Ако можеше настоящият футболен сезон просто да бъде спрян и реформите в Шампионската лига да бъдат въведени веднага, щеше бързо да стане ясно, че те са също толкова противни, колкото и Суперлигата.
Докато вървяха скандалите около безвкусния и зле замислен проект на суперклубовете за съвсем нов турнир, УЕФА прие дълго готвените планове за своята златна кокошка.
Увеличаването на отборите от 32 на 36 и на мачовете от 125 до цели 225 ще се случи през 2024 г. Но кои ще са тези допълнителни участници? И кой ще възползва най-много от приходите в надпреварата? Дори да се надяваме, че това ще са някои по-скромни и нуждаещи се клубове, регламентът предвижда съвсем друго.
Ако реформата се случваше сега, тя щеше да е в полза на Ливърпул, Лион и Борусия Дортмунд, които щяха да влязат в Шампионската лига и без да са се класирали за нея през топ 4 на вътрешните си първенства.
Четвъртият слот щеше да е за един от шампионите от по-малките първенства на континента (но само след като е преминал и през плейофи).
Лион щеше да се класира, тъй като петото най-силно първенство, Лига 1, получава допълнителен участник в Шампионската лига. Но защо Борусия и Ливърпул също биха се уредили?
"Жълто-черните" са на пето място в Бундеслигата, докато отборът на Юрген Клоп е шести в английския елит - извън зона "Шампионска лига".
Но новият формат на турнира дава два слота на тимовете с най-висок клубен коефициент, които не са успели да се класират в Шампионската лига по каналния ред - като условието е поне да са достигнали класиране в Лига Европа, или в новия турнир на УЕФА Лигата на конференциите.
Изчисляван на база на представянето в рамките на последните 5 години, коефициентът на УЕФА неизбежно поставя най-богатите и най-силните най-отпред.
Затова тези допълнителни места в Шампионската лига не са спортна награда, а финансово подсигуряване, един вид парашут за спасяване на богати клубове, каращи слаб сезон и рискуващи да изпуснат големите пари от водещата европейска клубна надпревара.
Завършил си седми, зад по-малко богати клубове, които не играят редовно в Европа? Няма страшно.
Ела при нас през задния вход и всичко е наред, ще те пуснем.
Този сезон има реална опасност Ливърпул да завърши зад Уест Хем във Висшата лига и това ще нанесе голям удар по все още действащия английски шампион. Но от 2024 г. нататък това няма да е проблем, тъй като УЕФА се е погрижила за главната цел - бедните да си стоят бедни, а богатите да стават все по-богати.
Пък и зрители, спонсори, рекламодатели и притежатели на телевизионни права предпочитат да гледат Ливърпул сред най-силните, а не Уест Хем, нали така? Какво като "чуковете" са направили силен сезон и са си го заслужили?
Но има нещо, което хвана неподготвени конспираторите, учредили Суперлигата. Дори и тези, които бързо се отказаха от нея.
Американските собственици на Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Арсенал са толкова незапознати с футбола, че не очакваха мениджъри, играчи и фенове да предпочитат да страдат извън евротурнирите, отколкото да получат даром място в Суперлигата.
Босовете подцениха важността на страданията и провалите сред великата палитра от емоции, които футболът носи.
"С всички неща около Суперлигата, които се случват... можем ли да поговорим и за новия формат на Шампионската лига? Все повече и повече мачове, никой ли не мисли за нас, играчите? Новият формат на Шампионската лига е само по-малкото от двете злини в сравнение със Суперлигата", написа в Twitter футболистът на Манчестър Сити Илкай Гюндоган.
Известно е, че на неговото мнение са водещи мениджъри като Джосеп Гуардиола и Юрген Клоп.
Особено остър в изказването си за промените беше Гуардиола: "Всеки път едно и също. Всички искаме да се подобри качеството на игра, но футболният свят си иска количество. На футболистите им харесва да играят, но понякога ще са контузени. В УЕФА осъзнават това, но изобщо не им пука".
"Станали сме като актьорите в театъра, които на ден имат по три представления.
Ако искат по десет мача повече на сезон, нека да е така. Шоуто трябва да продължи. Ако трябва на световното първенство да има по 56 отбора, ще ги направят 56. Затова предлагам да увеличат годината от 365 на 400 дни, за да могат да вместят допълнителните мачове от Шампионската лига", озъби се каталунецът.
Новата Шампионска лига не е чак толкова безцеремонно заграбване на властта, каквото представляваше провалилата се Суперлига, и тъй като промените са инициирани от УЕФА, клубовете няма да бъдат обвинявани за тях.
Но реформата също подкопава ценностите за напълно отворена и честна надпревара, също ще подсили неравенството между най-големите и всички под тях. УЕФА зае непреклонна позиция против Суперлигата, но да не позволяваме на президента на централата Александър Чеферин да извърти фактите: той угоди на богатите с реформата в евротурнирите и в сряда ги прикани обратно в обятията си.
Засега суперклубовете се измъкват от наказания за Суперлигата, а даже за опита за преврат получават награда в лицето на новата Шампионска лига.
Истината е, че голямата част от тези клубове отдавна са управлявани толкова зле, че са натрупали непосилни дългове и са напълно зависими от Шампионската лига, за да ги изплащат. Промените, наложени от УЕФА, са просто по-деликатен начин за насочване на повече парични потоци към най-известните отбори.
Остава странно защо тази лига на шампионите продължава да приема само 11 местни шампиона автоматично, а тимове като Аякс и Селтик все още преминават през квалификации, когато спечелят вътрешните си първенства. Новата система гарантира, че между този тип отбори и най-големите грандове разликата ще се увеличава.
А мачовете между тях ще стават все по-безсмислени, особено когато са част от раздутата групова фаза.
УЕФА си остави някаква вратичка да преосмисли реформата, като каза, че тя още е отворена за дебати.
Футболът трябва да използва импулса от последните няколко дни, за да я спре и да наложи различно мислене за бъдещето на играта.
Такова, в каквото всички започват да харчат по-разумно, а който е натрупал дългове си възлага нужните ограничения, за да ги изплаща - дори това да доведе до срив в спортните постижения.
Досега европейската централа се правеше, че не чува феновете, обявили се против угодническата промяна.
Но особено в Англия, публиката показа, че е способна да се опълчи на алчността. Сега е време да насочи гнева си и срещу Чеферин.
