Известно е, че думите съставляват едва 7 на сто от комуникацията между хората. Затова и например общуването в чат е коренно различно от това на живо. По време на пандемията всички се уверихме в това, когато се налагаше да работим с колегите си през чатове.
Според теорията на американския психолог Алберт Мехрабян за невербалната комуникация далеч по-важна роля от думите играят интонацията с 38% и жестовете с цели 55%.
Тонът на гласа и самият глас са нещо, на което формално не отдаваме чак такова значение, макар че те влияят изключително силно на начина, по който приемаме човека отсреща.
А ако не го виждаме - например по телефона или в подкаст, почти задължително и го "визуализираме" според това как звучи той. Не просто пола и възрастта, но и дали е едър или дребен, дали е експресивен или по-интровертен, по-нервен или спокоен, дружелюбен или дистанциран.
Определено повечето хора приемат по-дълбоките и ниски гласове за по-привлекателни, интелигентни, доминантни, енергични, уверени и дори честни. Обратното - хората с по-висок или слаб глас се смятат за по-несигурни, неенергични и зависими.
По бързината на говора пък може да се съди за пъргавината на ума. Ако някой говори прекалено бързо, е възможно да се опитва да замаскира факта, че крие информация, от което следват и тревожността и напрегнатото говорене. А тези, които говорят прекалено бавно, пък демонстрират липса на интерес. Неестественият или прекалено обикновен говор пък може да значи, че човекът се опитва да крие личността си.
Начинът, по който резонира гласът също е показателен. Ако е гърлен, това говори за напрежение, емоционални проблеми или агресия. По-носово пък говорят по-емоционалните хора. Орално изнесеният глас пък е по-типичен за по-нарцистичните личности.
Проучвания сочат, че екстровертите говорят по-бързо и високо, а интровертите са по-тихи и бавни. Може дори да се предположи височината - по-високите говорят по-ниско и дълбоко.
При това за подобна оценка са нужни невероятните едва 390 милисекунди, са установили учени от университета в Глазгоу.
Толкова кратко време се обяснява с еволюционни фактори - просто хората се налага бързо да разберат дали могат да се доверят на някого.
Сравнително малко са обаче проучванията не върху слушащите, а върху говорещите, т.е. да се изследва личността на самите хора с дълбоки гласове, а не как другите ги възприемат.
Изследване от миналата година показа, че действително поне част от изградените нагласи се базират върху реални черти. То е направено от университета в Гьотинген, Германия, и при него са изследвани над 2200 мъже и жени от 4 различни страни. Те са попълнили въпросници за личността си и са предоставили запис на гласа си, чиято височина е измерена през компютърна програма, съобщава Neurosciencenews.
Участниците са отговаряли на данни за сексуалното си поведение и желания, както и на въпроси за самооценка на това колко доминантни, екстровертни, невротични, отворени към света и съвестни са.
Екипът установил, че хората с ниско поставени гласове действително са по-доминантни, екстровертни и по-склонни да търсят секс извън връзката. Като това важи в еднаква степен и за мъжете, и за жените.
Другите твърдения - че хората с по-нисък глас са по-разбрани, невротични, съвестни или отворени за нови преживяния, не са се потвърдили категорично.
"Засега приемаме, че разликите в дълбочината на гласа може да са резултат от сексуална селекция", коментира пред "Дойче Веле" психологът Кристоф Шилд от университета в Зийген, който също е бил част от екипа. Смята се, че дълбочината на гласа действа като сигнал, чиято цел е да уплаши потенциалните съперници и да привлече партньори.
Естествено, нищо не бива да се приема за напълно доказано - все пак става дума за субективни преценки. "Майк Тайсън, например, е с доста висок глас, но вероятно повечето хора го приемат за доминантен", обяснява още Шилд.
Дори и да нямате мечтания дълбок глас - не страдайте. Това още не значи нищо.
