Пет гола, два пълни обрата и истинска красота на терена - това беше още една вълнуваща нощ в Шампионската лига. Но къде беше Килиан Мбапе в цялата драма?
Къде остана най-голямата звезда на френския футбол при неговия може би последен шанс да донесе Купата с ушите в Париж?
"Парк де Пренс" стана свидетел на голям мач между Пари Сен Жермен и Барселона, в който каталунците поведоха, после допуснаха светкавичен обрат в началото на второто полувреме, а до края на свой ред обърнаха за финалното 3:2.
Не липсваха красиви голове, атрактивни моменти, здрава тактическа битка между треньорите и надежди за не по-малко интересен реванш.
Сцената беше идеална за знаково представяне от страна на Мбапе, който е показвал, че може да блести най-ярко точно в такива случаи.
На карта е поставено участието на полуфинал в Шампионската лига, а нападателят напуска след края на сезона и е мотивиран да си осигури приказно сбогуване с феновете на парижани. Или поне така би трябвало да бъде.
Реалността се оказа различна. Мбапе беше неутрализиран през цялото време и имаше твърде скромен принос, а събитията ставаха около него, в повечето случаи без прякото му участие.
Звездата на мача се оказа Рафиня с двата си гола за каталунците и със скоростните си пробиви и трикове, каквито се очакваха от самия Мбапе.
За домакините се откроиха Витиня в средата на терена и Усман Дембеле в атака, както и Брадли Баркола с включването си от пейката.
Андреас Кристенсен пък се оказа златната резерва за Барса и отбеляза победното попадение секунди след влизането си в игра.
За Мбапе утехата е, че все още може да се прояви при гостуването в Каталуния.
Не му остава много с фланелката на ПСЖ и предстоящото спечелване на титлата в Лига 1 няма да стопли особено нито него, нито феновете.
Той ще си тръгне като безспорна легенда на клуба и като вероятно най-великия играч в историята на ПСЖ, но без триумф в Шампионската лига голямата му мисия ще остане неизпълнена.
Мбапе беше толкова близо през 2020 г., когато достигна до финала с парижани, отделно неведнъж е правил големи мачове в преките елиминации, но от него се очаква нещо специално именно сега, когато шансовете на състава отново не са за пренебрегване.
Пари Сен Жермен попадна в по-леката половина на жребия и има привидно приемлив път до финала, но без подобаващо представяне от звездата си не може да се надява на победа срещу който и да е съперник в тази фаза.
Срещу Барселона Мбапе се ограничи до малки проблясъци и изглеждаше необичайно безидеен в директните двубои срещу съотборника си в националния отбор Жул Кунде.
Свикнали сме Килиан да бъде унищожителен именно в играта един срещу един, но Кунде беше наясно как да го спре и в дълги периоди успяваше да го изолира от играта.
Докато Усман Дембеле пое отговорността да дърпа конците в нападението на парижани, Мбапе оставаше анонимен с малки изключения.
Запомнихме един спринт и задържане на топката в игра точно преди Дембеле да изравни резултата със снаряда си, както и един отклонен изстрел съвсем накрая, но встрани от тях не си личеше, че на терена има футболист от класата на Мбапе.
В същото време, големият грешник за ПСЖ в мача даже не беше той, защото в другия край на игрището стоеше Джанлуиджи Донарума.
Трудно е за осмисляне колко е паднало реномето и самочувствието на Джиджо, носещ вина и за трите гола във вратата на домакините.
Не бяха и само головете.
Още през първото полувреме несигурността на италианеца си пролича няколко пъти. Най-вече, когато при негово лошо излизане Левандовски щеше да се разпише с глава, но Нуно Мендеш изчисти от голлинията.
В това първо полувреме Мбапе имаше най-малко докосвания до топката (21) от всички на терена, с изключение на Марко Асенсио, който беше грешката в титулярния състав на Луис Енрике.
Треньорът се поправи още на почивката, когато логично извади Асенсио и промени мача с включването на Брадли Баркола.
Баркола беше един от осемте играчи до 21 г., които оставиха своя отпечатък в тази вечер на младите таланти.
По-опитни фигури като Роберт Левандовски, Илкай Гюндоган и Маркиньос също показаха стойността си за двата тима и допринесоха за зрелището.
Луис Енрике обаче сигурно се е чудил как футболистите му изпуснаха инициативата след мечтаното начало на втората част - както и къде изчезна талисманът на неговия тим, когато нуждата от него беше най-голяма.
Статистиката показва три удара на сметката на Мбапе (нито един опасен), пет загубени топки (повече от всеки друг) и само един осъществен дрибъл (направо отчайващо, като знаем как играе той и на какво е способен).
Несериозно звучи да обясняваме всичко това с някакъв тип незаинтересованост в последните му месеци в ПСЖ или с някакъв бойкот срещу Енрике, който все по-често го заменя в мачовете и готви отбора за бъдещето без него.
Знаем само, че това в сряда вечер не беше истинският Килиан Мбапе.
И то срещу един състав на Барса, който се справи отлично в мача, но не е страшилище и е далеч от славните каталунски тимове от миналото.
Играч като Мбапе винаги е ценен за състава си, дори само с това, че ангажира вниманието на защитата и дава пространства на другите нападатели.
Само че в такива сблъсъци от него се очаква много повече и ако не покаже нещо различно на "Монтжуик" другата седмица, това ще бъде последният му двубой с ПСЖ в Шампионската лига.
В Барса пък би трябвало да вярват, че в реванша имат прекрасни шансове да довършат започнатото.
Особено ако срещу тях отново се появи тази версия на Мбапе, а на вратата Донарума пази по същия начин.
