Девет възможни кандидати за наследник на Жан-Клод Юнкер

Дясноцентристите разчитаха, че Манфред Вебер ще заеме поста на президент на Европейската комисия, въпреки че той не среща подкрепа от Еманюел Макрон и други европейски лидери.

Немският фаворит от Европейската народна партия не събра необходимото одобрение на срещата на върха миналата седмица в Брюксел и като че ли няма изгледи ситуацията да се промени при следващото гласуване.

Вебер все още има шанс да обърне резултата в своя полза, например като успее да убеди повече членове на Европейския парламент да застанат зад него.

Освен това той е категоричен, че всеки други кандидат представлява заплаха за така наречената "система на водещия кандидат", според която президентът на Еврокомисията трябва да бъде избран сред водещите лица от последните европейски избори.

Но сега ЕНП има нужда от план Б, ако кандидатурата на Вебер все пак не успее, и целта е да се намери някой, който ще се радва на широко одобрение както от Европейския парламент, така и от Съвета на Европа.

"Политико" събира девет потенциални кандидати от Европейската народна партия, както и какво би им помогнало и попречило да заемат мястото на Жан-Клод Юнкер.

Мишел Барние, водещ преговорите по Брекзит от страна на Брюксел

За: Барние е ветеран на френската политика и два пъти е бил еврокомисар, което му дава изключително добри познания и опит, с които да покрие изискванията на потенциалния си нов пост.

Като преговарящ за Брекзит той е дипломатът, който успява да обедини останалите 27 държави членки. Барние е член на ЕНП, но успява да изгради стабилни връзки с други водещи европейски политици и членове на Европейския парламент от целия политически спектър.

Против: През 2021 г. Барние навършва 70 години и по тази причина едва ли е въплъщението на модерната промяна, за която призовават редица лидери, в това число и Макрон и Меркел. А ако Франция не подкрепи кандидатурата на Вебер е много малко вероятно германците да дадат гласа си за французин.

Александър Стуб, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка

За: Стуб беше в надпреварата да се превърне във въпросния "водещ кандидат" на ЕНП - факт, който показва, че бившият финландски премиер може да е следващият фаворит за наследник на Юнкер. За разлика от Вебер Стуб има богат опит на ръководител, който успява да натрупа и на различни министерски постове, и като министър-председател.

Той се смята за умерен член на Европейската народна партия, което може да му помогне да получи подкрепата и на други европейски формации.

Против: Новото финландско правителство вече обяви, че ще номинира за следващ еврокомисар Ютта Урпилайнен, която е от социалдемократите. На премиера Антти Ринне, също социалдемократ, ще му се наложи да подкрепи Стуб, а не Урпилайнен, ако иска да види финландец за президент на Комисията.

Полша, Унгария и други източноевропейски държави най-вероятно ще гласуват против Стуб в Европейския съвет, тъй като той е силен поддръжник на правовата държава - нещо, на което във Варшава и Будапеща гледат като на груба намеса във вътрешната им политика.

Освен това след като загуби борбата за лидер на ЕНП, Стуб каза, че подкрепя Вебер и явно държи на тази подкрепа, въпреки че кандидатурата на германеца може и да не успее.

Кристалина Георгиева, изпълнителен директор на Световната банка

За: Според "Политико" Георгиева се ползва с голямо уважение в Брюксел, тъй като е европейски комисар за периода 2010 - 2016 г.

Тя би получила подкрепа от всички централноевропейски държави от Вишеградската четворка и успехът й би удовлетворил онези, които търсят равенство между половете и географско разнообразие по върховете на Еврокомисията.

Против: Георгиева не е сред победителите от последните европейски избори и реално не е заемала важен държавен ръководен пост.

Някои европейски дипломати от своя страна не са доволни от решението й да напусне ЕК през 2016 г., за да оглави Световната банка. Един от членовете на Европейския съвет пък посочва, че би било странно начело на Комисията да застане човек, който няма опит на политик, служещ на народа.

Кристин Лагард, изпълнителен директор на Международния валутен фонд

За: Като бивш адвокат и три пъти министър в родната си Франция, Лагард има необходимия опит и икономически познания, които биха й помогнали като президент на Европейската комисия.

Ако стане първата жена, която заема този пост, тя ще опровергае критиките за дискриминация и ще разклати доминираното от мъже статукво по висшите нива на европейската дипломация.

Макрон, както и други лидери подчертават, че искат равноправие между половете, а други отбелязват, че Лагард е сред фаворитите на Ангела Меркел за наследник на Жан-Клод Юнкер.

