Музика, говор, шум... Като че ли с тези дразнители се опитваме непрекъснато да избягаме от така нужната за здравето ни тишина, сякаш е нещо лошо и опасно, от което искаме да се скрием.
Може би една от причините да правим това е, защото мълчанието подхранва въображението и едновременно с това провокира всички тревожни мисли, но нека разгледаме темата малко по-обстойно.
Дори да не се усеща, шумът от околната страна ни стресира.
Хората често нямат достатъчно време и пространство, за да останат на спокойствие, особено със забързаните темпове на съвременния свят и всички звуци, които се натрапват постоянно.
Индустриалният шум и този, произтичащ от тълпите, се оказва дори по-опасен колкото се твърдеше доскоро. Звукът, произвеждан от всичките тези хора, често се приема като неизбежен страничен ефект от заобикалящата ни среда, но според експертите той може да представлява сериозна заплаха за здравето ни.
Проучвания от 2004 година показват как по-високите нива на шум в неонаталните интензивни отделения повишават кръвното налягане, сърдечната честота и създават нарушения в съня.
По данни на Световната здравна организация пък поне 1 милион години здравословен живот се губят всяка година в резултат на свързания с трафика шум в Западна Европа.
Същото изследване на СЗО предполага, че шумът има връзка със сърдечно-съдовите заболявания, когнитивните увреждания, шума в ушите и стреса.
"Шумните дразнители от заобикалящата ни среда често могат да привлекат вниманието ни по начин, който да насърчи притесненията ни", казва д-р Тим Ломас, старши преподавател и един от водещите експерти в областта на позитивната психология в Европа.
Затова е много важно човек да може да отделя време и да се откъсва от всички странични звуци, да остава в тишина и да се опитва да бъде насаме със себе си.
Всъщност липсата на шум може да има мощен ефект върху мозъка.
Проучване в университета Дюк в САЩ предполага, че два часа мълчание на ден насърчава развитието на клетките в хипокампуса - областта в мозъка, която е свързана с формирането на спомени. Освен това, тишината помага да се справим с тревожещи ни необработени мисли.
Намирането на най-ефективния начин за почивка на ума не значи непременно, че трябва да се направи някаква драстична промяна в ежедневието, която непременно би донесла допълнителен стрес.
За някои хора разходката в парка може да бъде достатъчна, за други - карането на колело в планината например. Групите за медитация биха могли да свършат добра работа пък за трети, но с тях трябва да се внимава, защото не за всеки са толкова добро изживяване. Възможно е в този момент да се появи сблъсък с мисли, за които дори не сме и предполагали, или просто да се превърне е скучно и неприятно преживяване.
Съществуват и изследвания, които предполагат, че медитационните практики могат да бъдат вредни за някои хора, затова към тях не бива да се подхожда безотговорно.
Дългото мълчание може да бъде много мощно изживяване, но това не винаги е лесно за понасяне. Хубаво е да се разбере кой от начините е най-работещия за вас, тъй като процесът е строго индивидуален.
Ето защо е важно да не се прави тази драстична промяна (като например да отидете за месец в пустинята съвсем сами).
Понякога тишината и изолацията могат да изострят психичните проблеми, ако има такива, затова един час на място, където се чувствате добре и защитени е напълно достатъчно, за да може мозъкът ви да отпочине.
Тишината има много силни качества и едно от тях е, че може да лекува.
Такава е историята на 35-годишна жена, работеща като диджей в Лондон, започнала да самолекува депресивното си състояние с наркотици, алкохол и музиката, която пускала в дискотеките и нощните барове всяка вечер. Това бил начинът ѝ да потисне истинските си емоции и да държи съзнанието си далеч от тях.
Без да усети се пристрастява към музиката.
"Не мислех, че това е възможно. Животът ми беше свързан с нея и когато се чувствах тъжна, пусках някоя определена песен, за да повдигне настроението ми. Така отхвърлях начина, по който се чувствам, както правеха наркотиците и алкохола", обяснява тя.
35-годишната жена решава да се откаже от зависимостите си, като в това число включва и музиката. Остава в тишина за цели четири месеца.
Когато това време отминава, тя усеща огромна промяна - слуша по-емоционални песни и такива, които преди никога не си е позволявала и като цяло изменя отношението си към музиката.
"Вкусът ми към нея се промени. Вече мога да навлизам в дълбочина и да слушам парчета, които да ме накарат да се разплача или да се чувствам спокойна. Никога преди това не знаех, че музиката има тази способност, докато не въведох тишината в живота си. В мълчанието всичко имаше смисъл за мен", споделя дижеят от Лондон.
Наистина изглежда, че всички хора се страхуват от тишината, но тя е толкова нужна, колкото и заобикалящата ни среда. Без нея мозъкът се претоварва, а ние губим истинската връзка със себе си.
