-строги правила за депортиране на чужденци, а от тази година възобнови и експулсирането на афганистански граждани към родината им - нещо, което беше преустановено през 2021 г., когато талибаните поеха контрола над страната.
Новите планове на германското правителство сега могат да поставят на изпитание европейското единство и целия смисъл на Шенгенското пространство.
Опасността ще се засили, особено ако властите в Берлин започнат засилено да връщат мигранти към страните, в които по начало чужденците са влезли на територията на ЕС.
Подобен ход със сигурност би засегнал и България, която заради границата си с Турция е една от основните точки за влизане на бежанци от Близкия изток в Европейския съюз.
Особено с оглед на това, че нападателят от Солинген е трябвало да бъде екстрадиран към България, новата политика на Берлин може да означава затягане на експулсиранията на чужденци към страната ни, особено в случаите когато те са извършили някакво престъпление.
