И сега какво, да се правим ли, че нищо не се е случило?
Да продължим ли с обичайните футболни страсти и дискусии както преди, да обсъждаме ли класирания, тактики, треньорски смени и съдийски отсъждания?
Или да опитаме да осмислим последните няколко дни и да използваме импулса от тях, за да обърнем порочния курс, към който се е запътила любимата ни игра?
Футболът не е просто бизнес, както някои усилено се опитват да ни убедят, просто защото никога не са го разбирали и обичали истински.
Футболът е любов, традиция, съпричастност, почтеност, честно съревнование и дълбоко уважение към победите и загубите, към постиженията и провалите, които ни учат как да бъдем по-добри хора.
След едни от най-лудите 72 часа в историята на целия спорт, повече от всякога стана ясно, че трябва да има огромни промени и сериозни последици за случилото се. Защото Суперлигата не е мъртва и нейните идеолози са все така нахални и безскрупулни в намеренията си.
Не бива да ни заблуждават нито лицемерните им и бездушни извинения след разпадането на паянтовия съюз между тях, нито победният тон от страна на УЕФА.
"Мръсната дузина", по определението на Александър Чеферин, ще се оттегли, за да събере сили, и ще атакува отново.
Сега натискът от всички страни, както и смехотворно слабата организация на преврата, успяха да отложат развръзката. Флорентино Перес, Андреа Аниели и останалите ще разчитат, че футболът ще си продължи постарому и начинанието им ще остави само бегли спомени, като някакъв лош сън.
Така след някоя и друга година, те ще се завърнат, научили уроците си.
Може да са схванали, че ако ще обявяваш нова лига с 15 клуба, е хубаво и 15-те да са предварително уточнени и подготвени за последиците.
Сигурно ще са осъзнали и необходимостта от истинска ПР стратегия, а не просто поток от лъжи, манипулации и тайни съглашения. Може и да излъчат по-адекватен говорител от 74-годишния Перес с неговите илюзии за навиците и интересите на младите футболни фенове.
В момента наглеците са в ъгъла, победени и унизени, но следващият път може да е фатален, освен ако не се вземат мерки веднага.
Докато топ клубовете са най-отслабени и наранени, трябва да понесат безмилостни наказания, за да са сигурни, че не могат да си позволят отново да рискуват с нещо подобно.
Отнемане на точки? Космически глоби? Трансферно ембарго? Забрана за участие в евротурнирите за няколко години? Нищо от това не бива да бъде отписвано като възможно решение.
Като начало, УЕФА трябва да преосмисли угодническата реформа, която предприе в Шампионската лига и която имаше за цел да убеди именно отцепилите се клубове да се откажат от намеренията си.
Груповата фаза с цели 36 отбора и повече безсмислени мачове не е това, което феновете искат, а очевидно не се оказа и нещо, което да спре превратаджиите. А да бъде оставена Шампионската лига по този начин би означавало да се наградят тъкмо тези, които трябва да бъдат наказани.
Неравенството във футбола е реален проблем, но Суперлигата не е решението. Вместо да се угажда на най-богатите, трябва да им бъде оказан жесток натиск да харчат разумно.
Защото Барселона не натрупа милиардния си дълг заради пандемията. Или защото играе със съперници, които по нечии критерии са слаби, незначителни и неатрактивни за рекламодателите. Натрупа го заради престъпното управление на Бартомеу и кликата му. Заради некадърната селекция, заради финансовите измами.
Тези клубове трябва да осъзнаят, че не са богоизбрани и че щом са натрупали такива дългове, ще трябва да ги изчистят с цената на някои ограничения и лишения.
Само че една сериозна част от собствениците са твърде далеч от футбола и той въобще не ги интересува. Те са във футбола, защото тази цинична Суперлига винаги е била финалният им план.
Феновете все повече се отвращават от тях, но са доволни, ако видят големи трансфери в любимия клуб, пък дори и да се окажат несполучливи.
Запалянковците не искат собствениците, но искат парите им.
А без структурни реформи и промяна на футболната система към по-разумно харчене от всички, няма спасение от точно този тип собственици.
Феновете на Юнайтед мечтаят да изгонят семейство Глейзър, но ако клубът бъде продаден, най-вероятно ще попадне в ръцете на други такива корпоративни акули и ще бъде просто поредната им придобивка, която да бъде оглозгана до кокал.
Тези дни гневът е насочен към собствениците, но да не забравяме, че УЕФА, ФИФА и Висшата лига са също толкова алчни и самообслужващи се организации, експлоатиращи безкрайната любов на феновете към футбола.
Да си дадем сметка, че наближава скандалното Световно първенство в Катар, след като петролният рай спечели домакинството по абсолютно криминален начин. А там неназовани работници буквално дават живота си, за да може страната да е готова навреме за епохалното събитие.
За такава поквара говорим, достигнала до самото сърце на футболната игра.
Безумно нахалната и некадърно скалъпена Суперлига беше просто поредното напомняне, че футболът е в голяма беда.
И само масивен, синхронизиран натиск от фенове, играчи, треньори, медии и правителства може да го измъкне от бездната на алчността.
