Тази случка е от края на 80-те години на XIX век в град Раджкот, Индия. Срещата е трябвало да се случи на брега на реката и дискретността е била жизненоважна. Махатма Ганди, който тогава е тийнейджър, не казва на родителите си къде отива - ако те научат, биха били крайно шокирани.
Оказва се, че Ганди отива на пикник. И в този случай бъдещият национален герой на Индия и един от най-прочутите вегетарианци в историята не планира да похапва салата.
Не, за първи път в живота си той възнамерява да консумира месо.
Както по късно пише в автобиографията си, Ганди е възпитан в строго вишнавистки хиндуизъм, така че до този съдбовен ден той не е виждал месо.
Но негов спътник за пикника е съмнителна личност с необичайна и доста натрапчива идея - тази, че месото е ключово за физическата и психическата сила. В крайна сметка, Ганди смело се заема с месото. То се оказва твърдо като кожен каиш.
В идеята, че избягването на месо е вредно за мозъка, има известна интуитивна логика - антрополозите спорят в продължение на десетилетия какво са консумирали нашите предци.
Много учени смятат, че менюто е включвало дори дъвкане на кости, докато мозъкът, този забележителен орган, еволюира. Някои стигат дотам да твърдят, че месото ни е направило хора.
Една от причините е, че интелигентността е енергоемка - мозъкът поглъща около 20 на сто от приеманите дневно калории, макар че заема само 2 на сто от теглото на тялото.
Няма по-добър начин да си набавите огромна гама от мазнини, аминокиселини, витамини и минерали, които този деликатен орган изисква, от консумирането на месото от животни, които вече са събрали или образували със собствени усилия тези вещества.
Въпреки че е трудно да си представим нашите предтечи да избират репи пред риба тон, сега нещата са различни.
Според статистика, цитирана от "Би Би Си", в момента на света има 375 млн. вегетарианци. На Запад вегетарианството се отърси от хипи-стигмата си и стана една от най-бързо разрастващите се тенденции сред младите. В САЩ, веганите са се увеличили с 600% между 2014 и 2017 г. Междувременно в Индия безмесните диети са масови от VI век пр.н.е.
Има обаче и опасения, че отсъстващи хранителни вещества в растителните диети водят до многобройни притеснителни заглавия, включително предупреждения, че те могат да попречат на развитието на мозъка и да причинят необратими щети на нервната система.
През 2016 г. Германската диетологична асоциация стига до това категорично да заяви, че за деца, бременни или кърмещи жени и подрастващи веган диетите не се препоръчват, което се подкрепя от анализ през 2018 г. на изследвания по тази тема. В Белгия налагането на веган диета на децата ви може да ви изпрати в затвора.
От друга страна, ако въздържането от месо има някакъв реален ефект върху мозъка, би се очаквало вече да сме го забелязали.
Така че наистина ли веган диетата вреди на интелекта, или това е просто страх от непознатото?
В идеалния случай, за да се провери ефектът от веган диетата върху мозъка, трябва да бъде взета случайно подбрана група от хора, да бъде заставена половината от тях да спрат да консумират животински продукти и да се провери какво се случва. Обаче няма нито едно такова изследване.
Вместо това, единственото доближаващо се до това изследване прави точно обратното.
То е проведено сред 555 кенийски ученици, които са хранени с три различни типа супа - такава с месо, такава с мляко, и такава с мазнина - или никаква супа, в рамките на седем учебни срока.
Те са изследвани преди и след експеримента, за да се установи как това е имало ефект върху интелигентността им. Заради икономическите им обстоятелства, мнозинството от децата са били на практика вегетарианци в началото на изследването.
Изненадващо, децата, които са получавали супа с месо ежедневно, са имали сериозно предимство.
Към края на изследването те са дали по-добри резултати от всички други деца в тест за невербална интелигентност. Наравно с децата, получавали супа с добавена мазнина, те също са се справили най-добре в тест за аритметически изчисления.
