Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Мислех, че идеалният мъж е жена в мъжко тяло. Но научих, че не е"

"Ако мъжете все още наистина имат властта, това е от значителна полза за всички ни и би помогнало светът да се движи по-леко", смята Нора Винсънт, която прекара 18 месеца като мъж, за да разбере по-добре мъжете. Снимка: YouTube/Allsarix
"Ако мъжете все още наистина имат властта, това е от значителна полза за всички ни и би помогнало светът да се движи по-леко", смята Нора Винсънт, която прекара 18 месеца като мъж, за да разбере по-добре мъжете.

Колкото и да си мисли, че познава мъжете, за една жена е невъзможно да види света през техните очи. И обратното - мъжете, дори и най-чувствителните, не са в състояние да се поставят на мястото на жена. Всички съдим за противоположния пол спрямо представата за света, която ни дава собствената ни комбинация от хромозоми.

През 2003 г. една жена опитва да промени това. Тя става мъж за 18 месеца, а след това издава книгата Self-made Man, която става бестселър.

Нора Винсънт е журналист и има колонка в "Лос Анджелис Таймс", пише и за The Advocate - издание на ЛГБТ общността. Нора е лесбийка, но не е трансджендър, нито джендър флуидна. Напротив - тя не смята транссексуалните за част от пола, който са избрали.

За да се превърне в мъж, Нора минава през уроци при гримьор, който я учи как да имитира набола брада с нишки вълна. Носи правоъгълни очила, с които да акцентира ъглите на лицето си и то да изглежда по-грубо.

Прическата ѝ е къса и мъжка. Започва силови тренировки, за да развие мускулите на гърба и гръдния кош, стяга гърдите си със спортен сутиен и носи слипове с изкуствен пенис.

Взема вокални уроци месеци наред, за да може да говори по-ниско и бавно и да използва по-ефективно дъха си.

Назовава се Нед и започва живота на мъж за година и половина, влизайки в запазено мъжки места и ситуации. Става част от отбор по боулинг, прекарва седмици в манастир с монаси, ходи в стриптийз клубове, среща се със жени. Заема се да работи като търговец, продавайки книги от врата на врата. Дори ходи на терапевтични уъркшопове за мъже.

"Исках да вляза в мъжката сфера на интереси, да видя какви са мъжете едни с други, да стана приятел с мъже и да видя какви са приятелствата им отвътре", разказва тя в шоуто 20/20 по Ей Би Си след издаването на книгата.

В боулинг клуба в Пенсилвания приемат Нед без да го съдят и без да му се подиграват, въпреки че е ужасен играч и противно на очакванията на Нора. Това преобръща и представата ѝ за мъжете като груби и отхвърлящи, а за жените - като радушни и приемащи.

"Стиснахме си ръцете и те просто ме приеха, без да задават въпроси", обяснява Нора. Нед е в клуба 9 месеца, а в края решава да признае пред един от новите си приятели - Джим, че е жена.

В "20/20" Джим споделя, че според него Нора е влязла в експеримента с някои предразсъдъци по отношение на мъжете. "Тя е очаквала да попадне сред група пичове, които единствено обсъждат интимните части на жените или са расисти", казва той, а самата Нора Винсънт се съгласява.

"Те ми показаха, че аз съм тази, която съди предварително. Приеха ме без да знаят нищо за мен и ме направиха свой приятел без оценки и без да ме съдят", казва журналистката.

Там, както и сред повечето мъжки компании, в които попада, някои я смятат за гей, но на никого не хрумва, че всъщност е жена.

Нед успява да се доближи толкова максимално до това какво е да си мъж сред мъжете, колкото женските мозък и физиология на Нора позволяват. Тя открива, че за мъжете емоционалната комуникация е табу, не е мъжко нещо и те са се научили дълбоко да пренебрегват нуждата си от такава.

Жените, от своя страна, искат мъжете да са мъжествени, но и чувствителни, да поемат отговорностите си, но и да са раними, да говорят, да са интуитивни. Но повечето жени не разбират или не дават вид да им пука какво всъщност искат мъжете.

