Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пандемията през погледа на психичното заболяване - страхът като начин на живот

Хората с депресия и тревожност са сред най-рисковите групи, страдащи от въведените извънредни мерки за борба с коронавируса Снимка: Pixabay
Хората с депресия и тревожност са сред най-рисковите групи, страдащи от въведените извънредни мерки за борба с коронавируса

Хората, които страдат от психични заболявания в света, са около 450 млн. души, но психолозите прогнозират, че до края на пандемията те ще се увеличат значително.

През погледа им ситуациата с коронавируса изглежда по съвсем различен начин - докато останалите изпитват просто дискомфорт от наложените ограничения, за страдащите от психични разтройства действителността изглежда в пъти по-застрашителна. 

Според психолози, в най-голям риск са тези, които страдат от депресия, тревожност и обсесивно-компулсивно разтройство (ОКР), което се характеризира с недоброволни натрапчиви мисли.

За тези, които попадат в трите изброени групи, е почти невъзможно да останат спокойни и да овладеят страховете си, тъй като самите психични заболявания са свързани с тях - например човек, страдащ от ОКР, може непрекъснато да мие ръцете си, защото това действие е провокирано от страх, който най-често се свързва с попадането на вируси и микроби върху кожата.

Ако не измие ръцете си, тревожността му ще се качи значително.

Как би се справил този човек в условия на пандемия, когато навсякъде дебне опасността от зараза?

Разбира се, това е само единичен пример, защото това разтройство би могло да се срещне в различни проявления, свързани с ежедневни ритуали, поставяне на предмети по определен начин и болезнен перфекционизъм.

Психиатрите, психотерапевтите и кризисните служби сега са изправени пред задачата да се справят с повишената уязвимост на психично болните, което на практика може да се нарече "паралелна психична пандемия".

Уте Левицка, която е лекар в отделението по психиатрия и психотерапия в унивеситетската болница в Дрезден, казва, че доста от тези хора често са склонни да виждат всичко в негативна светлина и да забелязват само притесненията и страховете - "Опитваме се да ги водим малко по-далеч от начина, по който гледат на нещата, и да ги накараме да видят положителните страни, въпреки обстоятелствата".

За пациентите с депресия и тревожност ситуацията не е много по-различна, тъй като за тяхното състояние много важна роля играе нивото на стрес, което заради случващото се в света е доста повишено.

Хората с тревожност имат механизъм, който усилва спомена им за страх, затова е нужно да изразходват двойно повече енергия, за да предотвратят нарастването му. Психотерапията пък може да им помогне да държат този страх под контрол, въпреки че това би отнело повече време, докато добият опит да се справят.

И дори да успеят, стресова ситуация като сегашната би могла отново да засили симптомите на тревожност, което ги поставя в риск.

Депресията пък е едно от най-често срещаните психични заболявания в света. Това състояние се свързва със загубата на смисъл, което тласка човека към отчаяние и отказ да продължи ежедневните си занимания.

В по-тежките случаи, които обикновено прогресират и продължават с години, страдащият от депресия може да има суицидни мисли (желание да сложат край на живота си).

Мнозина страдат от това заболяване дълго време преди да бъдат диагностицирани, тъй като то лесно се бърка с някои от емоционалните неразположения, които човек може да изпита в ежедневието си.

За хората в депресия е важно да имат рутина и да следват "график" с дневни задължения. Това намалява съпътстващата в някои случаи тревожност и им дава някакъв смисъл.

Но в сегашната ситуация на изолация това е почти невъзможно или много трудно за изпълнение, тъй като някои от тях не могат да остават дълго време в затворени пространства или сами.

Психотерапевтите и психиатрите също са изправени пред голямо предизвикателство, тъй като не могат да се виждат на живо с хората, нуждаещи се от помощ.

Липсата на този жив контакт, който е особено важен при терапията, затруднява до известна степен специалистите, но и те също се съобразяват със създадената ситуация, казва Уте Левицка, която използва видео чат или разговарят с пациантите си по телефона.

Със сигурност тази ситуация не е лесна за всички.

Но следващия път, когато започнете да недоволствате, че трябва да си стоите вкъщи, си помислете за хората в депресия, които чувстват като затвор собственото си тяло, или за тези с тревожните разтройства, предаващи се на страховете си без да могат да ги контролират.

Защото освен нас самите, някъде там има и други, чийто ежедневен страх не е пряко свързан с коронавируса.

Най-четените