Естествено, необходими са далеч повече изследвания, за да се потвърди дали този ефект е реален и дали би бил приложим и за възрастни, особено в развити държави. Това обаче поражда интересни въпроси за това дали веганството не вреди на развитието на някои хора.
Всъщност има няколко важни за мозъка хранителни вещества, които просто не съществуват в растенията или гъбите. Креатин, карнозин, таурин, омега-3, желязото и витамините B12 и D3 обикновено присъстват по естествен път само в храни, произлизащи от животински продукти.
Все пак те могат да бъдат синтезирани в лабораторни условия или извлечени от не-животински източници като водорасли, бактерии или лишеи и включени в хранителни добавки.
Други присъстват във веган храни, но само в скромни количества.
За да получите минималните количества витамин B6, необходими за ден (1.3 мг) от един от най-богатите растителни източници, картофите, трябва да погълнете около 5 чаши (еквивалент на около 750 г). Вкусно, но не особено практично.
Въпреки че тялото може да си набави някои от тези жизненоважни съставки от други елементи от диетата ни, това обикновено не е достатъчно, за да компенсира липсите. От всички тези съставки, посочени по-горе, вегетарианците и веганите имат по-ниски количества от тях в организма си. В някои случаи, липсата или недостигът им не е изключение, а е нещо напълно нормално.
Засега ефектът от този недостиг върху живота на веганите остава загадка. Малобройни скорошни изследвания дават известна представа и са доста обезпокоително четиво.
Смятам, че има някои реални последици от факта, че растителните диети набират популярност, казва Тейлър Уолъс, диетолог и изпълнителен директор на консултантската компания Think Healthy Group. Не че растителните диети са изначално вредни, но не информираме достатъчно хората за хранителните вещества, които основно произлизат от животински продукти, допълва той.
Едно от най-известните предизвикателства за веганите е да си осигуряват достатъчно витамин B12, който присъства единствено в животински продукти като яйца и месо. Други животински видове си го осигуряват от бактерии, които живеят в храносмилателния им тракт или изпражненията.
Те ги приемат директно или чрез консумация на собствените си изпражнения, но за съжаление (или за щастие, в зависимост от това как го възприемате) хората не могат да правят нито едното, нито другото.
За да разберем колко жизненоважен е B12 за мозъка, вижте какво се случва, когато не получаваме достатъчно от него.
При децата последиците от недостига на B12 могат да са доживотни. Има някои трагични случаи на деца, чийто мозък не се е развил, защото родителите им са били зле информирани вегани, казва Бентън. В един от случаите детето не е било в състояние да седи или да се усмихва. В друг, то е изпаднало в кома.
В по-късен момент от живота, нивото на B12 в кръвта е пряко свързано с коефициента на интелигентност. При по-старите хора, едно от изследванията е установило, че мозъкът на хората с по-ниски нива на B12 е шест пъти по-вероятно да се свива.
Въпреки това, ниските нива на B12 са масово разпространени сред веганите. Британско изследване констатира, че половината от веганите в извадката им са били с недостиг на този витамин. В някои части на Индия, проблемът е ендемичен - вероятно в резултат на популярността на безмесните диети.
Друго хранително вещество, което не достига в типичната веган диета, е желязото.
Въпреки че често го асоциираме с кръвта, желязото също така играе важна роля в развитието на мозъка и е жизненоважно за поддържането му здрав в рамките на живота ни.
Например изследване от 2007 г. установява, че даването на добавки от желязо на млади жени е довело до сериозно нарастване на интелекта. При тези, чиито нива на желязо в кръвта са се увеличили в рамките на изследването, резултатите от когнитивни тестове са се подобрили между 5 и 7 пъти, а участниците, чиито нива на хемоглобин са се повишили, са отбелязали напредък в скоростта на обработка на информация.
