Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как Ред Бул изгради от нищото отбор за Шампионската лига - който е мразен в цяла Германия

Въпреки големите инвестиции, в Лайпциг в момента няма играч, купен за повече от 20 млн. евро Снимка: Getty Images
Въпреки големите инвестиции, в Лайпциг в момента няма играч, купен за повече от 20 млн. евро
Тимът скоростно извървя пътя от пета до първа дивизия в Германия
Наби Кейта е най-скъпата покупка в историята на клуба, но беше продаден на голяма печалба и е доста показателен за трансферната политика в Лайпциг Снимка: Getty Images
Наби Кейта е най-скъпата покупка в историята на клуба, но беше продаден на голяма печалба и е доста показателен за трансферната политика в Лайпциг

„Дава ти крила", каза веднъж Дитрих Матешиц относно своята династия Ред Бул, цитирайки прочутия рекламен слоган на марката.

Австрийският милиардер даже не говореше конкретно за енергийната напитка, а за философията зад неговата вече интернационална и мултиплатформена корпорация.

"Тя ти дава възможности и сили да постигнеш каквото поискаш", добави Матешиц. Е, футболният клуб Ред Бул Лайпциг и 32-годишният му старши треньор Юлиан Нагелсман са прекрасен пример за това.

Само преди десетилетие РБ Лайпциг направи дебюта си в петото ниво на германския футбол, а днес ще играе първия си мач в елиминационната фаза на Шампионската лига.

Но клубът извървя пътя до елита на немския и европейския футбол не само благодарение на инвестициите си. Съставът на Нагелсман за гостуването на Тотнъм тази вечер няма да съдържа някакви световни суперзвезди и всъщност в него липсва футболист, купен за повече от 20 млн. евро.

Въпреки това, РБ Лайпциг е само на точка от върха в Бундеслигата и даже си спечели славата на най-мразения отбор в Германия.

Малко хора в страната бяха отворени за идеята Матешиц да изсипе милионите си в местен клуб. За такава възможност се заговори през 2006 г. и плановете бяха да се инвестира в друг клуб от града, Заксен Лайпциг.

Германската футболна асоциация обаче отряза милиардера. Ред Бул проучи възможности да поеме Санкт Паули, Мюнхен 1860 и Фортуна Дюселдорф, но се сблъска с бурно фенско недоволство и се върна към първоначалната идея да вземе тим от Лайпциг.

Накрая беше избран отборът ССВ Маркранщад, базиран на няколко километра от Лайпциг, който играеше в Оберлигата, петата дивизия на немския футбол.

В цяла Германия възникна негодувание от появата на ребрандирания тим още преди той да изиграе и една минута от сезон 2009/10, но в Ред Бул бяха свикнали с такива реакции.

Множество привърженици се бяха почувствали отчуждени, когато компанията придоби елитния австрийски СВ Аустрия Залцбург през 2005-а и го прекръсти на Ред Бул Залцбург, подменяйки ръководството, емблемата и клубните цветове.

След години на проучвания и преговори в Германия, Ред Бул реши да започне с отбор от ниско ниво и да работи по изкачването нагоре.

Когато РБ Лайпциг влезе в Бундеслигата през 2016-а, градът беше изкарал 22 години без да има тим в немския елит. Всъщност от цялата бивша Източна Германия никой не беше играл в Бундеслигата след изпадането на Енерги Котбус през 2009-а.

За Ред Бул това беше шанс да се утвърди поне в самия град и той беше използван. Сега цял Лайпциг обича новия клуб, освен разбира се двата традиционни местни отбора Хемие и Локомотиве. Фен базата на РБ Лайпциг нарасна и 40-те хиляди места на стадиона се разпродават за всеки мач.

В останалата част от страната обаче отношението е съвсем различно. Германската футболна асоциация изисква всеки клуб да оперира по правилото „50+1", което означава, че клубни членове - по същество фенове - държат над 50% от акциите и могат да влияят на решения като например цените на билетите.

Съперниците обаче смятат, че Ред Бул Лайпциг заобикаля правилата, защото има само 17 членове с право на глас и повечето са директно свързани с Ред Бул.

РБ Лайпциг заобиколи и забраната за кръщаване на клубовете с имена на спонсори, като се назова РазенБалшпорт, което се превежда като „Спорт с топка на трева".

Затова отборът често усеща гнева на останалите в Германия и например преди три години 28 поддръжници на Борусия Дортмунд бяха арестувани за хвърляне на кенчета и камъни по фенове на Лайпциг.

