Чашата е наполовина пълна (по Каролев) - част 3

Първата година на кабинета Борисов свърши малко преди Коледа. Подаръци ще има за всички от сърце, както се казва.

За едни - реформи, за втори - пари, за трети - оставка (или „отивка", както беше казал Тончо Токмакчиев), за четвърти - антиреформа, за пети - коледна надбавка, и т.н.

Факт е, обаче, че в различните министерства се върши различна работа, с различна полезност, от различни хора и партии.

Вече ви представихме първата и втората част от анализа на управленските решения на министрите в кабинета Борисов.

Да видим покрай Коледа кой какви ги е свършил (или не) - трета част.

Петър Москов, министър на здравеопазването


След бутафорната си разлъка с ДСБ Москов със сигурност ще остане най-одумвания министър в кабинета. По собствените му думи, той остава министър на ДСБ и РБ, докато лидерът на ДСБ твърди, че партията вече няма министри. На дневен ред в районната организация ДСБ Средец стои и въпросът за членството му в партията. За жалост, партийният цирк не е единственият реален негатив за Москов.

Въпреки бурната публичност на здравната реформа, един по-трезв поглед разкрива, че предложенията на Москов са почти диаметрално противоположни на това, което е обещавал преди изборите.

Обещаваше демонополизация на НЗОК - сега е пръв почитател на монопола. Обещаваше индивидуален осигурителен пакет за спешна помощ - сега само търси пари от Горанов, за да налее в нея. Обещаваше повече децентрализация и пазарни отношения - сега иска да концентрира цялата власт в министерството.

С две думи, програмата на РБ за здравеопазване е доста дясна, докато сега провежданата реформа е отчетливо лява и дори авторитарна. В интерес на истината, трябва да споменем, че при заемане на министерското кресло върху Москов бе отбелязан определен натиск да не се замисля за много радикални реформи, тъй като те биха породили прекалено недоволство.

Едно е да плашиш гаргите и да трупаш рейтинг, като говориш срещу циганите, съвсем друго е да им отнемеш привилегията да се лекуват без пари на гърба на българския данъкоплатец.

Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството


Павлова има привилегията да води сектора, в който се наливат най-много европейски средства, затова и тя има най-много "поводи" да се похвали. Факт е също, че засега няма обвинения за корупция срещу нея, а инфраструктурното строителство върви с добър темп.

По-тежките реформи в МРРБ се отнасят до водния сектор, където държавните и общински ВиК дружества извън София са в колапс.

Павлова на няколко пъти повдига темата и начертава правилното решение на въпроса - окрупняване и концесиониране по софийски модел - но очевидно засега няма политически мандат да предприеме по-дръзки и бързи стъпки (каквито са несъмнено нужни).

Що се отнася до цената на винетките, там проблемът е, че след като цената не беше променяна от 2007 година, сега увеличението изглежда голямо. АПИ би трябвало да дава и повече гласност за разходите си за строеж и ремонт на пътища, за да са наясно данъкоплатците, че парите от винетките са изразходват целесъобразно. През мандата си Павлова трябва да въведе и тол система за магистралите.

Владислав Горанов, министър на финансите


Горанов е в незавидното положение да намира пари за разходите, които другите министри правят. И е много прав да отговаря, че няма как министрите да се учудват от повишения държавен дълг, след като не правят достатъчно полезни реформи и не балансират харченето с приходите.

Що се отнася до самия Горанов, той е по-скоро тих и изпълнителен кадър, който си върши работата, без да създава прекалено много новини и да се самоизтъква на предна линия. Пример за това е отказът му да позволи на ПИБ да върне цялата оставаща сума от държавната подкрепа предсрочно, макар и банката да е в състояние и да желае да направи това.

Що се отнася до държавния дълг, то той се финансира разумно, макар и пласирането на 50 мил. евро нов дълг през ноември чрез Голдман Сакс да повдигна веждите на доста хора. Важното е да споменем, че Горанов е пряко отговорен за финансирането на дълга и по-скоро косвено за неговия размер.

