В понеделник проучване, което спомогна за откриването на "часовниците", функциониращи във всяка клетка на човешкото тяло, донесе на трима учени Нобелова награда за медицина.
Според Нобеловия комитет за разработка на Джефри Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл вътрешният ни часовник адаптира изключително прецизно физиологията ни спрямо драстично различните фази на деня. Този часовник регулира функции от критично значение като поведението, нивата на хормони, съня, телесната температура и метаболизма.
Оказва се, че хората сме истински машини за отчитане на времето и по всичко личи, че имаме нужда от редовни цикли на сън и хранене, за да може всичките ни "часовници" да работят синхронизирани.
Изследванията показват, че ако нарушаваме естествения цикъл на тялото за сън и будуване, например като работим нощна смяна, качим се на трансатлантически полет или стоим будни цяла нощ заради бебе или домашен любимец, ние плащаме съответната цена.
Кръвното налягане се повишава, нивата на хормоните, които контролират глада, се променят, и контролът на кръвната захар започва да се скапва.
Можем все пак да се възстановим от случайна нощна смяна, часова разлика или краткосрочно нарушение на цикъла на сън и будуване.
Но с течение на времето, ако животът в разминаване с биологичния ни часовник се превърне в ежедневие, това подготвя почвата за наднормено тегло и метаболитни заболявания като диабет тип 2.
"Това, което се случва, е пълна разсинхронизация на часовниците в нас", казва Фред Търек, специалист по цикъла на сън и будуване от Северозападния университет в САЩ.
Това може би е основата на хроничните заболявания, с които се сблъскваме в момента в обществото.
Замислете се например какво се случва, ако се храним късно или посред нощ. Главният "часовник", определян от цикъла на светлина и мрак, подава сигнал на всички останали часовници в тялото, че сега е нощ. Време е за почивка.
Часовникът в мозъка изпраща сигнали, които ни казват: ‘Не яж, не яж!'
Но когато пренебрегнем този сигнал и все пак се храним, панкреасът например трябва да започне да отделя инсулин, за да се преработи храната. И както твърди изследването, това хранене късно през нощта може да започне да променя точността на часовника в този орган. Резултатът от това са разминаващи се и конкуриращи се времеви сигнали.
"Панкреасът очаква сигнали, свързани с приема на храна. Той обаче е разсинхронизиран с това, което мозъкът му казва да прави", допълва Търек. "Така че ако изпращаме сигнали до тези органи в неправилното време, например като се храним в неподходящ момент, нарушаваме деликатния баланс."
Трупат се доказателства, че може би сме по-чувствителни към тези времеви сигнали, отколкото учените са предполагали.
Те установяват, че времето на хранене оказва голямо влияние върху степента и темповете, с които отслабват хората. Това, което откриват, е, че хората, чието основно хранене е по-рано през деня, много по-успешно свалят килограми.
Всъщност хранещите се по-рано свалят с 25% повече килограми от тези, които се хранят по-късно. Разликата е изненадващо голяма. Друго изследване стига до извода, че изяждането на голяма закуска и по-малки обяд и вечеря е по-резултатно решение за отслабването в сравнение с малка закуска и обяд и голяма вечеря. Това е допълнително доказателство, че времето на хранене е важно.
Но и извън въпроса с контрола на теглото има доказателства, че часовниците в телата ни и времето на сън, хранене и активност играят много важна роля за поддържането на добро здраве. Различните системи в тялото са програмирани да изпълняват различни задачи в различно време.
Например лекарите знаят отдавна, че времето на деня, в което вземате лекарство, може да повлияе на силата му.
"Ако пиете лекарство в определено време от деня, то може да е много по-токсично, отколкото в друго време", казва Търек. Причината е, че черният дроб се справя по-добре с пречистването на организма от токсини в определени часове от деня.
Търек се надява в бъдеще науката за времевите цикли на организма да бъде интегрирана в общата медицинска практика.
"Бихме искали да сме в ситуация, в която ще можем да следим стотици различни ритми в тялото и да разберем дали те са разсинхронизирани, след което да се опитаме да ги нормализираме", казва Търек.
Дали това ще се случи и колко бързо е трудно да се каже за момента.
Това, което е ясно, е че изследванията на биологията на времето бележат истински бум. "Това, което правим сега в медицината, е сравнимо с нещата, които Айнщайн е направил за физиката", твърди Търек. "Той е пренесъл времето във физиката. Ние пренасяме времето в биологията."
Иронията, естествено, е че тези открития се случват във време, когато нуждите на нашето функциониращо денонощно общество означават, че все повече от нас пренебрегват вътрешния си биологичен часовник.
