Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

По магистралата към ада: Джокович е AC/DC на тениса

По магистралата към ада: Джокович е AC/DC на тениса

Годината е 2012-а. Новак Джокович тъкмо е спечелил титлата на Australian Open след епичен финал с Рафаел Надал. Дълго време това остава най-продължителният мач в турнира - 5 часа и 53 минути зрелище.

След срещата, и преди да даде пресконференция, току-що коронясаният шампион е изненадан от допинг ченгетата - трябва да даде проба, никакво мърдане и никакви празненства преди това.

Има само един проблем - сърбинът е толкова обезводнен, че изобщо не му се уринира. Официалните лица му предлагат да изпие една-две бири, за да може по-бързо да се освободи, но Ноле отказва с аргумента, че не употребява алкохол.

Времето обаче минава. Както на шампиона, така и на хората от щаба им се празнува. А колкото по-дълго време просто седи в една стая, толкова по-бързо умората ще го връхлети и няма да може да отпразнува титлата на първия турнир от Големия шлем в календара.

Така за първи и последен път Джокович решава да наруши принципите си - изпива необходимото количество бира и малко след това успява да даде и урина за допинг тест.

Заради стореното се чувства малко странно - все едно е направил голям грях и в пристъп на креативност решава да самоиронизира себе си, а и да направи едно добро дело, за да върне "баланса във вселената".

Вместо директно да отиде в залата за пресконференции, Джокович решава да изненада подавачите на топки в турнира, които са се събрали за финално парти.

Без момчетата и момичетата да очакват, тенисистът нахлува в помещението им и започва да пее великото парче на AC/DC "Highway to Hell", за да се надсмее и на самия себе си и хумористично да признае, че бясно се движи по "магистралата към ада".

В онзи момент, едва ли Джокович знае, че песните от албума "Highway to Hell" са написани от братя Йънг и Бон Скот. А това е и последният албум на Бон, който скоро след това умира от алкохолно отравяне. Едноименната песен пък за първи път е пусната не къде да е, а именно в Австралия.

Хората често обичали да питат Бон Скот, за когото казват, че вероятно е един от най-симпатичните разбойници за Земята: "Ти AC ли си или си DC?", а той отговарял: "Нито едното, нито другото - аз съм гръмотевицата по средата!" Точно това е и Новак Джокович в тениса.

Нещо като феновете, които преди питаха: "Ти кого харесваш повече - Роджър Федерер или Рафаел Надал?". Но се появи Новак Джокович и показа, че може да бъде по-голям и от двамата.

А даже по-голям и от играта, защото я удари като гръмотевица!

Показа, че "35 е новото 25" и може да доминира над младата генерация; отказа да се съобразява с много рестрикции на турнири през миналата година и пропусна възможността вече еднолично да е с най-много "мейджър" титли; даже реши да основе преди време собствен профсъюз, защото смята, че тенисът не се управлява достатъчно добре.

В неделя той пак седна на собствения си трон, след като във финала победи Стефанос Циципас с 3-0 сета. Така Джокера удължи победната си серия на 28 последователни успеха в Мелбърн и спечели титла №22 от Големия шлем.

Освен това сърбинът спечели и последните четири турнира, в които игра (2019, 2020, 2021 и 2023), а по пътя към десетата корона загуби само един сет.

Той направи всичко това година, след като беше депортиран като престъпник от Мелбърн, защото, за разлика от онази 2012 година, реши да не нарушава принципите си и да покаже, че всичко рано или късно ще си дойде на мястото. Може би тогава не беше прав, но поне имаше ясна позиция и я следваше.

И ако преди 11 години Ноле пее, че е "по магистралата към ада", то може би преди няколко години е стигнал дестинацията и вече се е превърнал в самия тенис дявол.

Намира на магистралата към величието, движейки се със скорост, която е непосилна за останалите.

След полуфиналите на Australian Open, Томи Пол, който загуби именно от сърбина, много откровено разказа пред журналистите, че е бил смазан физически и психически от играта и присъствието на Джокович, въпреки че е бил подготвен и е знаел слабостите на съперника.

После добави, че единствено е изпитвал наслада, докато излиза на корта, преди да бъде разпънат на кръст. Така, вероятно, са се чувствали не само всички останали тази година, а през последните 15 (с някои малки изключения).

След финала в неделя, Стефанос Циципас призна: "Джокович е най-великият, който някога е държал ракета". И това бе изречено от талант, чиято мечта току-що бе разбита.

За да покаже, че все пак е човек, световният №1 пророни сълза на корта и сподели: "Опитвам се наистина да изживявам тези моменти. Това е дълго пътуване. Само екипът и семейството знаят през какво преминахме през последните четири или пет седмици."

Струвало си е - няма съмнение. И по всичко личи, че Джокович скоро няма да спре, защото той е като рок класика - с времето става все по-хубава.

 

Най-четените