Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ще откажете цигарите през 2020-а? Помислете пак

Как се формират навици и защо е толкова трудно? Снимка: iStock/Getty Images
Как се формират навици и защо е толкова трудно?

Избрали сте през 2020 г. да откажете цигарите? Да спортувате всеки ден? Да се храните здравословно? Добра идея! Дали обаче можете да го постигнете - зависи.

Изграждането на навици е сложен процес, който психолозите се опитват да вкарат в рамка от дълги години. В крайна сметка навикът означава повторение - повторението се превръща в практика, а практиката - в развитие, което води до резултати.

Да тренираш веднъж или да свършиш работата си в няколко часа се случва рядко, но изглежда като малък успех, сякаш си успял да преодолееш някаква вътрешна съпротива. Това обаче не помага в дългосрочен период, освен ако не се повтаря всеки ден. Успехът идва не с изключението, а с правилото.

Б. Ф. Скинър е един от най-противоречивите психолози на 20 век. Той е и сред най-въздействащите. Според него човешките действия могат да бъдат сведени до просто поведение, което учените обективно да могат да изследват и по-голямата част от разбирането ни за навиците идва от неговите трудове.

Неговата идея обаче не е никак нова. Тя стъпва върху идеи на Иван Павлов, Джон Уотсън и Едуард Торндайк, които са стигнали до сходни изводи. Скинър обаче прави още една стъпка напред, отхвърляйки ролята на емоциите и мислите и техните способности да въздействат върху начина, по който тялото ни преминава през света.

В проучване, проведено върху плъхове и гълъби, той показва, че животните реагират на външни стимули по предсказуем начин, в зависимост от външната среда. В този смисъл обграждащата среда може да бъде моделирана така, че да доведе до желания от субекта резултат.

Така той препоръчва, ако искаме да си създадем нов модел на поведение, да си създадем и система от поощрения и наказания и да започнем да живеем според нея. Ако искаме да подсилим или отслабим навик, трябва да увеличим тежестта на наградата или на наказанието.

Всеки, който някога е започвал диета или се е опитвал да избягва някое изкушение, може да се съгласи с опростеното разбиране на Скинър. Ако домът ви е пълен с вредна храна, е по-вероятно да я ядете. Решението? Не си купувайте вредна храна.

Хората обаче не са безмозъчни влечуги, които могат да бъдат контролирани толкова просто. При нас действат системи, които комбинират мисли и емоции, а много от тези мисли и емоции изразяват конфликтите на дълбоката ни, несъзнателна ценностна система.

Например една от причините да няма категоричен консенсус за това колко дълго отнема формирането на навик е, че това няма нищо общо с модела на поведение сам по себе си, а с ценностите, които диктуват това поведение.

Да вземем например двама души, които не са спортували и един ден в живота си. Единият обаче е израснал в дом, в който здравето на човек се издига в култ, а храненето винаги е имало значение. Другият обаче иска да започне да тренира, защото всички казват, че е хубаво, но той самият го усеща като товар. Лесно е да предположим за кого има по-голям шанс да си изгради здравословния навик да спортува.

В първия случай има дълбока когнитивна и емоционална асоциация със здравето, изграждана в продължение на години, докато във втория съществува единствено вътрешният монолог: „Трябва да спортуваш, защото е добре за теб".

Дори и двамата да следват един и същ режим, по-вероятно е резултатите да бъдат различни, защото ангажираността на първия ще бъде много по-голяма. В този смисъл в основата на всичко не е поведението, а нагласата.

Проблемът с навиците е, че те са повърхностен индикатор за нашите ценности и разликата между това, което казваме, че сме и това, което правим. Същевременно обаче ги третираме като водещ индикатор за успех - т.е. измерваме навиците като знак за самите навици, без да си дадем сметка защо ги правим.

Това значи, че можем да правим нещо, например да спортуваме често и да го правим толкова дълго, че да се превърне в някакъв вид ценност. Това може да проработи за известен период от време, но без да вложим реално разум в избора си, извършваме действия, без зад тях да стои ценност. По този начин не придобиваме зависимост към навика.

Ако правим нещо само защото някой ни е казал, можем да го правим само заради решимостта да го направим. Ако нищо по-дълбоко не ни ръководи обаче, ще стигнем само дотук. Рано или късно умът ни ще намери начин да ни накара да се чувстваме нещастни от този навик. Това е особено голям проблем, ако е свързано с подхода ни към всичко, което правим.

Дори и да казвате, че обичате работата си или спорта, защото пази тялото ви здраво, но усещате голяма съпротива всеки път, когато се заемете с някоя от тези задачи, това значи, че има конфликт на по-дълбоко ниво, който още не сте разрешили, свързан с ценностите ви и решенията, оформили тези ценности. Лесно е да кажете, че ви харесва да правите нещо, но е съвсем различно да усещате това във всяка пора на тялото си.

Това ни води до парадокса на навиците: те са израз на вътрешните ни ценности, но ако те са стъпили върху достатъчно здрава основа, то животът ни ще е достатъчно добър с минимален брой рутинни навици.

Навиците трябва да поддържат водещите решения в живота ни, а не да го ръководят.
Затова е може би по-добре да изместим фокуса от поведението към мисленето. Вместо да се насилвате да спортувате всеки ден, трябва да се превърнете в човек, който разбира добре, че това е единственото тяло, в което ще живее през целия си живот и само вие сте отговорен за него.

Навик, който променя поведението, може да ви накара да се стремите към определени действия за седмица или година, но ако промените начина си на мислене, навикът ще се запази през целия ви живот.

Проблемът с повечето опити да променим навиците си е, че се фокусират върху поведението, а не върху начина на мислене. Лесно е да направите списък с пет или десет здравословни навика. Много по-трудно е да погледнете навътре в себе си и да се справите с несъответствието между ценностите си, което ви пречи да постигнете това, което искате. Много по-лесно е някой да вземе решение вместо вас, отколкото да имате куража да взимате сами решенията си.

Така че помислете отново. Защо искате да откажете цигарите през 2020 г.? А защо планирате посещения във фитнеса? Какво значи за вас здравословното хранене?

Хората не сме роботи. Имаме мотивация. Всеки път, когато се фокусираме върху бързо и лесно решение, без да мислим, изключваме съществуването именно на необходимостта от тази мотивация.

Най-четените