Ако тазгодишният Ролан Гарос се беше провел по график, Мери Пиърс щеше да бъде почетена по случай 20-годишнината от своята титла в турнира.
Тенисистката е последната засега френска шампионка на Ролан Гарос след триумфа си през 2000 г. - но ако не беше нейният баща Джим Пиърс, животът ѝ щеше да е много, много различен.
Именно Джим превръща дъщеря си в елитна тенисистка, способна да размаже на корта някои от най-великите в историята като Щефи Граф и Серина Уилямс.
Но през 90-те за никого в тенис средите не е тайна, че Джим Пиърс е жесток човек, който упражнява насилие върху семейството си и успехите на Мери са постигнати на твърде висока цена.
Джим осъзнава потенциала на дъщеря си още първите пъти, когато тя удря топка с ракетата. Мери се заема със спорта сравнително късно, на 10-годишна възраст, но става най-младата американка, която влиза при професионалистите на 14 г. и два месеца.
Всъщност тя е родена в Канада, но има и американско, и френско гражданство, а решението да представлява Франция е взето от баща ѝ. В края на 80-те той мести цялото си семейство от Флорида във Франция, родното място на своята съпруга Яник. Причината е конфликт с американската тенис асоциация.
Мери бързо си спечелва слава на една от най-впечатляващите във физическо отношение тенисистки, но агресивното поведение на Джим като неин родител и треньор дълго време хвърля сянка върху успехите ѝ.
Бащата се държи гаменски по турнири, нагрубява съперничките на дъщеря си, атакува родителите им, навиква и самата нея публично.
На един от големите турнири за девойки през 1987 г., Джим се провиква от трибуните: "Мери, убий тази кучка!"
Когато Мери Пиърс нахлува мощно в професионалния тенис в началото на 90-те, личността на таткото започва да ангажира все повече медийно внимание.
През 1991 The New York Times открива, че неговото истинско име е Боби Глен Пиърс и той е престъпник, който е имал множество проблеми със закона от ранна възраст.
Оказва се, че Пиърс е влизал няколко пъти в затвора, но е бил диагностициран с параноидна шизофрения и част от присъдата си е прекарал в психиатрично отделение.
Джим Пиърс е същинска тиктакаща бомба, която гръмва на Ролан Гарос през 1992 г.
Той е изгонен от трибуните, когато налита с юмруци на двама нидерландски фенове. Случаят води до появата на ново правило, известно като "правилото Джим Пиърс", което позволява да бъдат изхвърляни хора от екипа на даден тенисист от турнири и официални събития.
Скоро самият Джим става потърпевш от това правило и получава забрана да присъства на събития от тура.
Когато Мери Пиърс навършва 18, тя решава да се освободи от хватката на баща си и успява да издейства ограничителна заповед срещу него.
Това обаче не спира Джим да я следи навсякъде при пътуванията ѝ и да резервира стаи в нейните хотели. Налага се тенисистката да наеме охрана и не след дълго Джим се сбива с един от охранителите, а кръвта му опръсква коридора на италиански хотел, докато неговата дъщеря се е заключила в съседната стая.
Мери най-сетне проговаря пред Sports Illustrated за тормоза, на който е била подложена в детството си и изданието излиза с корица със заглавие "Защо Мери Пиърс се страхува за живота си".
Тя разказва, че Джим я е биел, откакто е била на 10 и е открил таланта ѝ, чак до лятото на 1993, когато го уволнява като треньор. "Биеше ме, когато загубя, а понякога и след тренировка, ако не е бил доволен. Ако кажех на мама, това водеше до нови скандали, така че се страхувах да говоря".
Бащата е човек, който не се спира пред нищо, за да направи от Мери голяма спортистка. Още когато тя е на 11, той продава почти цялото имущество на семейството, за да може да осигури на дъщеря си екипировка и за да пътува с нея по всички състезания.
По-късно Джим отрича да е упражнявал физическо насилие върху семейството си с две изключения: един случай с дъщерята и един с майка ѝ. Но той винаги е признавал, че е изключително строг треньор и не съжалява за това.
"Седем години по осем часа на ден карах Мери да прави 700 удара по топката. Понякога синът ми спеше на мрежата по същото време. Не приключвах тренировката, докато тя не направеше всичко както трябва. Естествено, че тя плачеше. Аз също плачех. И какво?"
Неговата версия е, че само веднъж е посягал на дъщеря си - когато е била на 15 и на един турнир в Италия го наплюла и обидила.
В тези години Джим ограничавал и контактите ѝ с момчета, налагало се тя тайно да се измъква, за да излезе на заведение някоя вечер.
Освобождавайки се от влиянието на баща си, Мери Пиърс взима за треньор прочутия Ник Болетиери и продължава своя възход.
През 1995 тя печели първата си титла от Големия шлем - на Australian Open.
Скоро Джим, който я сравнява със свое Ферари, което е построил, но някой му е отнел ключовете за него, започва да я съди и изисква от нея една четвърт от миналите, настоящите и бъдещите ѝ приходи. Присъдени са му половин милион долара, но той отново не е доволен.
Всъщност историята на Мери Пиърс не е единичен случай, а е показателна за цяла ера в женския тенис през 90-те - ерата на родителя тиранин.
Пиърс често е сравнявана с Дженифър Каприати, която е с година по-млада и чиято кариера се ръководи от нейния баща Стефано. Миряна Лучич и Йелена Докич също разкриват, че са били тормозени от бащите си.
Автобиографията на Докич всъщност разказва именно за жестоките методи на баща ѝ Дамир и за невъзможността ѝ да избяга от него.
Днес тенис родителите вече не са толкова широко разпространени, но все още ги има, а този спорт си остава много подходящ за властни родители, желаещи да контролират изцяло кариерата на децата си.
Мери Пиърс обаче е сред тези, които достигат върхове, след като се измъкват от кошмара.
Тенисистката минава през спадове и трудни периоди, но достига до №3 в ранглистата, печели Ролан Гарос през 2000 г., а през 2005-а отново е в топ форма и играе финали за Големия шлем във Франция и в САЩ на US Open.
Кариерата ѝ обаче приключва през следващата година заради скъсано колянно сухожилие.
Днес Мери Пиърс е на 45 години и е отдадена християнка. Всъщност тенисистката твърди, че именно вярата ѝ е позволила да спечели Ролан Гарос. "Осъзнах, че всичко е в ръцете на Бог и спрях да чувствам напрежение", обяснява тя.
Християнството ѝ помага да направи и нещо още по-важно и още по-трудно: да прости на баща си.
"Отношенията ни се възстановиха, да мога да простя и наистина да обичам баща си е истинско чудо. Спрях да мисля за миналото, за мен то се превърна в друг живот на друг човек".
В началото на 2016-а Джим Пиърс е диагностициран с рак и умира година по-късно.
Мери се грижи за него до последно.
"Бях много благодарна на Бог за възможността да бъда до него. Прекарахме пълноценно време заедно. Той винаги е бил много силен човек, но когато болестта отне силата му, погледна на живота с други очи".
"Веднъж бях с него в болницата и той се разплака. Чудехме се как да облекчим болките му, така че го питах от какво има нужда, а той каза "Защо ме обичаш толкова много? Благодаря ти. Прости ми за всичко".
"Какво говориш?", отвърнах му аз. Простила съм ти отдавна. Обичам те".
