Дебелината, оказва се, е най-големият проблем на България. Това стана ясно след публичния линч над министър Лиляна Павлова, който започна първо с обсъждане на чантите й и преля в критика към килограмите й.
Ако се чудите каква е връзката между двете, недейте - няма такава!
Просто в България, където затлъстяването официално е проблем, мъжете се сдобиват с кореми още на двадесет и пет, жените винаги са на диета или цял живот ходят гладни и дебели, а децата са константно анорексични в очите на бабите си, чувствителността към килограмите е изключително висока.
Особено тази към чуждите килограми.
Пиша този текст от името на всички, които знаят какво е скелетът ти да тъне в повече плът, отколкото е „правилно" или ти се иска. От името на хилядите мъже и жени, които са наясно какво е лятото бедрата да ти се търкат едно в друго до зачервяване, да се изпотяваш от едно изкачване на стълби, да мечтаеш да си невидим на плажа и никога да не бъдеш заглеждан за нищо друго, освен за да поцъкат зад гърба ти съжалително. Пиша го заради онези, които са били отхвърляни от работа, защото не са „фитнати", с месеци са яли диня и са пили по три литра вода на ден с надеждата да угодят на обществения вкус или да бъдат забелязани от нечии важни за тях очи и които преминават ден след ден през живота си, мечтаейки за онова бъдеще, в което ще са слаби и красиви.
Аз съм била от тези хора. За около десет години тежах между 70 и 82 килограма при скромния ръст от 158 см. Търклях се и тънех в пухкавото си тяло, заради лични проблеми и силна липса на щастие. Не ме мързеше да си сготвя най-невероятни неща и да пробвам отчайващи кулинарни смеси (например варени яйца с мед) само и само да си доставя някакъв вид емоция. Дояждах стръвно попарата на детето си и ходех на разходка в парка с основна цел да си купя казанлъшки понички и да си ги изям на спокойствие на някоя пейка.
Не прекалявах с количеството - просто не държах на качеството. Мразех да се гледам в огледалото, носех широки и торбести дрехи, ненавиждах някой да ме снима и нямах никакво желание да правя каквито и да е неща, камо ли пък опити да се харесам на някой мъж.
Защото у нас най-страшно е не просто да си дебел човек - страшно е да си дебела жена.
Тогава наистина няма прошка! На „дебелата" в България се гледа като на „нещо". Средният род, в който я принуждават да съществува, я лишава от всякаква идея за женственост или сексапил.
„Дебелата" може да ти е добра приятелка, на чието рамо да ревеш, може да е „супер пич" или колега работяга, но никога не може да е повече от това. Обкръжението наоколо така и я идентифицира - за нея няма да се каже „онази там, с красивите очи" или „момичето с червената коса", а „дебеличката" или „закръгленичката". Ако пък не я харесват, ще е „дебелата", „цоцоланата", „свинята", „тлъстата", „ходещото кюфте". Можете сериозно да си обогатите речника от синоними в тази посока, ако проследите коментарите около наднорменото тегло на министър Павлова - изумяваща е езиковата култура на българина. Била „мащабна", „стабилна", „обемаща", „тежала на мястото си", „плътна", „разлята", „ширнала се". Било по-лесно да я прескочиш, отколкото да я заобиколиш...
Оказа се, че най-големият грях на въпросната дама е, че е извън манекенските мерки на по прицип идеалната българска жена. Каква беше като министър на регионалното развитие, какви ще ги върши като министър на българското председателство на ЕС не е важно - тя е дебела и край, това изчерпва всичко!
Не и ако беше мъж обаче. Защото досега, освен за Пеевски, не съм чула никой да чопли темата с килограмите на десетките окръглени депутати мъже, които се разхождат из парламента.
Дебелият мъж у нас е стабилен. Дебелата жена - грозна. За нея няма подходящи дрехи, а в магазините тънките като криво фиде продавачки я гледат с нещо средно между съжаление, присмех и чувство на превъзходство. Коремът на дебелата жена е „тупан", а за мъжкото шкембе закачливо се казва, че „под голям камък голяма риба се крие".
Дебелият мъж има право на жена манекенка, дебелата жена има право само да си мечтае за мъж изобщо. Щото така или иначе едва ли ще я огрее - ми то с тия кила... Помислете си само в колко уж обикновени, ежедневни изрази вмъкваме идеята, че дебелото е грозно. „Прави ме дебела" е най-честият аргумент на една жена да не си купи някоя дреха. „Какво е станало с теб?! Някак си се... отпуснала!" е най-тежката обида, която някой, който не те е виждал известно време, може да ти нанесе. Нека прибавим към това милото роднинско „поправила си се", съчувственото „Ох, ма ти винаги ли си била ТАКА?!", загриженото „Да не си болна?!" и приятелското „е как се докара до това състояние?!"
Българската злост може да превърне в посмешище всичко. Особено добре й се получават нещата, когато може да хапе на физическо ниво. Седят едни чичаци и лелки пред телевизорите и екраните на компютрите си, тъпчат се с патриотични храни и напитки и одумват чуждия ръст, тегло и визия. На Макрон жена му е стара, Павлова е дебела, а тези пред телевизора, можело и да не са съвършени, ама поне не се показвали публично - демек, старите и дебелите, стойте си у вас, по възможност на тъмно и заключено!
Правило ли ви е впечатление нещо друго - че французите и италианците например масово не са дебели? Не само жените, но и мъжете. Нямат кореми и поддържат младежките си фигури до старост. За сведения на доволно тънещите в „стабилността" си българи шкембелии това става с грижа и мярка. Жените до вас го знаят. Става с дисциплина и контрол, със знание за качеството на храната и здравословния подход към тях. С редовен спорт, а не с кампанийно улаво тичане из стадиона един път в годината, за да си докажете, че още го можете.
А онова с парите, дето като ги нямал, мъжът бил „свиня", пък като ги имал, ставал „мечооо", е смешно, ама от него шкембето не пада. И още нещо - финансово подплатеният корем не подсигурява правото да критикуваш чуждите кореми.
Та нека го кажем така: Всеки да си гледа собствения корем! То и без това кръгозорът ни се ограничава до пъпа на другия.
"С месеци са яли диня за да угодят на обществения вкус" - това е проблема, не го правят за себе си, а за другите. А за разликата м/у дебелите мъже и жени и това как си намират половинка - ами направи си изводите що за хора са и едните и другите. Защо има дебели мъже с красиви гаджета и почти няма обратното?! Нека позная - сигурно, защото жените усещат вътрешната красота на човека ;) пък ние мъжете гледаме само външното?! Тцтцтцтц... повърхностни простаци... Иначе да - българина няма емоционалната култура (интелигентност), та да не се държи като дебил с различните от него хора.
Много поучителна статия !Браво!
Човек е дебел, защото яде много. И целият живот му се върти основно около яденето. Яденето като удоволствие и наслада, а не като необходимо условие за това, да си жив. Може да се намерят хиляди оправдания и аргументи, но отговорът е основно един - дебелите хора са лакоми и ядат в пъти повече, отколкото им е необходимо, за да живеят. И, да, засрамете се, дебелаци! Тежите на света!
За малко да ми стане мъчно... но се сетих няколко неща. Първо, цялото "мъчение", което изживяват дебелите хора е най-често (да не изпищи някой, че има хормонални проблеми) е въпрос на избор. Ако ви е неприятно, че се потите, претривате, срамувате, просто използвайте парка по предназначение, а не за да ядете там понички на пейка. Да оправдавате вида и неудобството си с това, че сте давили мъката от личните проблеми в килограми вредна храна е също толкова безпочвено колкото и оправданията зад алкохолизма. Впрочем, да потичате в парка би ви тонизирало и разсеяло от проблемите далеч повече от казанлъшките понички, но това изисква известно желание и усилие, ей Богу. Борбата с представите на обществото за естетика е излишна. Сланината е привлекателна само с червен пипер на коледната трапеза. Липсата на воля и желание да поддържаш тялото си в здрав вид не са нито за аплодиране, нито за уважаване, нито за разбиране. И последно, лицемерно е да роптаете срещу безкрайните епитети срещу дебелите хора. Речниците им не са по-бедни спрямо добре изглеждащите жени, които да една са "анорексички", "ходещи скелети", "закачалки за дрехи" и "мотовилки". Айде, със здраве...без понички.
Да, Борислава, и ако страдаш, примерно, от синдром на Хашимото, какво? Както и да е, принципно до голяма степен съм съгласен с позицията, изложена в тази статия, но не и с това тази позиция да е изложена от лелка, която се скъса да пише за шкембетата на българите преди време.
Когато бях слаба все ме питаха: "Добре ли си?" "Болна ли си?" и даваха съвети от рода на "Трябва да се храниш по- добре" или "Трябва да се грижиш по- добре за себе си". Майка ми плачеше, защото си мислеше, че съм болна от анорексия. После години по- късно се разболях и напълнях много за кратко време и странното е, че ми задаваха същите въпроси и даваха същите съвети. И разни случайни хора си мислят, че е ок да имаш мнение за нечие тегло/храна/начин на живот/музикални вкусове/политически възгледи/религия/спортни предпочитания/секс .... Миналата седмица получих непоискан съвет от напълно непозната как ако ям еди какво си и вървя еди колко си ще отслабна. Наистина ми се искаше да я замеря с бутилка през масата. "Омъжена си !?" вече е с въпросителен и удивителен знак, понеже хем са възмутени, хем им е любопитно как съм успяла да си хвана някой, след като съм дебела. Вече спрях да изживявам нещата, просто когато ме налегне момент на несигурност питам мъжа ми как изглеждам и неговото "Ти си най- красивата жена на света" стопля душата ми.
Марче, от три години ти чета излиянията и чак сега разбрах откъде ти иде злобата. Ама не бива така, бе маце. Ти се пишеш франкофонка. Френският е близък до италианския. Как се казва на италиански хубава. Правилно, bella. Как се означава и на френски и на италиански благородният произход? Правилно, с частицата de. И какво се получава? Правилно, debella - благородно хубава. А за Лилето Павлова да не съм чул лоша дума. Тя е, както е казал нане Вуте "као домашна пита, отсекъде обла". П.П. Като младоженец казах на жената: "А съм те заварил под 60 кг, а се връщам на парахода, докато не добиеш вид на изглед. Аз не съм куче, да гриза кокали."
За големия камък има и друга приказка: Под голям камък - мъртъв герой
Ахххххххххх...още една дерайлирала дискусия! Доколкото схващам, авторката на статията се опитва да обясни на широката аудитория на настоящия сайт колко дискриминирана, унижена и онеправдана се чувства една дебела жена ( особено жена-та), за разлика от дебелия мъж, например. И вместо да се концентрират върху това, дали е правилно да отписваме една жена от обществения живот само защото има наднормено тегло, нашите вечни участници от клуб „На всяка манджа мерудия“ веднага са се хвърлили да избиват комплексите си заклеймявайки дебелаците! За ужас на годпо‘йца Борислава Славова, straight и другите комплексари искам само да спомена, че познавам една дебела жена, виртуозен детски хирург, уникален специалист по едно много рядко заболяване със съдови малформации , която е спасила хиляди детски, а и не само детски животи, колкото и да е дебела.......... И тя заслужава поклон!
Изключително забележителна черта на повечето ни сънародници е нетърпимостта към различните и то с особена жестокост и садизъм. Какво може да се очаква от един народ, който има толкова жестоки представители като онези тъмни субекти, които "тричат" кучета с вярата, че това ще им донесе здраве! Имам брат на 33 години, който е с родово увреждане поради лекарска грешка. Не е идиот. Просто малко по-късно и по-трудно проходи, проговори и боледуваше по-често. има леки лицеви деформации и деформация на лакътните стави. Но това видимо го отличаваше и все още го отличава от връстниците му. Подигравките на деца и родители го направиха затворен и некомуникативен. Но деформираните лакътни стави не му пречат да се справя с компютрите доста по-добре от някои свои съученици със стандартни параметри на тялото. Освен това, бидейки изолиран от "мачовците" той така и не стана алкохолик, наркоман или бандюга!
Пасарелке, кой и как дискриминира, унижава и онеправдава дебелите жени? Кой и как ги отписва от обществения живот? Ако на жената й тежат килограмите, чувства се неудобно в тялото си и сама се отдръпва в сянка, не е криво обществото. Иначе, всеки от нас познава някоя като твоята позната и я уважава. Всеки Божи ден срещаме стотици дебели жени, от дъното до върха на обществената стълба и никой не ги закача, аз поне не съм бил свидетел. Има и боклуци, които си повдигат самочувствието с подигравки с един или друг, но такива има навсякъде и никъде не са мнозинство. Разбира се, ако някоя жена се постарае да стане особено неприятна по други начини, може някой да се възползва и да й каже "айде, дебелано, не се прави на такава или онакава", но пак рядко и не без предизвикателство. Както има боклуци, които нападат хора с една или друга избрана от тях характеристика, има и защитници, които не са молени за защита. И май са горе долу равностойни. Ами да воюват помежду си.
Ето...писах ли ви, едно си баба знае-едно си баба бае! Дедо аджи като виден представител на кръжока "На всяка манджа мерудия" на практика доказа моето твърдение, че тези форуми тук са по-скоро субстрат за лични критики и търсене на кусури, отколкото конструктивни дискусии на определена тема! Дедо аджи, не аз, авторката на статията е поставила за дискусията дискриминирането и изолирането на дебелите хора. Защо питаш мен :"Пасарелке, кой ти каза..."? Уфффф-нямам думи, бе-никой не иска да прочете мнението на другите и да го осмисли. Повечето тук гледат да блеснат с гениална мисъл или остроумие! Истински Вавилон!
Сега вече очаквам и някой "умник" да вземе да ме квалифицира към дебеланите, без хабер да си има коя съм, каква съм и що съм-ей така, за да нарани някого, който му се иска да е уязвим, защото...се прави на много отворен :-) Аааахахахах...а може и рецепти за отслабване в стил "БГ-Мама" да получа от недочели ентусиасти!
Ами дебел съм ама съм милионер!!!