Дежавю - или когато мозъкът си играе игрички с теб

Сигурно ви се е случвало многократно - вършите нещо обичайно и изведнъж ви връхлита мисълта, че точно същото нещо с абсолютно идентични детайли е ставало и друг път.

И това може да стане в най-обикновени ситуции, като стоенето в офиса, къпането на децата, среща с приятели или игра на PlayStation. Сигурни сте, че ситуацията вече се е случвала едно към едно и друг път.

Вероятно автоматично споделяте с другите, че сте имали дежавю, а отговорът най-често е "случва се". Какво обаче наистина се случва?

Въпреки че много учени се занимават с феномена, науката не напредва с бързи темпове по въпроса. Неочакваното му възникване прави неговото изучаване чрез опити практически невъзможно. Затова учените основно трябва да разчитат на думите на изпиталите го и до момента имат предимно описания на преживяванията, но не и солидни обяснения на какво се дължат те. Което допуска и много спекулации по темата.

Често то се определя като окултно преживяване, а най-честите му асоциации са с предчувствия, изживявания от отминали животи, ясновидство, похищение от извънземни, халюцинации и др.

Според мнго учени изслeдването на дежавю ще отвори вратите към непознатите територии на паметта и сънищата. Самите хора, които го усещат, често го свързват със спомени или нещо, което са сънували или усетили на сън.

Съществува схващане, че докато спим, астралното ни тяло преживява различни неща, обикаля непознати места, среща лица и изпитва емоции, които не осъзнаваме и не помним. Повечето специалисти не приемат на сериозно тази теория, но е интересен резултатът от прочуване за връзката между съня и дежавюто. От 58 анкетирани 10, които твърдят, че не сънуват, никога не са преживявали и дежавю.

Според HowStuffWorks на около 70 процента от хората се случва да имат дежавю или поне такъв процент от тях съобщават за това, а по-често то се случва във възрастта между 15 и 25 години, отколкото във всяка друга възрастова група.

Най-разпространената научна теория е, че дежавю се дължи на химичен дисбаланс на мозъка.

Най-популярно казано, дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Но ако попадне в друга, например в отговарящата за спомените, тогава идва усещането за дежавю, тоест мозъка бърка настоящето за минало.

Друга хипотеза твърди, че дежавю се дължи на по-бързото обработване на информацията с поглед, отколкото се случва в съзнанието.

Терминът dеjа vu е френски и буквално означава "вече видяно". Въвежда го френският психолог Емил Бойрак (1851-1917). За първи път го описва в книгата си "Бъдещето на психоложките науки" и го определя най-общо като припомняне на бъдещето.

Описани са няколко негови провления, които в буквален превод означават "вече преживяно", "вече посетено", "вече почувствано", "вече сънувано", "вече чувано" и "почти видяно".

Първото проявление, "вече преживяно" (deja vecu) обикновено описва усещането, че можем да предусетим детайли - позната гледка и действия, за които предварително знаем, че ще се случат. "Вече посетено" (deja visite) касае усещането, че сме били на място, което виждаме за първи път. "Вече почувствано" (deja senti) пък е за усещане, което определяме като познато, но не обвързваме с конкретната ситуация, в която сме в момента.

Понякога, докато сме будни, имаме необичайното усещане, че сънуваме - това e т. нар. "вече сънувано" (deja reve). Това е проявлението, което някои учени свързват с епилепсията, макар да не могат да открият защо се случва и на здрави хора.

Описано е и проявлението "вече чувано" (deja entendu), когато имаме усещането, че можем да предвидим какво ще каже събеседникът ни в разговор. А често се случва да искаме да кажем нещо, но да не можем да се сетим какво точно. Това учените определят като "почти видяно" (presque vu), също проявление на дежавю.

Според д-р Дейвид Гемън има форма на дежавю, която може да трае по-дълго от обичайното и в някаква степен може да се стигне до объркване с реалността. Освен това, в основната си форма, състоянието може да бъде симптом за шизофрения, разстройство на настроението, органично разстройство на мозъка или форма на епилепсия.

Връзката с епилепсията и сънищата

Епилептичните припадъци се предизвикват от изменение на електрическата активност на неврони в мозъка. Тази невронна активност може да се разпространи като ударна вълна по целия мозък, включително в средния мозък, където се съхраняват дългосрочните спомени. От това преди епилептичния припадък възниква усещането за дежавю.

Експерименти от 2011 г., базирани на сканиране на мозъка, показват, че стимулирането на темпоралния лоб, хипокампа и амигдалата - мрежа от области, която участва в епилептичните припадъци, може да предизвика дежавю.

И въпреки че в този смисъл дежавюто представлява малки епилептични пристъпи, които не се разпространят в повечето части на мозъка, изследователите считат, че явлението при болните от епилепсия и здравите хора са различни.

Неврологът Джонатан Кюро и екипът му проучват медицинските доклади на пациенти с епилепсия, които твърдят, че са имали дежавю след електрическа стимулация на мозъка (използвана за лечение). Учените потвърждават, че усещането за дежавю е свързано с дисфункция на темпоралния лоб, тоест нещо, което се случва физиологично в мозъка.

Но д-р Кюро слага разграничителна линия между deja vu и deja reve ("вече сънувано). Въз основа на анализите си той стига до извода, че макар и често бъркани едно с друго, двете явления са различни. И докато за дежавю има теории, които се опитват да го обяснят, проявлението "вече сънувано" е мистерия, за която се знае малко.

"Изучаването на сънищата е много трудно, защото налага събуждане на пациента. Deja reve ще позволи да проучим сънищата, докато се случват в момента, по време на епилептични припадъци", обяснява д-р Кюро пред BBC. Той споделя, че има сведения и за хора, които не страдат от неврологични заболявания и въпреки това са изпитали "вече сънувано". По думите му трудно обаче може да се каже на какво се дължи неговата поява при здрави хора.

Обратното на дежавю

Ако за дежавю повечето от нас са чували, то мнозина са изпитали и неговата противоположност, без да знаем, че са свързани.

Jamais vu е терминът за "невиждано" или "несрещано". Характеризира се с моментното неразпознаване на лица, места, ситуации, които човек в действителност познава, но в даден момент му се струват различни и чужди. Това явление обикновено настъпва внезапно. Да речем, по време на разговор с близък изведнъж той започва да ни се струва различен или губим ориентация в познат район.

Усещането може да бъде пресъздадено и ако многократно се напише или произнесе конкретна дума на глас. След няколко повторения човек започва да има усещането, че това не е действителна дума.

Често jamais vu се свързва с определени видове афазия, амнезия и епилепсия.

За свое проучване Крис Моулин от Университета в Лийдс, Англия, моли 92 доброволци да напишат "врата" 30 пъти за 60 секунди. Обявява резултата на международна научна конференция, свързана с паметта, в Сидни през 2006 г. 68 процента от доброволците са проявили симптоми на jamais vu, като са започнали да се съмняват, че това е истинска дума. Д-р Моулин смята, че подобна умора на мозъка е в основата на явление, наблюдавано при някои пациенти с шизофрения.

Всички тези теории засега са в процес на нови и нови проучвания, а голяма част от мозъка и неговите функции са все още неизследвани. Но както науката, така и медицината се развиват ежедневно и рано или късно много от днешните загадки ще намерят своите отговори.

Така, както в миналото метеорологичните промени са били приемани за настроения на боговете, а някои шарки са били смъртоносни, а днес имаме как да влияем и на двете.

Новините

Най-четените