Любовта минава през стомаха. А депресията?

Автоинтоксикацията - или самоотравянето на организма - е една от популярните теории в медицината от началото на 20 век, когато учените са се опитвали да разберат откъде произлизат психическите заболявания.

Микробите от червата са опасни за човешкия организъм, смятат докторите от тази школа. Нещо повече - те причиняват умора, меланхолия и невроза, състояния, чийто произход дотогава няма друго научно обяснение.

"Контролът върху хранителния режим на човека вече е постигнат, но все още не е усъвършенствано справянето с чревната бактериална флора", пише лекар на име Бонд Стоу в Списанието за медицина и хирургия през 1914 г.

"Безбройните примери за автоинтоксикация, които срещаме навсякъде в живота, са пример за това - неразположение, пълна липса на амбиция до степен, в която всяко усилие се приема за непосилна тежест, ментална потиснатост, често граничеща с меланхолия..."

Оттук Стоу стига до заключението, че е време да се поведе "окончателна война срещу чревните микроби".

Разбира се - като повечето медицински теории от началото на 20 век, и тази не е съвсем точна. А и предлаганите лечения, като изрязване на част от дебелото черво или ядене на сурово месо, са още по-вредни от предполагаемата болест, която терапията атакува. Вътрешностите на човека не съдържат "токсини", а колония от разнообразни бактерии, или микробиом.

Лекарите от преди век обаче са прави в едно: храната, която поглъщаме, се отразява на емоционалното ни състояние. Чревните микроби също вероятно имат роля в този процес.

Лошият хранителен режим е водещият фактор за ранна смърт. Депресията, от друга страна, е основната причина за физическите или умствени състояния, които ограничават нормалното човешко съществуване.

Нова изследователска линия показва, че тези два проблема могат да се окажат свързани. С други думи, нездравословната диета може да накара човешкия организъм да изпадне в депресия, а депресията, от своя страна, кара хората да се чувстват още по-болни.

Специалисти от Медицинския факултет на Университета Ръш в Чикаго провеждат проучване сред 964 участници в напреднала възраст, в период от 6,5 години. Установяват, че онези, които се хранят с пълнозърнени храни, плодове и зеленчуци, са по-малко податливи на депресия. Хората, които се хранят с традиционните ястия за "западната" диета, са по-склонни към психически разстройства.

Учените гледат на храната като на лекарство. Медикаментите, които лекуват депресията, са ефективни, но за много пациенти терапията е по-ползотворна, ако е комбинирана с допълнителни усилия - например с правилна диета.

Това не е първото практическо изследване, което открива антидепресивни ползи от т.нар. диета DASH (съкращение от dietary approach to stop hypertension - или диетичен похдод за спиране на хипертонията).

По-ранни проучвания показват, че следването на тази диета има връзка с намаляване на нивата на депресивност сред подрастващи момичета. Изследването показва, че хранителният режим може да се окаже начин за цялостно предотвратяване на менталните заболявания, като се има предвид, че 1/2 от тези състояния започват да се развиват в тийнейджърксите години.

Оптимистичните резултати от последните тестове не се приемат безкритично от всички учени - обектът на изследване в Чикаго са много възрастни хора, а гериатричната депресия е много специфичен тип психично разстройство.

Разбира се, връзката между щастието и по-доброто хранене е очевидна. По-богатите хора, които могат да си позволят качествени продукти, са по-щастливи.

Изследването на Университета Ръш не засича фактора за социоикономическия статус на контролната група. Като цяло обаче данните показват, че диетата повлиява положително на симптомите на депресия, независимо от фактори като приходи или образование, коментира Фелис Джака, професор по хранителна психиатрия в Университета Дийкин в Австралия.

През 2010 г. Джака установява, че жените, чиято диета включва много плодове и зеленчуци, месо, риба и пълнозърнести продукти, имат по-ниска склонност към тежки депресивни или стресови състояния.

Метаанализ на 21 изследвания показва, че диетичният модел, който се характеризира с висок прием на плодове, зеленчуци, риба, зехтин, нискомаслено мляко и антиоксиданти, както и по-слабия прием на храни от животински произход, може да се свърже с намален риск от депресия.

Медицинската наука няма нужда от допълнителни потвърждения на този факт. Нужни са повече практически терапевтични усилия, които да покажат, че депресията може да се пребори по-лесно, ако пациентът подобри диетата си.

През 2017 г. се провежда ограничен тест на група от пациенти с депресия, при които са регистрирани по-сериозни подобрения в настроението си, когато са подложени на 3-месечен курс на здравословно хранене. Резултатите са сверени с контролна група от пациенти, които получават само терапевтична или медикаментозна помощ.

Самата диета DASH не е нищо революционно. Базовата вечеря според този режим се състои от бяло месо, варени картофи и много зеленчуци. Учените все още не са установили какво я прави толкова ефективна, но един от вариантите за обяснение може да се окаже връзката между мозъка и храносмилателната система.

Когато организмът приема храна от растителен произход, влакната ферментират в червата и създават мастни киселини с къса верига.

Те от своя страна регулират имунната система и повлияват на генната експресия в мозъка и в други органи. Хората, които приемат богата на фибри храна, имат по-разнообразни чревни бактерии, а те произвеждат химикали, които могат да повлияят на настроенията.

Т.нар. цитокини, които се произвеждат от телесната мазнина, могат да провокират възпалителни процеси в различни части на тялото. Възпалението повишава риска от депресия и от други болестни състояния, тъй като вредят на кръвоносната система.

Всички изследвания дотук показват все по-ясното разбиране, че диетата, наред с физическата активност и съня, помага за регулиране на психическото състояние. Или както пише през 1825 г. френският юрист Жан Антелм Брият Саварин - "Кажи ми какво ядеш, и ще ти кажа кой си".

Новините

Най-четените