Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да спечелиш Шампионската лига без свестен нападател: Ако някой е способен да го направи, това е Тухел

Да спечелиш Шампионската лига без свестен нападател: Ако някой е способен да го направи, това е Тухел Снимка: Getty Images

Ако Челси спечели Шампионската лига, заслугата ще е на умелия и тактически проницателен мениджър.

Или на дисциплинираната и организирана защита.

Или благодарение на енергията и настойчивостта на атакуващите халфове, заради незаменимия воин Н'Голо Канте и по куп други причини - но не и заради титулярния централен нападател.

Ако Карим Бензема носеше син екип във вторник вечерта, резултатът сигурно щеше да е от порядъка на 3:0 за Челси в Мадрид.

Французинът щеше да използва стопроцентовото положение, което Тимо Вернер профука в началото и сам щеше да си създаде още поне две-три.

Вижте само какво направи Бензема в объркания тим на Реал, чиято нова схема го правеше едновременно уязвим в защита и безопасен в предни позиции. Голмайсторът се разписа с единствения точен удар на отбора си, а преди това удари гредата в ситуация, която сам успя да си изработи. 

Срещата завърши 1:1 и реваншът остава отворен най-вече заради разликата във възможностите на двамата нападатели.

Като изключим заспиването в защита при попадението на Бензема, Челси игра отлично в първия полуфинален сблъсък срещу колоса в Шампионската лига Реал.

Лондончани пресираха и тормозеха съперника, преминаваха бързо в атака и нападаха устремено, откриваха пространства зад защитата чрез Кристиан Пулишич и Мейсън Маунт и използваха интелигентността на Канте, получил допълнително пространство заради тактическия гаф на Зинедин Зидан.

Тухел сигурно се е усмихвал още като е видял състава на съперника и е осъзнал, че Зизу му предоставя инициативата с опита си да наложи огледална схема с тази на Челси.

Гостите бяха готови да направя точно това, което треньорът им обеща преди мача: "Искаме да играем с глад, ентусиазъм, да наложим нашия стил на игра, нашия интензитет и качество".

Вече няма смисъл от каквито и да е сравнения между Тухел и предшественика му Франк Лампард.

Германецът представлява огромно подобрение спрямо легендарния бивш халф и едва ли вече някой се съмнява в това. Дотук Тухел се справя почти безгрешно на "Стамфорд Бридж", като веднага избра и усъвършенства формация, която предпазва неособено бързите защитници и оползотворява енергията на централните полузащитници и креативността на атакуващите халфове.

Колко бързо разбра мениджърът, че за момента не разполага с нападател, адекватен на потенциала на останалия състав? Колко бързо си даде сметка, че всякакви успехи ще бъдат не благодарение, а въпреки колекцията от нападатели с твърде очевидни недостатъци? Тухел се адаптира блестящо към този проблем.

Според статистиката на Opta, Тимо Вернер е пропуснал 21 от 29 големи шанса за гол във Висшата лига и Шампионската лига през този сезон, което е направо нелепо, даже да се абстрахираме от платените за него 47.5 млн. паунда.

Пропуск №21 все още може да струва скъпо на Челси, макар че за щастие на Вернер, спокойствието на Кристиан Пулишич малко по-късно донесе на отбора заслужения гол на чужд терен.

Щастие за Вернер е и че Челси на Тухел твърде рядко губи контрол (досега се случи само срещу Уест Бромич), затова и нямаше как неговият пропуск да доведе до серия от голове в полза на противника.

След двубоя в Мадрид, "сините" с право съжаляват, че не взеха победата, като самият мениджър призна: "Трябваше да вкараме поне още веднъж". Но такова представяне срещу испанския шампион би трябвало да вдъхне още повече самочувствие на отбора.

С всеки следващ майсторски тактически дуел, спечелен от Тухел, Челси се превръща във все по-реален претендент за големия трофей, макар титулярният нападател да не отговаря на класата на отбора. 

Да спечелиш Шампионската лига без да разчиташ на нападателите си е тотална рядкост и Ливърпул от 2005 г. с чудото в Истанбул е последният засега пример. Общото между онзи Ливърпул и този Челси са тактическите умения на двамата мениджъри, компенсиращи несъвършенствата в съставите.

Превръщането на Челси в такава машина след смяна на треньора по средата на сезона е показателно за израстването на Тухел - и за способността му да изгради нещо специално на "Стамфорд Бридж".

Тимът беше девети в Премиър лийг, когато германецът пристигна в края на януари.

Три месеца по-късно класиране в топ 4 изглежда много близо, а финалът в Шампионската лига също не е далеч.

Още по-важното е, че Челси вече изглежда като отбор, от който Европа ще има защо да се страхува за години напред.

Скъпоструващият състав на "Стамфорд Бридж" гарантира наличие на много класни индивидуалности, но при Томас Тухел те играят като добре смазана машина, а не просто като сбирщина от несработени звезди. 

Ако някой не е гледал двубоя, сигурно ще се чуди дали наставникът и отборът му наистина заслужават толкова похвали при краен резултат 1:1. Все пак съперник беше сегашният Реал, който не е точно европейско страшилище, макар че неотдавна показа респектиращ футбол срещу опоненти като Ливърпул и Барселона.

Срещу Челси обаче "белите" не показаха почти нищо от стила си и емблематичното трио в центъра Модрич-Кроос-Каземиро беше просто разбито от добре организираната халфова линия на лондончани.

Изнесените напред бекове на Челси, заедно с подпомагащите ги Маунт и Пулишич и с работливите Канте и Жоржиньо често поставяха Модрич и Кроос в ситуации трима на един. 

За Зидан крайният резултат можеше да е много по-лош и той ще трябва да измисли нещо доста различно за реванша, ако иска да е по-равностоен в тактическия дуел.

За Тухел пък равенството означава, че мениджърът е записал само две загуби в 21 мача начело на Челси.

И това забележително постижение изглежда само началото на неговия проект на "Стамфорд Бридж" - остава да си представим в какво би се превърнал отборът с правилния човек на върха на схемата.

Най-четените