Изненадващо лесно е да изпаднете в недостиг на желязо, въпреки че то представлява 80% от вътрешната маса на планетата, на която живеем. Смята се, че около 2 млрд. души имат недостиг от това вещество в световен мащаб, което го прави най-разпространеният недостиг на хранителни вещества.
Веганите са особено податливи на този проблем, защото формата на желязо, която най-лесно се усвоява от тялото, е "хем желязо", което присъства само в животинските протеини. Едно германско изследване установява, че 40% от веганите са консумирали по-малко от препоръчителните дневни количества желязо.
Друг често срещан недостиг сред веганите е на D3, омега-3, селен, фолиева киселина и йод.
Въпреки че тялото може да генерира D3, когато кожата е изложена на слънчева светлина, това не компенсира допълнителния недостиг, който имат веганите в диетата си. През зимните месеци, когато слънцето е по-слабо, всеядните хора, живеещи във Великобритания, имат близо 40% повече витамин D3 в кръвта си в сравнение с веганите.
Естествено, някои от тези вещества лесно могат да бъдат получени от хранителни добавки. Други обаче са толкова слабоизвестни, че веганите надали дори са чували за тях, камо ли да осъзнават, че имат недостиг от тях.
Един от примерите е тауринът. Тези енигматични аминокиселини са най-разпространени в човешкия мозък, където се смята, че стоят зад няколко важни процеси от рода на регулиране на броя неврони. Тауринът често се добавя към кофеинови енергийни напитки, заради идеята (вероятно погрешна), че те осигуряват незабавно подобряване на когнитивните способности.
Въпреки че има малки количества таурин в някои млечни продукти, основните източници в диетата са месото и морските продукти. Някои животински видове имат способността да генерират всичкия необходим им таурин. Хората обаче имат много ограничена способност да правят това.
Поради тази причина, веганите обикновено имат по-малко таурин в организма.
Никой не е проучвал как това влияе на когнитивните им способности, но на база това, което знаем за ролята му в мозъка, веганите би трябвало да приемат таурин на таблетки. В обратния случай хората могат да получат дефицит на таурин, когато ограничават диетата си, тъй като растенията нямат тауриново съдържание.
Всъщност празнотите в сегашното ни разбиране от какво се нуждае мозъкът, за да бъде здрав, потенциално са голям проблем за веганите, тъй като е трудно по изкуствен начин да се добавят дадени хранителни вещества в диетата, ако учените още не са открили ползата от тях.
"Има толкова много неизвестни", казва Нейтън Кофнас, биолог от Оксфордския университет. "Когато се отклоните от типичната диета за вашия вид към такава, която не е тествана и доказано здравословна или полезна за мозъка, извършвате експеримент и поемате риск."
Да вземем например холина: в мозъка той се използва за образуване на ацетилхолин, който се използва за много цели, включително предаване на сигнали между нервните клетки. Той е фундаментален за способността ни да мислим - дори насекомите имат от него в миниатюрния си мозък - и тялото не може самостоятелно да произвежда достатъчно от него.
И все пак: "Това е недостатъчно изучено хранително вещество," казва Уолъс. "Смятам, че сме го счели за важен, за нещо, което трябва да се получава от диетата, едва някъде в края на 90-те години."
Има малки количества холин в много основни веган храни, но сред най-богатите източници са яйцата, телешкото и морските продукти.
Всъщност дори с нормална диета, 90% от американците не консумират достатъчно от него. Според непубликувано изследване на Уолъс, вегетарианците имат най-нисък прием на холин от всички демографски групи, до степен това да е притеснително.
За веганите положението вероятно е още по-тежко, тъй като хората, които консумират яйца, обикновено имат почти двойно повече холин от тези, които не го правят. Въпреки че американските власти са дефинирали препоръчителни нива на прием на холин, те може да са доста неточни.