Но сега Нагелсман и неговият състав печелят неутралните фенове с интензивния си, вълнуващ футбол с яростна преса и постоянна мисъл за атаката.

И преди пристигането на Нагелсман тимът се справяше повече от добре с четири промоции в по-горна дивизия в рамките на 8 години. Останалите футболни отбори на Ред Бул като Залцбург, Ню Йорк Ред Булс и Ред Бул Бразилия също постигат успехи, така че изкачването на Лайпциг до Бундеслигата не беше изненада.

Но в началото самият Дитрих Матешиц се намесваше твърде много с безразборни уволнения и назначения и голямото събитие за клуба беше пристигането на Ралф Рагник.

Рагник беше доведен от бившия футболен директор Жерар Улие (прочутия френски треньор, водил Ливърпул и националния тим на Франция). Самият Улие е бил убеден да се заеме с РБ Лайпциг след 4-часова среща с Матешиц и сред заслугите му е и привличането на един неизвестен тогава сенегалец на име Садио Мане.

Същинският архитект на проекта „РБ Лайпциг" в днешния му вид обаче е Рагник. Бивш треньор на Шалке и Хофенхайм, той беше назначен за спортен директор на Лайпциг и РБ Залцбург и донесе последователни промоции.

Рагник се зае лично да води Лайпциг и като старши треньор през 2015-а, за да завърши издигането до Бундеслигата. Той пое още веднъж треньорския пост по-късно, но от назначението на Нагелсман вече изпълнява по-широки функции в проекта на Ред Бул като шеф на спорта и развитието.

За свой наследник като спортен директор, Рагник избра Маркус Крьоше, прекарал повечето си футболна кариера във втора дивизия в Падерборн.

Естествено, моделът на развитие и трансферната политика остават същите.

„Не желаем да плащаме огромни суми за така наречените футболни звезди, искаме да намираме и изграждаме звездите на утрешния ден", обобщава Крьоше.

В момента звездата на тима е германският нападател Тимо Вернер, желан от редица топ клубове, който беше купен от изпадналия Щутгарт през 2016-а. А рекордната покупка на РБ Лайпциг е Наби Кейта, който струваше 27 млн. паунда, но после беше продаден на Ливърпул за 21 млн. печалба.

Именно Кейта е може би най-добрият пример как различните отбори на Ред Бул съставят глобална скаутска мрежа и вътрешна йерархия, през която играчите израстват. Кейта изкара две години в РБ Залцбург, преди да премине в Лайпциг.

Моделът е сходен с този на City Football Group - мрежата от клубове, оглавявана от Манчестър Сити и допълнена от Жирона, ФК Ню Йорк Сити, Мелбърн Сити и Йокохама Маринос. Но моделът на Ред Бул засега успява да открие повече на брой успешни футболисти, които стигат до най-големите клубове от съответната група.

И това лято например полузащитниците Ханес Волф и Амаду Хайдара преминаха от Залцбург в Лайпциг, американецът Тайлър Адамс пристигна от Ню Йорк миналия януари, а старши треньорът на Залцбург Джеси Марш вече е работил и в трите тима.

Но какво печели Ред Бул от инвестирането във футбола?

Стойността на марката се изчислява на над 7.6 млрд. паунда и продава близо 7 млрд. енергийни напитки годишно в 171 държави.

Но да бъдат насочвани още погледи към Ред Бул си остава ключово, а всеки отбор на компанията носи логото, екипите в червено, бяло и жълто, и играе на своята собствена „Ред Бул Арена". Затова и РБ Лайпциг е една прекрасна реклама за своя спонсор във всеки свой мач.

Същото важи и за отборите на Дитрих Матешиц във Формула 1, в екстремните и електронните спортове.

Не може да се отрече и че Ред Бул постига автентични и безспорни успехи, развива и печеливши модели в спорта, които могат да служат за пример на останалите.

В началото на сезона Маркус Крьоше беше заявил, че целта на РБ Лайпциг е място в зона „Шампионска лига", но 12 кръга преди края титлата остава реална възможност.

Конкуренцията в Бундеслигата е огромна, но засега клубът поддържа темпото на шампиона в последните 7 сезона Байерн Мюнхен и е само на точка зад баварците.

Последният път, когато Байерн не беше първи в края на кампанията, Лайпциг още се намираше в четвъртото ниво на германския футбол. Само че една гигантска компания с правилни инвестиции и мъдро управление е способна да размести пластовете не само в Бундеслигата - но и на целия континент.

Най-четените