Всяка година, четири пъти подред, тенисът изпраща едно и също послание: "рекорден награден фонд". Сумите растат, нулите се множат, но напрежението между организаторите и играчите остава също толкова голямо, колкото и чековете на шампионите.
Първият от турнирите в календара - Откритото първенство на Австралия, стартира на 18 януари в Мелбърн. За 2026 г. наградният му фонд достига почти 75 милиона долара, което е 16% ръст спрямо предходната година.
През 2025 г. четирите турнира от Големия шлем са раздали общо над 285 милиона долара, докато техните лидери се бореха с тенисистите, без които тези събития не биха имали нито смисъл, нито публика.
Битката за "премиум тура"
През 2024 г. шефът на Australian Open Крейг Тайли поведе кампанията за създаване на така наречения "премиум тур" - идея, която предвижда най-добрите тенисисти да участват в едни и същи, по-малко на брой събития. Поддръжниците я виждат като шанс за по-компактен календар и по-високо качество; критиците - като заплаха за по-малките турнири и цели региони, които ще останат извън светлината на прожекторите.
Следващата година напрежението ескалира. Група от водещи играчи на ATP и WTA изпрати две писма до организаторите, настоявайки за по-голямо участие в управлението и по-висок дял от приходите. В същото време Асоциацията на професионалните тенисисти (PTPA) заведе антитръстово дело, целящо да промени системата на разпределение на наградните фондове.
Когато шампионите получават малък дял от милиардите
Въпреки рекордните числа, играчите получават по-малка част от приходите на Големия шлем, отколкото колегите им в други големи спортове.
Откритото първенство на Австралия, например, генерира почти всички приходи на местната федерация, а наградният фонд е между 15 и 20% от общата сума.
През 2025 г. US Open отбеляза исторически връх с 85 милиона долара награден фонд при приходи от около 560 милиона, което означава, че само около 15% от парите отиват при играчите. Всеки тенисист, стигнал до първия кръг, получаваше 110 000 долара.
Общите приходи на четирите турнира надхвърлят 1,5 милиарда долара годишно, а съотношението остава почти непроменено.
Организаторите обясняват, че са длъжни да инвестират част от средствата в развитието на спорта - от детско-юношеските програми до инфраструктурата. Професионалните лиги като NBA или NFL обаче нямат такова задължение.
Джокович и въпросът за справедливия дял
Сред най-гласовитите критици на системата е сръбската легенда Новак Джокович. "Във всички големи американски спортове разпределението между ръководствата и играчите е около 50 на 50. Нашето е много по-ниско", каза той преди година в Бризбън.
Миналата седмица Джокович напусна PTPA, чийто съосновател беше, с аргумента, че има "продължаващи проблеми с прозрачността и управлението". От организацията заявиха, че ще продължат да настояват за реформи, без да коментират решението му директно.
Пет десетилетия растеж
От началото на "Оупън Ерата" през 1968 г. наградните фондове са нараснали до невъобразими нива.
Първият шампион на Ролан Гарос като професионалист - Кен Розуол, печели само 3000 долара. Половин век по-късно Рафаел Надал прибира 2,35 милиона - увеличение от над 73 000%.
С усилията на Били Джийн Кинг, Винъс Уилямс и други, равенството в наградните фондове между мъже и жени е постигнато едва през 2007 г.
Затворена система без конкуренция
За разлика от други спортове, в които градове и държави се надпреварват за домакинство на финали и първенства, четирите турнира от Големия шлем са константа.
Физическата и технологичната инфраструктура, необходима за събития от такъв мащаб, е налична само на няколко места в света. Така липсата на конкуренция им гарантира неоспорима позиция - и финансова сигурност.
Споразумения, дела и алтернативи
След завеждането на антитръстовия иск през 2025 г., Tennis Australia постигна споразумение с PTPA, докато Уимбълдън, Ролан Гарос и US Open все още оспорват делото.
ATP и WTA поддържат тезата, че дават на играчите между 25 и 40% от приходите, но това остава далеч от стандартите в колективните спортове.
Междувременно се появяват независими инициативи като Six Kings Slam в Рияд - турнир с рекордни индивидуални награди, но без официална санкция от ATP.
Днес Големият шлем е недосегаем - финансово и символно. Но с все по-настойчивите искания на играчите, въпросът става неизбежен: ако тенисът е световен бизнес за милиарди, защо шампионите получават само трохите?