Снимка: YouTube/BookTV

Нора отрива също така, че и двата пола смятат, че другият има решаващата дума за секса. Жените смятат, че мъжете са тези, които ги избират и решават с коя да спят. Нед обаче вижда друго - жените са тези, които са имали правото да го изберат или отхвърлят - с крайчето на пръста си, без никакво усилие, и е било изключително унизително.

Тя разбира това, ходейки по стриптийз клубове и на срещи с жени.

Макар че Нора си пада по жени, тя не е усетила нищо по стрип клубовете. "Разликата е огромна. Женската сексуалност е ментална, а за мъжете е нагон", казва тя.

"В същността си това е телесна функция, необходимост. Това е толкова мощен порив, чиято сила жените не могат да разберат, защото нямат толкова тестостерон", размишлява Винсънт.

Въпреки че не е особено популярен сред жените, Нед излиза на близо 30 срещи, повечето уредени онлайн. Рядко обаче е забавно и приятно - напрежението да е "Нед" и да трябва да се доказва е прекалено за Нора.

Тя е изумена, че много от жените не се интересуват от по-уязвими, меки мъже. "Предразсъдъкът ми беше, че идеалният мъж е жена в мъжко тяло. Но научих, че не е. Много жени искат мъжествен мъж, искат неговия стоицизъм", осъзнава Нора.

Тя посещава и популярни групи за мъжка самопомощ, част от мъжкото движение, вдъхновено от книгата на Робърт Блай "Железният Джон: Книга за мъжете". При подобни занимания мъже се събират, често сред природата, и под звука на барабани изпълняват ритуали в търсене на мъжествената си същност. Движението е вдъхновено именно от идеята, че мъжката енергия се губи в съвременното общество на феминизъм, индустриализация и отделяне на бащите от семейството заради задължението им да работят далеч от дома.

Идеята на подобни събития е мъжете да могат да показват емоциите си, вместо да ги крият. "Но те не искат да показват слабост или привързаност, затова и често изразяват емоциите си през яростта", казва Нора. Тя е свидетел как те говорят за това колко гневни са на жените и как биха ги наранили. Всичко това е за изпускане на парата, никой не смята наистина да нарани която и да било жена, и Нед все повече изпитва емпатия към страха и стреса, който усещат мъжете от това, че винаги трябва да са силни.

Накрая напрежението да е някой, които не е, и страхът да не бъде разкрита оказват все по-сериозно влияние. И когато се оказва в гората с група мъже, които изпитват ярост към жените, Нора се срива, чувства се отчуждена и без посока.

В крайна сметка плаща голяма цена за експеримента - след това изживяване постъпва в болница за лечение на депресия.

"Полът е в мозъка ти и е нещо много повече от костюм, и го разбрах по трудния начин", казва Нора Винсънт.

Начинът, по който гледа на мъжете се променя завинаги.

"Мъжете страдат. Проблемите им са различни от тези на жените, но не са по-леки. Те имат нужда от нашата симпатия, любов и един от друг повече от всичко друго", казва Нора. И, естествено, оценява колко ѝ харесва да е жена.

"Мъжеството е оловна митология, възседнала раменете на всеки мъж", пише тя в книгата си.

"Ако мъжете все още наистина имат властта, това е от значителна полза за всички ни и би помогнало светът да се движи по-леко", смята Винсънт.

Докато се лекува от депресия, Винсънт избира следващия си проект - пише книга за престоя си в три психиатрични клиники - "Доброволна лудост".

През 2013 г. започва да пише роман за Вирджиния Улф - "Аделин", в който се поставя на мястото на английската писателка. Улф, подобно на Нора, е страдала от депресия и се самоубива през 1941 г.

Същото опитва да направи Винсънт, докато пише книгата, но не успява.

Въпреки това обаче Нора Винсънт умира през юли тази година в Швейцария - информацията за това дойде от нейни близки месец след смъртта ѝ, настъпила след ефтаназия. 

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените