В горещото лято на 1990-та младежи с вид на борчета подпалиха тогавашния Партиен дом. За събитията на 26 август БСП обвини протестиращите срещу фалшификацията на изборите за Велико Народно събрание.
Според друга версия събитията са инсценирани от червените - опит за самозапалване прераства в масово нахлуване на тълпата, подведена от десетина озовали се на точното място момчета, пред безучастните погледи на охранителите на сградата - и опразнените й стаи.
Режисьорът Малина Петрова открива 20 години по-късно "героите" подпалили Партийния дом - като мастити бизнесмени и собственици на апетитни имоти в центъра на София.
Разследването й показа как хора, които нямат нищо общо с протеста, са именно провокаторите, които засилват конфликта и дават повод на управляващата партия да се намеси със сила.
Години по-рано, на всеки голям църковен празник, БКП праща млади комсомолци да провокират вярващите в храмовете, което дава повод на милицията да прави кордон и да не допуска миряни.
Общото между тези два случая и всички други кървави протести в последните години е моменталната поява на агресивни бръснати младежи с татуировки и качулки.
Събитията от „Орландовци" са само част от епоса за професионалните провокатори, чиято цел е единствено политическа употреба.
Не трябва да ни учудва също, че 3/4 от антиромските агитки не са от „Орландовци". Или че в Гърмен имаше специална „делегация" от едри момчета.
Не са случайни думите на Радан Кънев и Иван Костов, че се знае кой стой зад провокациите специално за размириците в кв. „Орландовци".
Още от времето преди 89-та МВР има изграден контингент от доносници, които предоставят нужната информация за дадена криминална проява.
Това е още по-лесно в случай на провокация от страна на футболни агитки, които имат ясно ниво на йерархия.
За никого не е тайна, че агресивните фенове се използват от партии и частни интереси - спомнете си добре сложените момчета по време на #ДАНСwithme, които направиха зулумите и дадоха повод мирно протестиращите да бъдат квалифицирани като "лумпени".
Същото се случи и при януарския побой пред парламента от 2009-та година, когато жандармерията използва сила и би на месо на мирен протест на студенти и майки, в който нахлуха момчетата с качулки и камъни.
Изключително е лесно мирният протест да бъде превърнат в поредната политическа бутафория - трябват ви само няколко дузини бръснати момчета от крайни квартали с татуировки на Хитлер и Гьоринг, чиято основна цел в живота е обвиняване на циганите, турците и държавата за всички беди в живота им.
Както виждаме от случая в "Орландовци", организирането и задействането на футболните агитки става изключително бързо, а типичен маниер е избутването на предна линия на най-младите и по-свирепите в масовите мелета.
Когато някой журналист се зарови по-дълбоко в случая защо при задържани 25 протестиращи в "Орландовци" само 8 са от квартала, а другите 17 нямат пряк досег с конфликта, веднага излиза обяснението "местните ги е страх и сме тук да ги подкрепим".
Похвално, ако местните жители не даваха постоянни интервюта, че са искали чрез протеста по мирен начин да "привлекат общественото внимание към проблемите", генерирани от липсата на държава в ромското гето.
За нападенията над българско население от страна на агресивни роми има полиция и жандармерия, никои не е упълномощавал футболните агитки да се държат като паравоенни формирования.
Появата на професионални провокатори като Симон Милков, протестирал рамо до рамо с Бисер Миланов - Петното и Николай Бареков, само затвърждава тезата, че "има нещо гнило в Орландовци" и появата на бръснатите младежи с фланелки на определени отбори.
Конфликт на уж етническа основна винаги се проявява преди избори, а печелившите са определени групи и политици. В резултат се получава обществена манипулация за голям проблем, а той е отсъствието на държавата и беззаконието.
И докато в „Орландовци" професионални провокатори хвърлят бутилки и камъни по полицията, от студията в национални телевизии ни заливат думите на професионални манипулатори.
Колаборацията между двата вида професионалисти - хвърлящите бутилки и черпещите популярност от събития като в „Орландовци", е изключително опасна за стабилността на обществото.
Провокирането на конфликти, както и налагането на дискурса за етническата толерантност и „мързеливите цигани" е също толкова опасно, колкото и физическите сблъсъци в „Орландовци".
Професионалните провокатори и професионалните манипулатори са скачени съдове, а появата на едните незабавно води до помпане на рейтинг за другите. И тук особено цинично е даването на гласност на всеки апокалиптичен сценарии за „взривяване на етническия мир и гражданска война".
Когато политиката започне да зависи от ексцесиите на футболни агитки и да се прави чред тях, държавата има проблем, но когато избирателите се хващат на една и съща въдица повече от 20 години можем само да констатираме разпад на едно крехко общество.
Крайно време е да мислим какво можем да направим за промяната, а не просто да мразим и обвиняваме държавата и циганите.
Не е виновен този, който живее на гърба на другите - виновни сме ние, които го позволяваме. Всеки път, когато предпочетем да извърнем поглед от някоя нередност и всеки път, когато откажем да гласуваме или поемем отговорност.
И колкото по-бързо поемем отговорност и започнем да мислим какво ще правим, толкова по-скоро ще решим този проблем.
В противен случай ще продължим да оставяме решението кое е правилно и кое е грешно в ръцете на професионалните провокатори, докато държавата бездейства.
