С разпространението на коронавируса и паниката около него много държавни лидери (и не само) разчитат на едно безкрайно просто решение, което да отърве света от болестта - затоплянето на времето.
Според надеждите на експерти и лидери, в този най-добър развой на събитията, новият вирус, известен като COVID-19, ще се държи по същия начин като повечето грипни вируси.
Тогава пролетта, с повишаващите се температури, би убила патогените и ще спре разпространението на болестта, а сезонът на коронавирусите ще отмине точно като годишната грипна вълна, която започва да се успокоява, когато приключи зимата.
Идеята беше лансирана и от американския президент Доналд Тръмп, според когото до април нещата ще се оправят от само себе си.
"Знаете ли, на теория, когато стане малко по-топло, вирусът чудодейно изчезва. Така е", коментира той по време на свой митинг на 10 февруари в Ню Хемпшир.
Междувременно официални лица от Индонезия коментираха, че топлият климат в страната е причината коронавируса да заобиколи страната, въпреки близостта с Китай и другите азиатски държави, в които коронавируса се разви.
"Въздухът на Индонезия не е като въздуха в Китай, който е субтропичен", заяви преди седмици Ахмад Юрианто, висш служител в здравното министерство на Индонезия, в отговор на проучване, според което има вероятност да някои случаи в страната да са останали неоткрити.
Въпреки това, специалистите по инфекциозни болести обясняват, че факторите, които причиняват отдръпването на други вируси през пролетните и летните месеци, не е сигурно дали влияят по същия начин и върху COVID-19. На практика до затоплянето реално няма как да бъдем сигурни как високите температури ще подействат на вируса.
Обнадеждаваща обаче е близостта в някои отношения с вирусите на грипа.
Изглежда, че COVID-19 се предава по същия начин като грип и обикновена настинка: чрез близък контакт със заразени хора и от респираторни капчици, когато заразен човек киха или кашля. Пред Deutsche Welle вирусологът Томас Пийчман казва, че експертите все още не могат да предвидят траекторията на вируса, защото "честно казано, ние още не познаваме вируса."
Пийчман е молекулярен вирусолог в Центъра за експериментални и клинични изследвания на инфекцията в Хановер, Германия. Той изследва така наречените РНК вируси, включително например вируса на хепатит С. COVID-19 принадлежи към тази група.
"Особеното при този вирус е, че хората се сблъскват с него за първи път. От данните, които имаме от Китай, можем да заключим, че вирусът само веднъж е преминал от животно в човек и се е разпространил от там", обяснява той.
За разлика от грипните вируси, с които почти всички са били в контакт в даден момент, имунната ни система не е подготвена за атака с патогени на коронавируса.
В допълнение, външните условия в северното полукълбо в момента са практически идеални за бързото разпространение на вируса.
И най-сериозният фактор в това отношение е температурата.
Дихателните вируси, т.е. тези, които се разпространяват през дихателните пътища, се радват на много благоприятно развитие при хладно време. "Вирусите имат по-голяма стабилност при ниски температури. Това е подобно на храната, която се съхранява най-дълго в хладилника", казва Пийчман.
И колкото по-топло става, толкова по-трудни са условията за много вируси.
Коронавирусът е заобиколен от липиден слой, с други думи - слой мазнини. Този слой не е много устойчив на топлина, което означава, че вирусът бързо се разгражда, когато температурите се повишат. Други вируси, като норовирусът, са по-стабилни, защото се състоят главно от протеини и генетичен материал.
И все пак би било прибързано да се правят такива оптимистични заключения. Ако погледнем към други два смъртоносни члена на семейството на коронавирусите - Тежкия остър респираторен синдром (SARS) и Близкоизточния респираторен синдром (MERS), може да ни помогне да разберем как COVID-19 може да действа в летните горещини.
"Миналите огнища на коронавирус - SARS и MERS - не са показали ясни признаци за сезонност. Избухването на SARS приключи през юли, но не е ясно дали точно заради температурите. Междувременно MERS не показва влияния от сезоните", коментира Томас Болики, директор на Глобалната програма за здравеопазване на Съвета по външни отношения във Вашингтон.
Замирането на SARS през лятото може да се дължи на друг фактор, а не на темпаратурите - влажността на въздуха.
При изкашляне патогените излизат от дихателните пътища и буквално оставят да висят във въздуха. В студени и обикновено сухи зимни дни малките капчици заедно с вирусите плуват във въздуха по-дълго, отколкото когато влажността на въздуха е висока.
Освен това - дори COVID-19 да стане по-малко активен през лятото, това не означава, че той не може да се завърне, ако медиците и учените не установят контролиран начин за борба с него. Рискът в случая е той да се превърне в сезонен вирус без глобални съгласувани публични здравни интервенции, за да се предотврати разпространението му, както стана при свинския грип през 2009 г.
Все пак и с този вирус светът успя да се справи, както и с много други. Важният въпрос е с цената на какви жертви и неудобства.
Може би и сега ще се окаже, че коронавирусът ще приключи с началото на пролетта в северното полукълбо.
Според Световната здравна организация (СЗО) обаче има повече от 20 случая на COVID-19 в Австралия и един случай в Бразилия - в южното полукълбо. А там зимата тепърва предстои.
