Спомняте ли си истерията около лицето на Рене Зелуегър, която се появи в неузнаваем вид на наградите на Elle през 2014 г.?
Някогашната сладурана с пухкави бузи от "Бриджет Джоунс", която винаги е влизала в ролите на редови, симпатични момичета със здравословен външен вид и без претенции за класически красавици или фатални жени, вече изглеждаше като съвсем различна личност.
Таблоидите не спираха да се подиграват на актрисата, като публикуваха какви ли не измислици по неин адрес.
Промяната на 45-годишната Рене Зелуегър предизвика и серия от дебати за изкривените представи за женската красота и за натиска върху жените в Холивуд да изглеждат привлекателни на всяка цена.
Този спор отново се разгоря около премиерата на третия филм от серията "Бриджет Джоунс", заснет след трансформацията на актрисата.
Този път обаче чашата на търпението преля за Рене Зелуегър.
Тя публикува пространно есе в сайта Huffington Post, в който призовава медиите да спрат да се приравняват по вкуса на сензационните таблоиди и евтиния вкус на масовата публика.
Ето част от текста на Зелуегър:
"Аз съм щастлив човек. Избрах да се занимавам с креативна професия и имам възможността да върша работа, която ми доставя удоволствие и има смисъл - това е благословен начин на живот и си струва цената, която сме длъжни да платим заради проблемите на публичността.
Понякога това означава да се примириш с унижението, но понякога разбираш, че мълчанието може да предизвика още по-голям проблем.
През октомври 2014 г. един таблоиден вестник написа, че май съм се подложила на операция за промяна на очите.
Това нямаше никакво значение - просто поредната история в огромната купчина боклук, генерирана всекидневно от жълтата преса, която се възпламенява чрез скандални заглавия от страхливците, които проповядват жестокостта си от анонимните си онлайн-амвони.
Не мога да си представя какво достойнство има в това да се обяснявам пред хората, които търгуват със скандала; нито да търся одобрението от онези, които изпитват удоволствие да се гаврят с другите. Това е глупаво забавление, няма никакво значение за мен и не виждам смисъл да го коментирам.
Въпреки това - съвременната култура на насилствена публичност, в която всеки размахва мръсното си бельо по телевизията, а хората заменят най-интимните си тайни срещу медийно внимание и слава - сякаш изборът да опазиш личното си пространство те превръща в подозрителен типаж. Неискрен. Лъжец с престъпно поведение, което нарочно прикрива.
Не пиша, защото бях публично унижена или защото ценността на моя труд беше поставена под въпрос от критик, чиято идеалистична представа за измислена героиня от преди 16 години, над която той има претенции за собственост, вече не отговаря на моя външен вид.
Не пиша в знак на протест срещу отблъскващото предположение, че ценността и професионалният принос на една личност някак се смаляват, ако тя евентуално клекне пред обществения натиск за външността си и се принуди да поиска разрешение за личния си избор от трибунала на общественото мнение.
Не пиша, защото съм убедена, че всеки човек има право да взема решения за своето тяло независимо от причината и без да бъде съден за това.
Пиша го, защото честно казано трябва да си отвоювам обратно истината за моя живот и защото виждам как таблоидният баласт мутира от спекулации във "факти", което е дълбоко притеснително.
Публикацията за "очната хирургия" нямаше значение сама по себе си, но тя се превърна в катализатор за замесването ми в статии от легитимни информационни източници за самочувствието и за жените, които се предават под обществения натиск да изглеждат по определен начин на определена възраст.
Не че това засяга когото и да е - но аз не съм вземала решение да променям лицето си и не съм си правила операция на очите.
Този факт няма никакво значение за хората, но самата възможност да бъде обсъждан от уважавани журналисти и да влезе в обществения дебат е смущаващ пример за объркването между новини и клюки, за фиксацията на обществото върху телесното.
Не е тайна, че женската "стойност" винаги се е мерила по външния й вид.
Твърде слаба, твърде пълна, възрастта й личи, по-добре беше като брюнетка, целулитни бедра, скандал с ботокс, косата й капе, коремът й е дебел... Обувките й са грозни, краката й са грозни, усмивката й е грозна, ръцете й са грозни, роклята й е грозна, усмивката й е грозна - това са част от заглавията, които подчертават кои са факторите, определящи ценността на една личност. Те служат като параметри около една неизменна матрица, към която всеки трябва да се настройва, за да бъде считан за обществено приемлив и професионално значим. Или за да избегне болезнените подигравки.
Това послание е проблематично за по-младите поколения и за по-чувствителните души; без съмнение то предизвиква безбройни проблеми свързани с възприятията, предразсъдъците, дискриминацията, самочувствието, тормоза и здравето.
Безкрайното повторение на таблоидни клюки, злонамерени коментари и фалшива информация през онлайн медиите и новините не е безобидно.
То отнема все повече време от множеството истински значими и безпрецедентни събития, които засягат целия свят. То засища културата ни, узаконява подлите и глупави двойни стандарти, снижава нивото на обществения и политически дебат, стандартизира жестокостта като културна норма и залива хората с информация, която няма никакво значение за тях.
Толкова ли е трудно безсмислените таблоидни статии, коментари и стереотипи да останат заключени в буркана за нискочели забавления и бъдат заменени от много по-важните и нужни разговори в масовите медии?
Толкова ли е трудно да бъдем по-внимателни и съвестни при избора на теми, в които да канализираме енергията си и да повярваме? Трудно ли е да запомним, че информацията - вярна или фалшива - се търгува като стока и че съдържанието и употребата й имат огромни последици за личността и обществото?
Може би трябва да говорим по-често за причините, поради които страдаме от колективен апетит към унижението и обидата спрямо другите чрез критики срещу външния им вид.
За причините, поради които медиите стават все по-уязвими на подмяната на новини със сензации, което проправя път за насаждане на тежки фикции в общественото съзнание.
Може би трябва да говори повече за истинските социални проблеми и за това как можем да се променим за по-добро"