Против: Лагард рядко е в Брюксел и няма близки контакти с представители на Европарламента. Тя е в средата на втория си мандат начело на МВФ, който изтича през 2021 г. По-рано през този месец каза пред френските медии, че за нея е чест да се споменава като евентуален нов президент на ЕК, но подчерта, че има мандат и собствена мисия, които възнамерява да изпълни.

Лео Варадкар, премиер на Ирландия

За: Като министър-председател на Ирландия по време на Брекзит Варадкар работи тясно с Европейската комисия и европейските водещи фигури. Той е член на ЕНП, но се възприема като част от модерното й крило и се смята, че се разбира с либералите и социалистите от Европейския съвет.

Варадкар би бил първият открито хомосексуален лидер на водещ европейски пост, както и първият син на индиански мигрант, заел челна позиция в Брюксел.

Против: Варадкар е на премиерския пост едва от две години и ще бъде необичайно на този етап да остави стола си на министър-председател. Според ирландски анализатори е твърде рано той да преследва високи европейски позиции, освен това в Ирландия догодина има

Петер Алтмайер, немски министър на икономиката

За: Атмайер има достатъчно качества, за да бъде следващият президент на Еврокомисията. В последните месеци той работи отлично с френския си колега Бруно льо Мер по изработването на обща френско-германска индустриална стратегия. Това може да му помогне да получи подкрепата и на Макрон.

Освен това Атмайер се сочи като един от близките съюзници на Меркел и е от лявото крило на социалдемократическата партия, което може да му осигури широка коалиция в негова подкрепа в ЕК и Европейския парламент.

Против: Алтмайер е на 61 години и трудно може да бъде представен като представител на смяната на поколенията по водещите европейските върхове. Той не се е кандидатирал рпеди за президент на ЕК и не е участвал в евроизборите и може да срещне отпор сред голяма част от членовете на Европарламента, които не го познават добре и могат да го приемат за натрапен.

Андрей Пленкович, премиер на Хърватия

За: Той е бивш дипломат и бивш член на Европейския парламент, затова се приема за една от ключовите фигури, които помагат на Хърватия по пътя й към членството в Евросъюза. Пленкович е любимец на лидерите на ЕНП и е близък до генералния секретар на Еврокомисията - Зелмайер.

Знак за това колко почитан е Пленкович в партията си е фактът, че в чужбина Меркел посети единствено Загреб като част от предизборната си кампания преди евровота.

Против: Официално той не е заинтересован от поста. "Моята работа е да съм премиер на Хърватия", казва Пленкович пред "Политико", а и държавата му не е част от еврозоната и от Шенген.

Колинда Грабар-Китарович, президент на Хърватия

За: Тя е най-младият президент на Хърватия и първата жена, която е избрана на този пост. Да бъде назначена за шеф на Еврокомисията ще спомогне за установяване на по-голям баланс между половете и различните държави на топ позициите в Брюксел.

Като бивш дипломат и бивш министър на външните работи и евроинтеграцията, тя също играе ключова роля в приемането на Хърватия в ЕС, освен това е била помощник-генерален секретар по дипломацията към НАТО.

Против: Грабар-Китарович се сблъсква със същите пречки като Пленкович - страната не е в Шенген и в еврозоната. Нейната роля като държавен глава е по-малко отговорна от тази на премиера, което означава, че на срещите на върха в Брюксел присъства Пленкович. Приема се, че тя принадлежи към дясното крило на партията си, което би й попречило да сформира широка коалиция в Европарламента, която да я подкрепя.

Доналд Туск, президент на Европейския съвет

За: Идеята Туск да замени Европейския съвет за Европейската комисия е необичайна, но все пак се споменава. Като бивш премиер на Полша и настоящ президент на Европейския съвет, той не среща никакви колебания дали има необходимия опит за позицията - нещо, което за Вебер е като ахилесова пета.

Туск вече е доказал, че може да се ползва с подкрепата и на либералите, и на социалистите - седем либерални министър-председатели вече застанаха зад него, когато се кандидатира за президент на Евросъвета за втори път преди две години.

Против: По време на пресконференция след неуспешната среща на върха на лидерите от ЕС миналата седмица Туск отговори с "Не" на въпроса дали името му е сред възможните за поста на президент на ЕК.

Дипломати казват, че кандидатурата на Туск ще бъде представена при най-лошия възможен сценарий и ще цели да предотврати патовото положение, при което никой не подкрепя никого друг.

Критиците на Туск го обвиняват, че се меси твърде много във вътрешната политика на Полша и казват, че ситуацията би се влошила, ако той стане президент на Еврокомисията.

Новините

Най-четените