Уолъс се позовава на изследване от 2018 г., което установява, че бебетата на жени, консумирали двойно повече от нивата, считани за "адекватни" - около 930 мг дневно - в последния триместър на бременноста, са имали трайни когнитивни преимущества. За сравнение, средната вегетарианска диета осигурява приблизително една пета от това количество.
Последното важно хранително вещество е креатинът - бяла, прахообразна субстанция, често присъстваща във фитнес шейкове.
Естествената му функция в тялото е да снабдява клетките с енергия, така че той е ценен от фитнес маниаците като начин да се подобри издръжливостта им.
Той обаче също така е важен за мозъка и изследванията показват, че увеличаването на приема му осигурява широка гама от предимства, от рода на подобрена памет при разпознаване на обекти и намалена умора на мозъка. Наскоро той е започнал да набира популярност като "умна дрога".
Доказано е, че вегетарианците и веганите имат доста по-ниски нива на креатин в организма, защото растенията и гъбите не съдържат това вещество.
Това кара учените да се питат дали дефицитът на креатин може да влияе негативно на някои хора. За едно от изследванията учените са проверявали как интелигентността на вегетарианци и всеядни се е променила след пет дни на добавки и установяват, че вегетарианците са тези, които имат най-голяма полза от добавките. Обратно, при всеядните ефектът е бил относително слаб.
Това загатва, че за разлика от вегетарианците те вече са имали достатъчни нива на креатин в мозъка.
Каролин Рей, която е провела друго изследване, казва, че няма достатъчно доказателства, подкрепящи приема на креатинови добавки. Те може да имат непредвидени последици, от рода на ограничаването на способността да мозъка да генерира собствени резерви от него, водещи до "креатинова абстиненция".
Тя поддържа хипотезата, че той може да е полезен, ако искате да се "назобите" за изпит, но ще е интересно да видим дали после хората стават по-бавни, след като спрат приема му.
А и в крайна сметка мозъкът генерира собствени запаси от креатин, така че не е ясно дали веганите наистина имат нужда от добавки. Вместо да е основен източник, креатинът в диетата може би се използва от мозъка само в "екстремни" условия, например когато сме стресирани.
Въпреки това потенциалният дефицит на креатин при веганите е обезпокоителен. Той може да има доста сериозен ефект върху живота, независимо дали интелектът ви е с малко или много над стандартнното отклонение.
Какъв е крайният извод?
"Мисля, че ще са нужни много повече изследвания на веган храненето и здравето", коментира Хедър Ръсел, диетолог от The Vegan Society.
"Доколкото можем да преценим, възможно е да се води здравословен живот като веган. Определено има хора, които се чувстват изключително добре на веган диета."
Въпреки че е важно да се приемат добавки, тя обяснява, че сърдечно-съдовото и мозъчното здраве са неотделимо свързани, и веганите обикновено имат по-здраво сърце.
Бентън е съгласен. "Сигурен съм, че ако сте информирани, внимателни и спокойни на тази тема - и имате всички подходящи личностни характеристики да бъдете такива - е възможно да имате здравословна веган диета," заявява той. "Но определено е възможно и а да имате дефицити."
Кофнас има по-негативно мнение. Въпреки че веганите могат да приемат хранителни добавки, той смята, че е нереалистично да очакваме всички те да го правят.
В резултат на това манията по растителни диети за него е притеснителна, въпреки че той разбира аргументите за това. "Несъмнено веганството може да доведе до недостиг на B12 и желязо, и несъмнено това ще се отрази на интелигентността ви", казва той.
Що се отнася до Ганди, той в крайна сметка се е отказал от забранената си връзка с месото и се е върнал обратно към вегетарианството.
Но експериментите му с храненето не спират дотам. Той също така се е отказал от солта, после се е върнал към нея, и е опитал да стане веган - въпреки че след пристъп на дизентерия, довела го до състояние на жив скелет, той е решил, че все пак са необходими млечни продукти, за да бъде човек здрав.
Каквато и да е истината за веганството, не е ли крайно време да я научим?