Премиерът Борисов и Министерски съвет решават дали бюджетът да бъде балансиран (и да не се трупат нови дългове) или да не бъде (т.е. да се трупат).

Горанов би могъл да бъде малко по-активен и по отношение на законодателната инициатива. Например, вече втора година работи некомпетентният и провален закон „Кадиев" за бързите потребителски кредити. След като специалистите излязохме прави и този закон е неефективен по ясни причини, той може да бъде заменен с работеща регулация по европейски модел. Например, вместо да се прицелваме в годишния процент на разходите, който не е релевантен в краткосрочното кредитиране, трябва да се регулират не само лихвите и таксите по обслужването, но и наказателните такси при просрочие и други обстоятелства, откъдето дойдоха и реалните проблеми.

Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на социалната политика


Подобно на Москов, Калфин трупа рейтинг от повтарянето, че се върши много работа, без реално да се изяснява тази работа полезна или вредна е. Т.нар. пенсионна „реформа" не разреши нито един от сериозните проблеми в пенсионната система - дефицитът в НОИ си остава, ранното пенсиониране си остава, безобразията с инвалидни пенсии си остават и т.н.

Тази „реформа", обаче, създаде доста нови проблеми. Например, когато си местим парите от личен пенсионен фонд в общата каца НОИ, движението е ясно. Когато, обаче, решим да ги върнем (тук поклон пред всички, които протестираха и помогнаха тази възможност да бъде въведена), парите към личния пенсионен фонд тръгват от Сребърния фонд (а не от НОИ) и така го източват.

Друг пример - когато пенсионер реши да си прехвърли еднопосочно партидата от личния пенсионен фонд в общата каца НОИ, то той получава преизчислението от НОИ след прехвърлянето. И връщане назад няма. Тоест, Киндер Сюрприз - купуваш си яйце, а какво ще изскочи отвътре - един Бог знае.

Министър Калфин е много енергичен, не се бои от това да поема политическа отговорност за действията си и не съм сигурен дали вярва във всички социалистически приказки, които говори. Лично аз си мисля, че погрешно е решил да гради политическа кариера в леви партии и това ограничава донякъде възможностите му да бъде полезен и дори на моменти обуславя провеждането на вредни политики.

Румяна Бъчварова, вицепремиер и министър на вътрешните работи


Положението в МВР не е добро. Плахите реформаторски стъпки на Бъчварова бяха бързо блокирани от полицейските синдикати, като тя получи прекалено малка обществена подкрепа.

Имайки предвид обективния факт, че нито Цветан Цветанов, нито Бойко Борисов ще се опълчат категорично на служителите в МВР, ако искаме реформа при ГЕРБ на власт, то на министър Бъчварова ще й е нужна повече обществена подкрепа.

Без такава подкрепа няма значение кой е министър - той ще продължи да се проваля.

Кабинетът като цяло:

Първата година на кабинета Борисов не може да се запомни с големи реформи. Иронично, най-успешните резултати се наблюдават именно там, където въздържането от упражняване на власт и вмешателство в сектора е най-полезно.

Европейските средства се усвояват с добър темп, но те са недостатъчни и, смея да кажа, неефективен двигател на растеж.

По-реформаторски настроените министри пък не получиха достатъчна подкрепа за идеите си - Христо Иванов и Меглена Кунева тръгнаха на предварително загубена война с прекалено високите си амбиции за първата година, Танев е практически в изолация и се бори с вятърните мелници, Лиляна Павлова и Ивелина Василева знаят как да спасят водния сектор, но засега като че ли нямат политическия мандат за решенията, и т.н.

За съжаление, има и отчетливи антиреформи в подчертано вредна насока - до голяма степен в здравеопазването и в по-малка - в социалната сфера и осигуряването. Но за да завърша на оптимистична нотка - икономиката през 2015 година се разви по-добре от очакваното, както от международните финансови институции, така и от българските политици.

2016 година се очертава да бъде също така добра и е възможно икономическият ръст да надмине 3%, а безработицата да спадне под 7% - нещо, което не се е случвало от близо 10 години.

Това би трябвало да даде стимул на правителството да направи по смели реформи. А дано!

Новините

Най-четените